Решение № 8598 от 7.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1617/2019 г.

Решение № 8598 от 7.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1617/2019 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Иванова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 160, ал. 1 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Рей Лифт Трейдинг" ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. София 1303, ул. Братя Миладинови, № 57, ет. 3, ап. 5, представлявано от Г. Тарашманов, срещу решение № 6956 от 22.11.2018 г., постановено по адм. д. № 10365 по описа на Административен съд София град за 2017 г. В касационната жалба се излагат твърдения, че решението е неправилно и незаконосъобразно, тъй като е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила и е необосновано. Неоснователно органите по приходите са отказали да признаят на касатора право на данъчен кредит по фактури издадени от "Билдинг къмпани С" ЕООД и "Корабостроене и ремонт 2009" ЕООД за данъчен период м. 03.2012 г. и м. 12.2014 г. Изводите им за нереалност на осъществените доставки са споделени от решаващият състав, но същите почиват на предположения и са формирани при липса на процесуална активност проявена от органите на НАП при осъществените насрещни проверки. Нарушенията осъществени от доставчиците на данъчните и осигурителни задължения, липсата на техническа и кадрова обезпеченост са без значене за ползването на данъчен кредит. Установено е по делото, че услугите са получени и използвани за последващи доставки. Неоснователно органите по приходите са приели, че е фактуриран определен резултат. Не са приети и ценени като доказателства представените договори между фирмите и подписаните приемо-предавателни протоколи. Въз основа и позовавайки се на решение на ВАС и СЕС, касаторът заявява искане обжалваното решение да бъде отменено, със следващите се от това законови последици. Ответникът – Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", чрез процесуалния си представител оспорва подадената касационна жалба и моли да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на разноски. Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор намира, че подадената касационна жалба е процесуално допустима, но неоснователна. Решението на АССГ е правилно, а преценката за липса на осъществени доставки се основава на доказателствата по делото. Върховен административен съд, състав на Осмо отделение, като се запозна с касационната жалба и наведените в нея отменителни основания, както и валидността и допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима, но неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд София град е бил ревизионен акт № Р-22002216008096-091-001 от 10.05.2017 г. мълчаливо потвърден от Директора на Дирекция "ОДОП" - София. За да отхвърли жалбата, съдът е приел, че притежаването на данъчни фактури, свързани с облагаемите доставки и отразяването им в отчетната документация, не са достатъчни да обосноват правото на данъчен кредит. Посочил е, че РЛ не е съумял да докаже, че "Билдинг къмпани С" ЕООД и "Корабостроене и ремонт 2009" ЕООД са доставчици по процесните фактурите, за които е отказано право на данъчен кредит на жалбоподателя. В резултат на анализ на установените факти и относимите правни разпоредби от националното право и практиката на СЕС, съдът е обосновал извод за недоказана реалност на доставките и въз основа на това е приел, че с оспорения ревизионен акт законосъобразно е постановен отказ на данъчен кредит. Решението е правилно. Неоснователно касаторът поддържа, че правото на данъчен кредит му е отказано само въз основа на това, че контрагентите му не са намерени на посочените от тях адреси и че същите не разполагат с техническа, материална и кадрова обезпеченост за осъществяване на доставките. Преценката на съда е обоснована на представените по делото доказателства, като се споделя изводът му, че не са събрани такива относно реалното предаване на стоките и извършване на СМР. Реалността на доставката е основополагаща предпоставка за възникване и законосъобразно упражняване правото на приспадане на данъчен кредит. Във връзка с оспорването, в хода на административното и съдебно производството не са представени доказателства, от които може да се направи извод, че доставките по процесните фактури са осъществени така както се твърди. При липса на такива доказателства допълнителните аргументи изложени от решаващият състав на АССГ относно доставчиците само подкрепят крайният му извод за нереалност на доставките. Не е установено по безспорен начин индивидуализиране на вещите и съответно, предаването им, както и свързаните с това дейности - товарене/разтоварване, транспортиране и пр. Не е ясно на кои обекти и от кого са извършени фактурираните СМР. Ревизираното лице следва да установи всички релевантни предпоставки, обуславящи възникването на претендираното от него право на приспадане на данъчен кредит. В тази връзка съдът правилно е указал на касатора, че носи доказателствената тежест за наличието на реална доставка. Неоснователно е твърдението на касатора, че по делото е доказано фактическото предаване от доставчиците и реалното получаване на процесните стоки с приемо-предавателни протоколи. По отношение на осъществените СМР има представени договори. Твърдяната от касатора последваща реализация на стоките трябва да се разглежда в съвкупност с всички доказателства по делото, като сама по себе си не доказва, че фактурираните доставки са изпълнени от посочените търговци. Не са представени по делото доказателства за предаване на стоката от доставчика към касатора, доказателства за това как стоката е транспортирана от гр. Варна до гр. София. Правилно АССГ е отбелязал, като допълнителен макар и не основен аргумент, че с оглед спецификата на стоката – релси, жабки и конзоли не е установено доставчикът "Корабостроене и ремонт 2009" ЕООД, дали е могъл да достави тези стоки с оглед на неговата основана дейност – ремонт и поддържане на плавателни съдове. Дори счетоводното отразяване на фактурите в съответните счетоводни регистри на получателя по доставките - ревизираното лице и доставчика не е установено. Споделят се и изводите на решаващият състав относно доставката на СМР от "Билдинг къмпани С" ЕООД. Касае са за специфична дейност по монтаж, поддръжка и осъществяване на ремонт на асансьори, но освен представените по делото договори и анекси, към тях, както и процесните фактури липсват други доказателства за осъществяването на доставките. Съгласно разпоредбата на чл. чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрираното лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки или услуги по облагаема доставка. Наличието на реално осъществена облагаема доставка по смисъла на чл. 6, ал. 1 и чл. 9 от ЗДДС е предвидено като изискване за възникване право на данъчен кредит, а не само на документално оформяне на стопанските операции. Липсата на достатъчно доказателства за реалност на извършените доставки, прави недоказана тази реалност. Позоваването на практиката на СЕС не освобождава данъчно задълженото лице от изискванията по ЗДДС да установи наличие на предпоставките за признаване правото на приспадане на данъчен кредит, първата от които е реалното осъществяване на доставката. В тежест на задълженото лице е да докаже наличието на условията за възникване на право на данъчен кредит, респективно отсъствието на някоя от хипотезите по чл. 70 от ЗДДС, като изходящият относим факт за приложимостта на визираните разпоредби от ЗДДС е установяването на реално осъществени доставки на стоки и/или услуги. Ревизираното лице не се е справило с тази доказателствена тежест, не е участвало в производството пред АССГ, като не е съобразило указанията на съда относно необходимостта от събиране на доказателства и изслушване на експертиза, поради което и твърденията му са останали голословни и без опора в документите по делото. Първоинстанционният съд е изследвал всички предпоставки за възникване и упражняването правото на данъчен кредит по процесните данъчни фактури, анализирал е доказателствата, събрани в хода на административния и съдебен процес, включително и относимата практика на ВАС и СЕС и е извел обоснованият извод за законосъобразен отказ за признаване на данъчен кредит с оспорения ревизионен акт. Решението е постановено при правилен анализ на доказателствата и правилно приложение на материалния закон и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 1009. 64 лева. на основание чл. 161, ал. 3 ДОПК, вр. чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, изр. първо от АПК Върховният административен съд, състав на Осмо отделение