Решение № 15777 от 18.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7552/2020 г.

Решение № 15777 от 18.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7552/2020 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Иванова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба подадена от М. Иванов, чрез адв. Чавдаров със съдебен адрес: гр. Пазарджик, ул. Иван Вазов, № 18, ет. 2, срещу решение № 278/26.05.2020 г. постановено по адм. д. № 156 по описа на Административен съд гр. Пазарджик за 2020 г. С атакуваното решение е отхвърлена жалбата на касатора срещу акт за установяване на публично държавно вземане № 13/06/3/0.0.1997/3/01/04/01 на Директора на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" с изх. № 01-163-6500/394 от 03.05.2019 г. Според касационната жалба решението е неправилно и необосновано, тъй като при постановяването му е допуснато нарушение на чл. 236, ал. 2 от ГПК и въз основа на установените факти са направени незаконосъобразни изводи. Не е съобразено от първоинстанционният съд, че при издаването на АУПДВ не са изяснени всички факти и обстоятелства, каквото е задължението на административният орган според чл. 35 и чл. 36 от АПК. Преди издаването на процесния АУПДВ е било необходимо да бъде издаден административен акт за установяване на публичното вземане. За да има възможност да се поиска възстановяване на сума е необходимо да е отпаднало основанието за нейното получаване. Не е установено и виновно неизпълнение на задължението от страна на длъжника. Напротив причините на неизпълнението са у кредитора, какъвто се явява административния орган. Касаторът се позовава на практика на ВАС. Ответникът – Директорът на ОД – Пловдив при ДФЗ, редовно призован за насроченото съдебно заседание не се явява, не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалба. Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор намира подадената касационна жалба за процесуално допустима и основателна. Решението е неправилно постановено, като неправилно е приложен материалния закон. Предлага се решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго по същество на спора, като бъде отменен процесният АУПДВ. Върховен административен съд, състав на Осмо отделение, като се запозна с твърденията на страните, събраните по делото доказателства и при съобразяване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата за процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Делото е за втори път на производство пред ВАС. С решение № 1528 от 30.01.2020 г. постановено по адм. д. № 11251/2019 г. ВАС е отменил решение № 514 от 12.07.2019 г., постановено по адм. д. № 565 по описа на АС-Пазарджик за 2019 г., като е приел, че не са налице съществени нарушения на административно производствените правила, които да са основание за отмяна на акта и е върнал делото за ново разглеждане на друг състав на АС-Пазарджик за произнасяне по същество относно материалната законосъобразност на оспорения акт. И в двете производства пред съда страните не са спорили по фактите. Прието е, че към момента на сключване на договор № 13/06/3/0.0.1997 от 16.04.2018 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6. 3 "Стартова помощ за развитие на малки стопанства" подмярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" по ПРС2014-2020 г., М. Иванов отглежда оранжерийно зеленчуци върху площ от 1200 дка. С договора земеделският производител е поел ангажимент да увеличи икономическия размер на стопанството си спрямо първоначалният му такъв с най-малко 2000 евро до 15.07.2018 г. На 26.09.2018 г. Иванов е подал искане за второ плащане по договора, към него е приложил договор за аренда сключен между бенефициера и неговата съпруга. Този договор не е включен при изчисляване на увеличаването на икономическия размер на стопанството по чл. 14, ал. 1, т. 2 от Наредба № 10/10.06.2016 г. По тази причина е прието, че не е достигнато уговореното в бизнес-плана увеличение на икономическия размер на стопанството с най-малко 2000 евро, измерени в СПО, с оглед изричната разпоредба на чл. 37, ал. 8, т. 2 от Наредба № 10/10.06.2016 г. В резултат на това е отказано второто плащане от договорената финансова помощ и е прието, че подлежи на възстановяване първо плащане в размер на 19 558 лв. На бенефициера е изпратено уведомително писмо по чл. 26, ал. 1 от АПК, с изх. № 01-263-6500/197 от 06.02.2019 г. за започване на производство по издаване на АУПДВ. Първоинстанционният съд, при тези установени факти е приел, че АУПДВ е издаден от надлежен административен орган, съобразно териториалната му компетентност и делегираните му правомощия. Отговоря на изискванията за форма по чл. 59, ал. 2 от АПК. Съдържа фактическите и правни основания послужили за издаването му. При произнасянето си административният орган не е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което да е самостоятелно основание за отмяна на АУПДВ. При извършената проверка относно материалната законосъобразност на АУПДВ е прието следното: спорният въпрос между страните е дали е постигнато увеличение на икономическия размер на стопанството спрямо първоначалният му размер, с най – малко 2000 евро, измерен в СПО. Според мотивите на съдебния акт такова увеличение не е доказано. Поради това се приема, че бенефициерът не е изпълнил поетите с бизнес-плана задължения, както и установените с Наредба № 10/10.06.2016 г. нормативни изисквания. Правилно въз основа на извършени проверки от административния орган е прието, че изплатената с първото плащане сума то 19 558 лв. подлежи на възстановяване, а второ плащане по договора не се дължи. Въз основа на тези мотиви АУПДВ е преценен като законосъобразен и жалбата срещу него е отхвърлена. Решението е неправилно. От доказателствата по делото се установява, че при сключване на договор № 13/06/3/0.0.1997 от 16.04.2018 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6. 3 "Стартова помощ за развитие на малки стопанства" подмярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" по ПРС 2014-2020 г., земеделският производител е заявил, че стопанството му е с площ от 1200 дка, които са част от имот № 005003. На тази площ е осъществявал отглеждане на оранжерийни домати и като втора култура марули. Съгласно нотариален акт № 100, том І, рег. № 1160, дело № 81/2016 г. имот № 005003, с площ от 4. 938 дка, находящ се в местността "Ламбурките" по плана за земеразделяне на с. Синитово, общ. Пазарджик е собственост на Р. Николова -съпруга на М. Иванов. В административната преписка се намира и договор за аренда от 28.03.2016 г. сключен между съпрузите, по силата на който на арендатора – М. Иванов за временно и възмездно ползване се предоставя 1/3 идеални части от земеделски имот № 005003 и това представлява 1 646 кв. м. Този договор е приложен към заявката за подпомагане, която е одобрена и въз основа на нея е сключен договор и осъществено първо плащане по него. /вж. стр. 61 от адм. д. № 565/2019 на АС-Пазарджик/. Подпомагането е одобрено за земеделски имот, който е ползван по силата на договор за аренда сключен между съпрузи. При подаване на заявка за второ плащане на 26.09.2018 г. е приложен нов аренден договор между Р. Николова и М. Иванов, като в допълнение на ползваните до този момент площи се предоставят още 0. 823 дка под аренда. Административният орган е приел, че тази площ не подлежи на подпомагане и я е изключил при увеличаване на икономическия размер на стопанството. направен е извод, че такова не е постигнато договореното увеличение с най-малко левовата равностойността на 2000 евро, измерен в СПО. Това е дало основание да бъде приложена разпоредбата на по чл. 37, ал. 8, т. 3 от Наредба № 10 от 10.06.2016 г. При тези фактически установявания и с оглед приложимите разпоредби, настоящата инстанция намира, че не се установяват посочените в АУПДВ фактически и правни основания за неговото издаване. Съгласно чл. 5, ал. 1, т. 4 от Наредба № 10/2016 г. на подпомагане подлежат собствениците, наемателите и/или арендаторите на цялата налична в земеделското стопанство земя. М. Иванов е посочил в заявлението си и в бизнес-плана, че ползва земята по силата на договор за аренда. Самият договор е бил вписан в Агенцията по вписванията и е представен пред административния орган. Въз основа на ползваните под аренда земи е определен икономическият размер на стопанството, което ще бъде подпомагано. В разпоредбата на чл. 5, ал. 10, т. 1 от приложимата наредба № 10/10.06.2016 г., няма въведена забрана имот, който е собственост на съпругата на бенефициера да е включен в земеделското стопанство. Единственото ограничение е в случаите когато се установи, че съпругата е имала отделно земеделско стопанство или че при определяне на икономическият размер на стопанството са включени земи, които са част от другото стопанство. Такова установяване в настоящото производство не е налице. Ето защо няма и пречка имота, който е предоставен под аренда преди подаване на заявка за второ плащане да участва при изчисляване на икономическият размер на стопанството. В този смисъл по тълкуването и прилагането на закона са постановени решение № 13144 от 22.10.2020 г. по адм. д. № 3248/2020 г. и решение № 8396/29.06.2020 г. по адм. д. № 3419/2020 г. Неправилно е прието от съда, че АУПДВ е законосъобразен. Според чл. 5, ал. 8 от наредбата икономическият размер на стопанството, измерен в СПО се изчислява по таблицата в приложение № 1. В приложение № 1 за трайни насаждения от оранжерийни домати е приет показател за стандартен производствен обем на икономическия размер на стопанството 9 753 лв/дка, който при засадени 0, 823 дка със зеленчуци води до увеличение на икономическия размер на стопанството с 8 026. 72 лв, надхвърлящи обещаните в бизнес плана 2000 евро. Въз основа на горното настоящата инстанция намира, че следва да бъде отменено решението на първоинстанционният съд, като вместо него се постанови друго по същество на спора, с което да бъде отменен изцяло оспорения АУПДВ. Не са били налице сочените в акта основания както за връщане на сумата от получено първо плащане, така и за отказ по отношение на договореното второ плащане по договора. След отмяната на АУПДВ и при разглеждане на заявката за второ плащане директорът на ОД София на ДФ "Земеделие" следва да съобрази и спази указанията в настоящото решение по тълкуването на чл. 5 и чл. 37 от наредбата относно липса на основание за отказ на второ плащане. Пред настоящата инстанция не са заявявани искания за плащане на разноски от страна на касатора, поради което и съдът не дължи произнасяне в този смисъл. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,