Решение № 4511 от 1.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11683/2012 г.

Решение № 4511 от 1.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11683/2012 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно- осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика"- гр. Велико Търново срещу Решение № 37 от 15.08.2012 г., постановено по адм. дело № 1153 от 2011 г. по описа на Административен съд - Велико Търново, в частта, с която е отменен Ревизионен акт № 04251100034/21.07.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Велико Търново, в потвърдената му по административен ред част с Решение № 536/25.10.2011 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. В. Търново, с която на "Кармела - 2000" ООД, гр. Велико Търново е начислен допълнителен корпоративен данък за 2010 г. в размер на 922,10 лв. и лихви върху него в размер на 29,27 лева. Касаторът поддържа, че обжалваното решение в атакуваната му част е неправилно като постановено при съществени процесуални нарушения, необоснованост и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че пътнотранспортното произшествие по вина на шофьора, управлявал камиона, с който са превозвани бракуваните стоки, не би могло да се квалифицира като непреодолима сила по смисъла на чл. 28, ал. 3, т. 1 от ЗКПО, поради което не е налице основание за изключване на приложението на чл. 28, ал. 2 от ЗКПО. Счита, че негодността на отчетената като разход продукция не се дължи на непреодолима сила, поради което законосъобразно с РА е увеличен финансовият резултат на дружеството за 2010 г. със стойността на бракуваната стока. Намира, че като е приел обратното, административният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него, постановено друго, по съществото на спора, с което жалбата срещу РА в тази му част да бъде отхвърлена, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "Кармела - 2000" ООД, гр. Велико Търново не изразява становище по същата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, след като прецени валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба, инициирала настоящото производство, е депозирана срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, от активно процесуално легитимирано лице, при наличието на правен интерес и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, с оглед на което е допустима и подлежи на разглеждане по същество. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Велико Търново е законосъобразността и обосноваността на Ревизионен акт № 04251100034/21.07.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. В. Търново, в потвърдената му по административен ред част с Решение № 536/25.10.2011 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. В. Търново. С обжалвания съдебен акт решаващият състав е отменил РА само в частта досежно начисления за ревизираното дружество допълнителен корпоративен данък за 2010 г. в размер на 922,10 лв. и лихви върху него в размер на 29,27 лева. и е отхвърлил оспорването в останалата му част, относно която към настоящия момент решението е влязло в сила. За да обоснове осъществената преценка за частична незаконосъобразност, първоинстанционният съд е приел, че РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на съществени процесуални нарушения, но при неправилно приложение на материалния закон. Решаващият състав е приел за безспорни между страните релевантните факти и обстоятелства, въз основа на които финансовият резултат на дружеството за отчетната 2010 г. е увеличен със сумата от 9 221,07 лв., представляваща стойността на бракувана продукция. Преценил е, че спорът е правен и се свежда до въпроса доколко повреждането на бракуваните с протокол от 8.11.2010 г. стоки е във връзка с претърпяно при превоза им ПТП и следва ли катастрофата да се квалифицира като непреодолима сила. Съдът е приел, че независимо от вината на водача на МПС-то за катастрофата, същата е непредвидено и непредотвратимо събитие от извънреден характер, което е в причинна връзка с повреждането на стоката. Изложил е мотиви, че след като превозът е осъществен от друго дружество, то ревизираното лице - собственик на бракуваните стоки не е могло да предотврати катастрофата и вредоностните последици от нея. Поради това решаващият състав е приел, че е налице хипотезата на чл. 28, ал. 3, т. 1 от ЗКПО, обуславяща неприложимостта на правилото на чл. 28, ал. 2 от ЗКПО и по аргумент на обратното, разходите от брак, предизвикан от непреодолима сила, следва да се признаят при намаляването на финансовия резултат за данъчни цели. Посочил е, че като не е сторил това, органът по приходите неправилно е увеличил финансовият резултат на дружеството за 2010 г. със сумата 9221,07 лв., представляваща стойността на бракувана готова продукция вследствие на автомобилна катастрофа, с оглед на което с РА незаконосъобразно е определен допълнителен корпоративен данък върху тази сума, в размер на 922,10 лева и следващите се лихва за забава. Настоящият състав намира, че в обжалваната му част атакуваното решение е валидно, допустимо и правилно. То е постановено при липса на допуснати съществени процесуални нарушения, а формираните фактически и правни изводи са обосновани и изведени в съответствие с материалния закон. Касационната инстанция споделя решаващите мотиви на съда относно установеността на хипотезата на чл. 28, ал. 3, т. 1 от ЗКПО, изключваща приложението на чл. 28, ал. 2 от ЗКПО. Легалната дефиниция на понятието "непреодолима сила" се съдържа в разпоредбата на чл. 306, ал. 2 от ТЗ, според която това е непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден характер. Очертаните признаци на понятието - извънредност, непредвидимост и непредотвратимост на събитието са подробно анализирани от съда, който обосновано е приел, че наличието им винаги подлежи на конкретна преценка съобразно разглеждания случай. При претърпяно ПТП по вина на шофьора, събитието безспорно е с извънреден характер. За ревизираното дружество то е и непредвидимо, тъй като търговецът не е бил длъжен, нито е следвало да презумира, че стоката му ще бъде бракувана вследствие на ПТП при транспортирането й. То е осъществено с превозно средство, което е собственост на дружеството - превозвач, поради което не би могло да се приеме, че за ответника по касация е съществувала възможност да предотврати настъпването на ПТП. За същия осъществилото се събитие е и непредотвратимо, поради което същото правилно е квалифицирано като непреодолима сила по смисъла на чл. 306, ал. 2 от ТЗ. Неговото настъпване е в причинна връзка с претърпените от ревизираното лице загуби - бракуване на стоки - вафли "Плежер", което наред с гореизложеното обуславя извода за установеност на хипотезата на чл. 28, ал. 3, т. 1 от ЗКПО. Тя изключва приложението на чл. 28, ал. 2 от ЗКПО по отношение на спорните бракувани стоки и мотивира заключението, че осъщественото от органа по приходите увеличение на финансовия резултат на дружеството за 2010 г. със сумата от 9 221,07 лв., представляваща стойността на бракуваната продукция, е незаконосъобразно. Достигайки до него и отменяйки РА в коментираната му част, съдът е постановил решение, което не страда от релевираните касационни пороци и като правилно следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение,