Решение № 5974 от 29.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 806/2011 г.

Решение № 5974 от 29.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 806/2011 г., IV о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), представляван от изпълнителния директор Светослав Симеонов, чрез процесуалния му представител юрисконсулт Колева, против решение № 3547 от 08.11.2010 г., постановено по адм. дело № 3889/20010 г. по описа на Административен съд - София-град, Второ отделение, 30 състав, с което е отменена заповед № 01-РД/1399 от 14.09.2009 г. на изпълнителния директор на ДФЗ. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението поради необоснованост на изводите на съда, неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения, като се иска отмяната му и вместо него се постанови друго, с което се отхвърли първоначалната жалба. Подробни съображения са развити в писмена защита. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "Агрипланет" ООД, със седалище и адрес на управление гр. Раковски, ул. "Шейново" № 6, представлявано от управителя Еро Фабрицио Фрески, чрез процесуалните си представители адв. Цветкова и адв. Маринов, оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Представена е писмена защита. Претендират се разноски за настоящото производство. Представителят на Върховната административна прокуратура, участващ в производството, дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Сочи, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно. Не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Обоснован е изводът на съда, че оспорената заповед е незаконосъобразна, като същата не е мотивирана - не са посочени правни основания, послужили на административния орган да откаже финансирането. Това нарушение на изискуемата, съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК форма е порок, който води до незаконосъобразност. От материалите по делото е видно, че фактически основания не са формулирани и в друг документ, предхождащ издаването на административния акт, не се съдържат и в придружителното писмо, с което заявителят е уведомен за отказа. От друга страна правилно съдът е приел, че е изпълнено задължението за представяне на исканите документи в пълнота, т. е. нередовностите са били отстранени, което не е взето предвид от административния орган при издаването на оспорената заповед и същата е издадена в противоречие с материално-правните и процесуално-правни изисквания на закона. Не са налице касационни основания за отмяна на решението и същото следва да се остави в сила. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред АССГ се е развило по жалба, подадена от "Агрипланет" ООД гр. Раковски, против цитираната по-горе заповед на изпълнителния директор на ДФЗ, с която е отказано финансиране на заявлението, подадено от жалбоподателя за подпомагане по мярка 121 "Модернизиране на земеделски стопанства" по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г.. Съдът е събрал относимите за спора доказателства, които подробно е обсъдил и правилно е установил фактите по спора. По фактическата обстановка понастоящем не се спори. Установено е, че след подаване на заявлението за финансиране, РА е стартирала проверка на кандидата за съответствие с критериите за допустимост, регламентирани в Наредба № 8/2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Модернизиране на селските стопанства" по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. (Наредба № 8), приложима в случая. Констатирани са непълноти и неточности в заявлението, в това число и липса на доказателства за правосубектност на оферентите - чуждестранни лица, според националното им законодателство, чиито оферти са приложени към заявлението, с цел определяне на основателността на предложените в него разходи. До заявителя е изпратено писмо изх. № 01-26 от 14.04.2009 г., в което подробно са указани посочените непълноти и неточности, както и на основание чл. 31, ал. 3 от Наредба № 8, му е дадена възможност в срок от 10 работни дни, считано от уведомяването да отстрани нередовностите, в това число и тези по отношение липсата на доказателства за провосубектност - чрез представяне на документи за чуждестранните оференти. Посочена е и възможноста, след изтичане на срока, проектът да бъде отхвърлен или финансовата помощ да бъде намалена. Писмото е връчено на 21.04.2009 г., без да е отразено качеството на получателя. В отговор, с писмо вх. № 01-2600/4066 от 27.07.2009 г., жалбоподателят е представил удостоверения за регистрация на чуждестранните оферетни, според националното им законодателство, придружени с легализиран превод и заверени с апостили. С оспорената заповед, издадена на 14.09.2009 г. е постановен отказът, мотивиран с липса на представени документи за провосубектност, според националното законодателство на оферентите - чуждестванни лица за обектите на инвестицията. При тези данни съдът от правна страна е приел, че издаденият акт е постановен при допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, съответно довели до неправилно приложение на закона. На първо място е приел, че актът не е издаден в изискуемата от чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК форма, тъй като не съдържа конкретни правни и фактически основания за отказа. В тази връзка и в уведомителното писмо не е точно посочено указанието относно нередовностите - за кои от чуждестранните оференти се изисква представяне на доказателства, както и на какво основание. Освен това от писмото не става ясно на кого и в какво качество е връчено, т. е. налице е и нередовно връчване, поради което за жалбоподателя не е започнал да тече десетдневния срок за изпълнение на указанията. Също така съдът е приел, че срокът няма характер на преклузивен, тъй като видно от нормата на чл. 33, ал. 1, т. 3 от Наредба № 8 органът може да постанови пълен или частичен отказ. Изразът "може да постанови" означава, че преклузия на правата не настъпва. На последно място съдът е приел, че указанията са изпълнени - представени са изискуемите доказателства за правоубектност и то преди административният орган да се произнесе, поради което същият е следвало да се съобрази с доказателствата. По тези съображения, съдът е постановил отмяна на оспорената заповед като незаконосъобразна. Така постановеното решение е правилно като резултат и следва да бъде оставено в сила. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че неправилно съдът е приел, нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Във касационната жалба се сочи, че заповедта е позована на приложимата Наредба № 8/2008 г., както са посочените и конкретните фактически основания - дружеството не е представило документи за правосубектонст на оферентите за всички обекти на инвестицията, като безспорно е установено че и за седемте оферетни - чуждестванни лица не е имало доказателства за правосубектност, поради което не се налага в писмото с указанията същите да се посочват поотделно. Като допълнителен аргумент се сочи, че заявителят е уведомен за допуснатите непълноти, като в писмото подробно е указано какво и в каква форма следва да се представи, както и неблагоприятните последици при неизпълнение на задължението в дадения срок. Възражението следва да бъде отхвърлено, като се налага и известна корекция на мотивите на първоинстанционния съд. Безспорно е установено, че преди административният орган да се произнесе, жалбоподателят е изпълнил указанието за представяне на изискуемите доказателства, които обаче не са взети предвид от органа. Следователно, не се подкрепя от фактическа страна приетото от органа, че не са представени изискуемите от нормата на чл. 26, ал. 10 от Наредба № 8/2008 г., документи за правосубктност на оферентите - чуждестванни лица, от които са представени необходимите най-малко три съпоставими независими оферти. Тези доказателства са представени и то преди органът да се произнесе. Ако същият е считал, че представените доказателства не следва да бъдат взети предвид, тъй като са представини след указания срок, то той изрично е следвало да посочи това основание. Освен това, съгласно нормата на чл. 33, ал. 1, т. 3 от Наредба № 8, заявлението може да получи пълен или частичен отказ за финансиране, при неотстраняване на непълноти или пропуски с срока по чл. 31, ал. 3 от Наредбата. Така разписана нормата предоставя едно право, една възможност за административния орган, като същият действа в условията на оперативна самостоятелност и може да прецени дали да постанови отказ, съответно дали същият да е пълен или частичен. Действията в условията на дискреция обаче не са безконтролни. Органът е следвало да изложи мотиви защо счита, че в случая следва да се постанови отказ, независимо от изпълнението на задължението за представяне на доказателства. Само в този случай преценката за целесъобразност не би подлежала на съдебен контрол. Такива мотиви обаче липсват, съответно препятсват извършването на преценка дали правото на оперативна самостоятелност е упражнено в предоставените граници, която преценка е такава за законосъобразност на акта. При това уточнение, изводът на съда за липса на мотиви, съответно за непосочване на фактическите и правни основания за отказа е правилен. Също така неоснователно е и възражението, за неправилно приожение на материалния закон. Същото не е подробно обосновано в касационната жалба, но и при служебната проверка на решението, извършена на основание чл. 218, ал. 2 от АПК не се установи този порок. Съдът е издирил приложимите норми, в действащите към момента на постановяване на акта редакции и правилно ги е приложил. Съобразени са нормите на чл. 26, ал. 10, както и тези на чл. 31 и чл. 33 от Наредба № 8. Доводът в касационната жалба, че в при отказ за финансиране, в случая поради приетата липса на посочените доказателства, кандидатът има право да кандидатства отново по реда на Наредба № 8, не обслужва защитната теза на касатора. При положение, че изискуемите документи са представени, процесуалната икономия изисква органът да се произнесе, вместо да постановява отказ, след което кандидатът да подава проекта си отново. Правилно съдът е постановил отмяна на оспорения административен акт и е постановил връщане на преписката за ново произнасяне. Решението не страда от сочените в касационната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото, на ответника по касация, следва да бъдат присъдени направените разноски за настоящата инстанциия, които са заявени в срок и са установени по размер - 1000 лв., действително заплатено възнаграждение за един адвокат, установено с договор за правна помощ и съдействие от 15.04.2011 г., като се осъди ДФЗ да ги заплати. Не е направено възражение за прекомерност на заплатения хонорар. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният админисдтративен съд, четвърто отделение