Решение № 260 от 21.05.2013 г. на ВКС по н. д. № 713/2013 г.

Решение № 260 от 21.05.2013 г. на ВКС по н. д. № 713/2013 г., I н. о., НК, докладчик съдията Евелина Стоянова С присъда по нохд № 155/12 г. Районният съд-гр. Карнобат оправдал подсъдимия Ж. Г. Г. по предявеното му обвинение по чл. 201 НК и отхвърлил предявения срещу него от [фирма] граждански иск за сумата от 1039,31 лева, ведно със законната лихва от 25.07.2007 г. до окончателното й изплащане.

По внохд № 44/13 г., образувано по протест на прокурора, Окръжният съд-гр. Бургас отменил изцяло посочената присъда и вместо нея постановил нова присъда № 48 от 8.02.2013 г., с която признал подсъдимия Г. за виновен в това, че на 25.07.2007 г. в [населено място], [община], в качеството си на длъжностно лице - управител на [фирма], [населено място], присвоил чужди движими вещи на обща стойност 1039,31 лева, поверени му в това му качество да управлява, собственост на [фирма], поради което на основание чл. 201, във връзка с чл. 54 НК го осъдил на една година лишаване от свобода с отлагане изпълнението на наказанието за срок от три години. Подсъдимият е осъден да заплати на [фирма] сумата от 1039,31 лева, ведно със законната лихва от 25.07.2007 г. до окончателното й изплащане. В тежест на подс. Г. са възложени държавна такса и разноските по делото, в това число и тези, направени от гражданския ищец.

Срещу новата присъда е постъпила касационна жалба от подсъдимия, с която се претендира наличието на всички основания по чл. 348, ал. 1 НПК и се иска оправдаване по възведеното обвинение. В производството пред ВКС, по реда на чл. 351, ал. 3 НПК е прието допълнение към касационната жалба. Защитниците на подсъдимия поддържат жалбата и допълнението. Подсъдимият, редовно призован, не се явява.

Гражданският ищец не изпраща представител.

Прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на оплакванията.

Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение установи:

Жалбата е неоснователна.

1. По основанието по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК.

При разглеждане на делото не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, които да налагат връщане на делото за ново разглеждане.

Не намира опора в данните по делото възражението, че БОС не е изложил съображения в мотивите на проверявания съдебен акт относно поверяването на подсъдимия на имуществото на О. за пазене и управление, тъй като защитата игнорира изложеното на л. 24-27 от мотивите. Достатъчно ясно БОС е аргументирал положителния си извод за това, че инкриминираното имущество е било поверено за пазене и управление на подс. Г., като се е основал на задължителните указания по приложението на закона, съдържащи се в Постановление № 3/70 г. на Пленума на ВС на РБ, т. 5, където изрично е указано, че не е необходимо връчването или поверяването на имуществото да е станало с формален писмен акт, като това може да стане и по друг начин, и е достатъчно длъжностното лице да е встъпило в изпълнение на функциите си по пазене или управление на имуществото.

Възражението, свързано с мотивите на първоинстанционната присъда е неоснователно. Не всеки порок на мотивите на проверявания съд очертава липса на мотиви, по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2 НПК, до какъвто извод фактически е достигнал и БОС. Когато са събрани възможните, необходими и достатъчни доказателства, и са изяснени всички обстоятелства от кръга по чл. 102 от НПК, известни противоречия в мотивите на първостепенния съдебен акт, могат да бъдат отстранени от въззивната инстанция, с каквото правомощие разполага, по силата на чл. 335, ал. 2 НПК.

Неоснователно е и възражението за надхвърляне на пределите, очертани с обвинителния акт. Изложените от БОС съображения (на л. 27 от мотивите), относно престъпните състави по чл. 206, 194 и 323 НК, не налагат друг извод, защото с тях е отречено инкриминираното деяние да осъществява престъпен състав, различен от предявения на подсъдимия с обвинителния акт.

Що се отнася до частта относно субективната страна на деянието, ВКС намери, че въпреки наличието на известна непрецизност, е ясна волята на решаващия съд относно наличието на пряк умисъл у подсъдимия при разпореждането с повереното му имущество на О. в свой личен интерес.

1. По основанието по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК.

В рамките на фактическите положения, приети за установени от БОС, законът правилно е приложен.

Възражението на защитата на подсъдимия, че липсват доказателства за това, че инкриминираното имущество е било поверено на подс. Г. за управление, при казаното по-горе, е неоснователно.

Що се отнася до възражението, че подсъдимият можел да се разпорежда с имущество на дружеството до 5000 лева, то очевидно пренебрегва дружествения договор от 19.07.2007 г. (т. 2, л. 108...) и договора за възлагане на управление от същата дата (т.2, л.105...), където очевидно липсват данни за подобна възможност за подс.г. Съгласно чл. 23 от дружествения договор управителят - подс. Г., няма право без разрешение на общото събрание да взема и да тегли кредити от името и за сметка на дружеството в размер по-голям от 5000 лева, но от това не следва претендираната от защитата му възможност за разпореждане с имущество на стойност до 5000 лева.

1. По основанието по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК.

Наложеното на подсъдимия наказание не е очевидно несъответно по смисъла на чл. 348, ал. 5, т. 1 НПК и като такова е справедливо. При липсата на предпоставките на института на смекчената наказателна отговорност, наказанието правилно е индивидуализирано в рамките на предвиденото от закона, като по вид и размер то способства постигането на целите по чл. 36 НК. Още повече, че БОС не е намерил основания за налагане на допълнителните наказания конфискация и лишаване от права по чл. 37 НК, а предвид на това, че ВКС е сезиран само с жалба от името на подсъдимия, изложените в тази насока съображения на БОС, се оставят без коментар.

Водим от горното на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение