Решение № 11623 от 11.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3357/2010 г.

Решение № 11623 от 11.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3357/2010 г., I о., докладчик съдията Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 от АПК във вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "ДЕТЕЛИНА М" ЕООД, подадена чрез адв. Веселина Георгиева, срещу решение № 2147 от 16.12.2009 г. по адм. дело № 503 от 2009 г. на Административния съд - Варна, I отделение, втори състав, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 800263 от 28.10.2008 г. на ТД на НАП - гр. Добрич, в частта, потвърдена с решение № 709 от 05.01.2009 г. на заместник-директора на Дирекция "ОУИ" - Варна, при ЦУ на НАП, с която са установени задължения за ДДС по ЗДДС за данъчните периоди м. 12.2005-12.2006 г., м. 03.2007 г., м. 05.2007 г. и м. 11.2007 г. в общ размер на 3532,23 лв. и е начислена лихва в размер на 1139,30 лева. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно - постановено в противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По съображения, подробно изложени в жалбата, касаторът моли да бъде отменено решението на Административния съд - Варна, и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отменен РА. Ответникът - директорът на Дирекция "ОУИ" - гр. Варна, при ЦУ на НАП, не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, тя е НЕОСНОВАТЕЛНА. За да отхвърли жалбата на дружеството против РА, с който са установени задължения за ДДС за данъчните периоди м. 12.2005 - 12.2006 г. и м. 03, 05 и 11.2007 г. в общ размер на 3532,23 лв. и е начислена лихва в размер на 1139, 30 лв., административният съд е приел следното: През ревизирания период от дружеството са издавани фактури за извършен международен транспорт - 86 броя. С договор от 07.12.2005 г. (л. 177), сключен между жалбоподателя в качеството му на наемодател и ЕТ "Детелина-МИ-91-Марин Иванов" в качеството на наемател, са отдадени под наем собствен товарен автомобил "Ивеко" 240Е38 и ремарке за товарен автомобил "Ванхол" - модел "2 К 0015", с уговорена месечна наемна цена 1000 лева. С анекс към договора от 08.12.2005 г. (л. 179) страните са постигнали съгласие клаузата за заплащане на наемна цена да отпадне при предоставяне на безвъзмездно право на ползване на автомобила и ремаркето. Данъчните органи са установили, че лицата Марин Димитров и Милен Иванов са баща и син, т. е. "свързани лица" по смисъла на чл. 20, т. 3 от ЗДДС (отм.) и § 1, т. 3, б. "а" от ЗДДС (в сила от 01.01.2007 г.). В хода на административното производство е възложена експертиза, от заключението на която е установено, че месечният наем за товарния автомобил е в размер на 1266,75 лв. и за ремаркето - 90,45 лева. Експертизата е изготвена при съобразяване с методите, визирани в Наредба № Н-9 от 14.08.2006 г. В съдебното производство е изслушана ССЕ, която Административният съд - Варна, не е кредитирал предвид обстоятелството, че при определянето на наемната цена е използвана неприложима за конкретния случай методика. От съдържанието на ревизионния акт съдът е установил, че ДДС за процесните данъчни периоди до края на 2006 г. е начислен на основание чл. 55, ал. 6 във връзка с чл. 25, ал. 1 и 3 от ЗДДС (отм.). Предвид разпоредбата на чл. 10, т. 6 от ЗДДС (отм.) процесната доставка на услуга, дори и безвъзмездна, се счита за доставка на услуга за целите на ЗДДС (отм.). Съдът е приел, че предвид разпоредбата на чл. 20, т. 3 от ЗДДС (отм.) сключеният от страните договор за наем е между свързани лица по смисъла на § 1 от ДР на ТЗ, а след влизането на ДОПК от 01.01.2006 г. - по смисъла на § 1, т. 3, б. "а" от ДР на ДОПК. За данъчните периоди след 01.01.2007 г. основанието са разпоредбите на § 1, т. 34 от ДР на ЗДДС във връзка с § 1, т. 3 от ДР на ДОПК. По отношение на задълженията, установени за периода м. 12.2005-31.12.2006 г., съдът е посочил, че на основание чл. 30, ал. 3, т. 2 и 4 от ЗДДС (отм.) данъчната основа е пазарната цена в случаите на доставки между свързани лица, както и при безвъзмездни доставки. Пазарната цена е определена съгласно приложимите методи на Наредба № Н-9 от 14. 08.2006 г. Правилно според АС е определена и датата на възникване на данъчното събитие при съобразяване с разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от ЗДДС (отм.), а именно датата на завършване на услугата за всеки месец. Предвид разпоредбата на чл. 25, ал. 3 от ЗДДС (отм.) на датата на възникване на данъчното събитие данъкът става изискуем за облагаемите доставки и възниква задължение за регистрираното лице да го начисли. Тъй като в процесния случай жалбоподателят не е сторил това, воден от мотива, че сделката е безвъзмездна, съответно и необлагаема с ДДС, то съдът е приел, че правилно приходният орган е начислил дължимия ДДС. По отношение на установените задължения за ДДС за данъчните периоди м. 03, 05 и 11.2007 г. съдът е установил, че съгласно раздел III от сключения договор за наем - "Права и задължения на наемателя", наемателят е длъжен да заплаща всички разходи, свързани с обикновеното ползване на вещта, както и разходите за обикновените текущи ремонти и поправки. Обстоятелството, че са извършени разходи за ремонт от наемодателя и тяхната стойност, не е спорно между страните. Независимо от клаузите на договора жалбоподателят е закупувал резервни части и е извършвал ремонти на отдадения под наем автомобил. Съгласно разпоредбата на чл. 82, ал. 1 от ЗДДС, в сила от 01.01.2007 г., данъкът е изискуем от регистрирано по този закон лице - доставчик по облагаема доставка, с изключение на случаите по ал. 4 и 5. Съобразявайки посочената разпоредба, правилно според съда органите по приходите са начислили ДДС за извършените разходи от наемодателя за поддръжка на отдадения под наем автомобил в посочения по-горе размер. С оглед горното Административният съд - Варна, е отхвърлил жалбата на дружеството против РА като неоснователна. Така постановеното решение е правилно. Касационната жалба е бланкетна. В нея не са развити конкретни съображения за неправилност на решението на АС - Варна. Настоящият състав намира, че АС - Варна, е изяснил напълно спора от фактическа страна и въз основа на съвкупната преценка на доказателствата по делото е направил законосъобразни изводи и при правилно прилагане на материалния закон. Обосновано е прието от съда, че за процесния период (м. 12.2005-12.2006 г.) ДДС правилно е начислен на основание чл. 55, ал. 6 вр. с чл. 25, ал. 1 и 3 от ЗДДС (отм.). В случая законосъобразно е приложена разпоредбата на чл. 30, ал. 3, т. 2 и 4 от ЗДДС (отм.), като е прието, че данъчната основа е пазарната цена на предоставяната стока или услуга, тъй като се касае за доставка между свързани лица и тази доставка на услуга е безвъзмездна, а съобразно нормата на чл. 10, т. 6 от ЗДДС (отм.) за доставка на услуга за целите на ЗДДС (отм.) се счита и безвъзмездната доставка на услуга. Относно определените задължения за ДДС на жалбоподателя за данъчните периоди м. 3, 5 и 11.2007 г. основателно е прието от съда, че органите по приходите правилно са начислили данъка при съобразяване с разпоредбата на чл. 82, ал. 1 от ЗДДС. По изложените съображения следва да бъде прието, че решението на административния съд не страда от пороците, изложени в касационната жалба, и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд - I-А отделение,