Решение № 6896 от 2.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13652/2015 г.

Решение № 6896 от 2.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13652/2015 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Заместник председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ), подадена чрез юрисконсулт Т. К. срещу Решение № 5942 от 09.10.2015 г., постановено по административно дело № 5647/2015 г. на Административен съд С.- град (АССГ), с което е отменено Решение № 2657 от 23.04. 2015 г. на Зам. председателя на ДАБ, с което е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на С. А. А.- гражданин на Ирак. В жалбата се поддържат твърдения за неправилност на съдебното решение, като постановено при съществено нарушение на материалния закон, съдебнопроизводствените правила и необоснованост- касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че съдът не е обсъдил фактите и обстоятелствата от административната преписка, а направените от него заключения са неправилни. Намира за неправилно заключението на съда относно произнасянето на административния орган по чл. 10 от ЗУБ, във връзка с предоставен статут на бежанец по мандата на ВКБООН. Счита, че административният акт е отчел наличието на статут по мандата на ВКБООН, но е прието, че същият е относим към минал период от време. Твърди, че административният акт е съобразен изцяло с Решение № 3345/11.03.2014 г. по административно дело № 10153/2013 г. по описа на ВАС трето отделение, където се разглежда документа на ВКБООН, като се акцентира на това, че призната с него закрила е относима към 2008 г., когато молителят е живял в Сирия. Моли да се отмени съдебното решение. Касационният жалбоподател Заместник председателя на Държавна агенция за бежанци при МС в съдебно заседание, чрез юрисконсулт Славова поддържа жалбата и моли за отмяна на оспорения съдебен акт. Ответникът- С. А. А., в съдебно заседание иска да се остави без уважение касационната жалба. Посочва за нови обстоятелства, тези свързани с Ислямска държава и това, че се водят сражения в близост до О. Д., община Бакуба, където живее неговото семейство. Иска да остане в България, тъй като отдавна работи в страната. Моли да се остави в сила решението на АССГ и да получи документи. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Счита решението за неправилно като материално незаконосъобразно и необосновано. Посочва, че молбата за закрила е трета поредна, последваща молба за закрила по см. на § 1, т. 6 от ДР на ЗУБ, като обект на изследване за приложението на материалния закон е наличието на нови обстоятелства, сочени от търсещия закрила. Сочи, че признатата с акта на ВКБООН закрила спрямо молителят е относима към момента на издаването на документа- 2008 г., като е необходимо, да се направи разграничение между условията към 2008 г., обусловили предоставянето на закрила и тези към датата на издаване на процесния административен акт - 23.04.2015 г. Моли да се отмени решението и вместо него да се постанови друго решение по същество, с което жалбата против отказа за предоставяне на статут да бъде отхвърлена. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. С Решение № 5942 от 09.10.2015 г., постановено по административно дело № 5647/2015 г. на Административен съд С.- град е ОТМЕНЕНО Решение № 2657/23.04.2015 г. на Заместник- председател на ДАБ към МС на РБ, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 ЗУБ е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут на- С. А. А. и е ВЪРНАТА преписката на административния орган за ново разглеждане, при спазване на дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. За да стигне до този резултат решаващият съд приема, че при издаването на решението, административният орган е нарушил процесуално правните разпоредби, което е довело и до нарушаване на материално- правните разпоредби. Според АССГ от приложените по делото доказателства е видно, че Заместник- председател на ДАБ не е спазил разпоредбата на чл. 75, ал. 2 от ЗУБ, вменяваща му в задължение при произнасяне по молбата за статут да прецени всички относими факти, свързани с личното положение на молителя, с държавата му по произход или с трети държави, не е изяснил надлежно бежанската история на оспорващия и е мотивирал отказа си само и единствено с това, че писмото, представено от оспорващия съдържа косвени доказателства за предоставен бежански статут по мандата на ВКБООН, напълно игнорирайки приложената информация от Представителството на ВКБООН в Сирия, приложено на лист 29 от делото, сочещо, че закрилата, предоставена на чужденеца на 18.11.2008 г. по мандата на ВКБООН е валидна. АССГ счита, че решението е постановено при напълно неизяснена фактическа обстановка, нарушаване на съдопроизводствените правила, а от там и на материално- правните разпоредби на ЗУБ. Посочва се, че тъй като естеството на спора не позволява решаването му по същество от съда, то личното дело на оспорващият следва да бъде върнато на Заместник- Председател на ДАБ към МС за ново произнасяне, като се изяснят всички относими факти. Настоящият състав на ВАС трето отделение счита, че решението на АССГ е неправилно, като подадената срещу него касационна жалба е ОСНОВАТЕЛНА. Касационната инстанция намира, че при постановяване на решението в обжалваната част не са били допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, но е бил нарушен материалният закон. Административният съд е направил неправилен извод за опорочаването на акта в резултат на допуснато от органа съществено нарушение на административнопроизводствените правила. В действителност административният орган е направил анализ на фактите и обстоятелствата, свързани с личното положение на кандидата, както и със сигурността на държавата по произход. Посочил е, че установените по делото обстоятелства, на които се основава молбата му не съставляват основания за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут по смисъла на ЗУБ. Неоснователен се явява доводът на първостепенният съд, че административният орган не е изследвал обстоятелството относно наличие на признат на лицето статут по мандата на ВКБООН. Настоящият състав на съда счита, че представеното писмо от представителството на ВКБООН в България, свидетелстващо за признат от офиса на ВКБООН в Сирия бежански статут на молителя, следва да се приеме ведно с всички останали доказателства по делото, но само и единствено въз основа на него съдът не може да приложи разпоредбата на чл. 10 от ЗУБ. Това е така, тъй като признатата с акт на ВКБООН закрила е относима към 2008 г. Необходимо е да се направи и разграничение между условията към 2008 г., обусловили предоставянето на закрила, и тези към датата на издаване на административния акт - 23.04.2015 г. Не може да се прави извод за наличие на основания за предоставяне на закрила към 2015 г., с аргументи относими към 2008 г., при условие, че сега обсъжданото административно производство е последващо и проверката в него е ограничена до анализ за наличието на нови обстоятелства от съществено значение за случая. За установяване на положението в държавата Ирак към момента на подаване на молба за статут, органът е разгледал информацията, съдържаща се в справка от 27.02.2015 г., изготвена от Дирекция "Международна дейност" отдел "Информация и анализи". В нея е отбелязано, че в част от провинциите в Ирак са налице въоръжени сблъсъци между бойци на Ислямска държава (ИД) и иракските сили за сигурност, и кюрдските отряди. Независимо от наличието на сериозни рискови фактори обаче, не може да се направи извод, че цивилното лице, върнато в страната, се излага на реална опасност да претърпи тежки посегателства само поради факта на неговото присъствие на тази територия. Стандартите на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО. вр. чл. 9 ЗУБ в случая не могат да бъдат приложени поради липса на данни за безогледно насилие при вътрешен въоръжен конфликт, с оглед личното положение на заявителя. Ситуацията в държавата Ирак е нееднородна и същата следва да се преценява в контекста на конкретната молба за закрила. В случая следва да се отчете и териториалното дeлeние на Ирак, като в района на столицата, близо до който е О. Д., откъдето пристига чужденецът няма вътрешен въоръжен конфликт и не е налице безогледно насилие. Град Б. и околните области не попадат в територията, на която се водят военни действия. По отношение на тези територии, обстановката по сигурността е относително спокойна. По отношение на лицето в Ирак, не съществуват реални заплахи- той и неговите близки, не са имали проблеми с властите, които да обосновават у тях основателен страх от преследване поради тяхната раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или партия и др., поради което не са налице основания за предоставяне статут на бежанец по смисъла на чл. 8 от ЗУБ. Не са налице материалните предпоставки за уважаване молбата на лицето за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Липсват доказателства същият да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Съобразно чл. 9, ал. 5 от ЗУБ хуманитарен статут може да не се предостави, когато в една част от държавата на произход не съществува реален риск чужденецът да понесе тежки посегателства, при което той може сигурно и законно да пътува и да получи достъп до тази част на държавата, както и може основателно да се очаква да се установи там. С. С. от 07.04.2017 г., изготвена от Дирекция "Международна дейност", обстановката в територията около град Б., от където произхожда чужденецът не следва да се приема, като достигнала границите на въоръжен конфликт. Жалбоподателят не е напуснал родината си поради опасности по смисъла на чл. 9, ал. 1 и сл. ЗУБ и не съществуват причини при завръщането си да бъде изложен на такива опасности, като се имат предвид конкретните възможности за разселване и за пребиваването му при негови роднини. След като иракският гражданин не попада в рискови групи и не сочи факти за тежки и лични заплахи, административният орган законосъобразно е отказал да му предостави статут. С оглед на обстановката в района на С. Б. и предвид това, че иракският гражданин не е бил принуден да напусне или да остане извън страната си на произход, поради реална опасност от тежки и лични заплахи срещу живота или личността му следва извода за липса на предпоставките на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Фактът, че в Ирак продължават да живеят членове на семейството са допълнителни аргументи срещу наличието на необходимост от търсената закрила. Също така следва да се отбележи, че доколкото става въпрос за последваща молба за закрила, то обектът на изследване за приложението на материалния закон се ограничава до наличието на нови обстоятелства, сочени от търсещия закрила, на второ място - съществеността на тези обстоятелства относно личното му положение или държавата на произход и на трето - преценката на тяхната основателност. Опасенията, изразени от лицето в съдебно заседание за влошената обстановка на несигурност, поради дейността на организацията "Ислямска държава" са общи и неконкретизирани и няма данни да са рефлектирали пряко и в негативен план спрямо него. Преследване и насилие спрямо чужденеца в Ирак не е имало, като същият не е бил арестуван, съден или осъждан. В предходното административно производство с Решение № 3788 от 05.06.2013 г. по административно дело № 3838/2013 г. е отхвърлено оспорването срещу Решение № 257/22.02.2013 г. на председателят на ДАБ, с което на лицето е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Този съдебен акт е оставен в сила с Решение № 3345 от 11.03.2014 г. по административно дело № 10153/2013 г. на ВАС. П. на доводите на АССГ, настоящият съдебен състав счита, че това решение има задължителна сила - чл. 177 АПК. Изложената бежанска история на лицето не съдържа нови обстоятелства, обуславящи предоставяне на статут. Мотивите за търсената закрила на лицето са идентични с тези, които са посочени по време на предходното производство. При подаването на процесната молба, която се явява последваща, по смисъла на § 1, т. 6 от ДР на ЗУБ, не се сочат нови обстоятелства от съществено значение за личното му положение или относно държавата на произход. С оглед на факта, че чужденецът не е представил нови доказателства, на които да основе молбата си за закрила, следва извода, че административният орган не е допуснал сочените от първостепенния съд нарушения на процесуалния и материален закон. Поради допуснатото неточно приложение на материалния закон решението на административния съд следва да се отмени и вместо него следва да се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата му срещу решението на ДАБ с което е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд