Решение № 8063 от 1.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14101/2014 г.

Решение № 8063 от 1.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14101/2014 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на "Охрана и банков сервиз Монтана" ООД срещу решение № 5645 от 9.09.2014 г. по адм. д. № 2209/2014 г. на Административен съд София-град, с което е отхвърлена подадената от дружеството жалба срещу заповед с рег. № 3-1077/5.02.2014 г. на директора на Главна дирекция "Национална полиция", с която на основание чл. 21, ал. 1, т. 1, буква "а" от Закона за частната охранителна дейност (ЗЧОД) на дружеството е отнет лиценз за извършване на частна охранителна дейност № 11/13.04.2004 г., издаден по чл. 5, ал. 1, т. 2 от ЗЧОД за "охрана на имуществото на физически или юридически лица" за територията на областите Монтана, Видин и Враца. Излагат се касационни основания за неправилност на решението. Съдът не е взел предвид, че в развилото се административно производство по издаване на оспорената заповед са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, нарушена е разпоредбата на чл. 35 АПК. От страна на жалбоподателя са били представени данни за образувано производство по разсрочване на задължението, което не е взето под внимание от страна на административния орган, без да се излагат мотиви за това. След като е имало данни за наличие на процедура по чл. 183 от ДОПК, която приключва със издаването на индивидуален административен акт, подлежащ на самостоятелно обжалване /чл. 187 ДОПК/, административния орган е следвало да изчака произнасянето на компетентната ТД на НАП, с което да съобрази своя акт. Сочи се, че обжалваната заповед е издадена на 5.02.2014 г., два дни след като е отправено запитване до компетентната ТП на НАП с искане за информация по чл. 183 от ДОПК, отговорът на което е постъпил в ГД "НП" близо месец след издаването на акта. Ответната страна не е взела становище. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. За да отхвърил подадената жалба, съдът е приел, че оспорената заповед е материално законосъобразна, тъй като се установява посоченото материално-правно основание за издаването й - по чл. 21, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗЧОД за отнемане на лиценз. Не е спорно, че дружеството е длъжник за публични задължения в размер над 100 х. лв. за главници и лихви към датата на издаването на заповедта, за събирането на които е образувано изпълнително производство по реда на глава ХХV от ДОПК. Наличието на обстоятелствата по чл. 21, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗЧОД е удостоверено с писмото на ТД на НАП - Велико Търново. В служебната бележка от 14.02.2014 г. която е официален документ, е уточнен и вида на задълженията. Приети са за неоснователни възраженията на дружеството за размера на платените публични задължения по изпълнителното дело от образуването му - 90 х. лв. и за подадено искане за разсрочване на задълженията по това дело. Дружеството е подало искане за разсрочване на задълженията, но съответният орган по приходите не е издал акт, с който да уважи искането. Разсрочването на задълженията по изпълнителното дело не се доказва и към датата на приключване на устните състезания по делото. Наличието на публични задължения, установени с влязъл в сила акт, е основание за отнемане на лиценза, освен ако тези задължения не са разсрочени или отсрочени, съгласно чл. 21, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗЧОД. Следователно, законодателят във всеки един момент изисква от лицата, на които е издаден лиценз за охранителна дейност, да нямат публични задължения, които не са погасени в предвидените срокове. Обстоятелствата по посочената разпоредба се преценяват към момента на издаването на акта в рамките на срока, предвиден за издаването му - по чл. 17 ЗЧОД, изрично указан на дружеството. Поради това при издаването на заповедта за отнемане на лиценза е без значение и е неотносимо висящото производство по искането на дружеството за разсрочване на задълженията. Решението е правилно. Съгласно чл. 21, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗЧОД лиценз не се издава, а издаденият се отнема, когато търговецът или юридическото лице има парични задължения към държавата, установени с влязъл в сила акт на компетентен орган, или задължения към осигурителни фондове, освен ако компетентният орган е допуснал разсрочване или отсрочване на задълженията. Установено е със служебна бележка от 14.02.2014 г., издадена на жалбоподателя от публичен изпълнител при ТД на НАП Велико Търново, че по изпълнително дело № 740/2011 г. - дружеството - жалбоподател е длъжник, а актуалния размер на задълженията към 14.02.2014 г., е 116 981,80 лв., от които главница 86099,40 лв. и лихви 30882,40 лв. Посочено е, че за периода от образуване на делото до този момент са погасени задължения в размер на 89 990,00 лв., както и че по изпълнителното дело има наложени обезпечителни мерки върху имущество на длъжника и запор на МПС. Във връзка със започналата процедура по отнемане на предоставените лицензии жалбоподателят е уведомил с писмо изх. № 4/17.01.2014 г. административния орган, че до м. 12.2013 г. по изп. д. № 740/2011 г. са издължени около 80000 лв. и че с искане подадено на 17.01.2014 г. в ТД на НАП В. Търново е започнал процедура по разсрочване на паричните задължения от публичния изпълнител. Изпълнителното дело е образувано през 2011 г. за данъчни и осигурителни задължения, по глава ХХV от ДОПК, както изрично е посочено в служебната бележка. От служебната бележка на публичния изпълнител от 14.02.2014 г., се установява, че изпълнителното дело не е приключило, но жалбоподателят има има задължения в размер на 86099,40 лв. и лихви 30882,40 към 14.02.2014 г. В мотивите на административния акт за отнемането на лиценза е посочено, че тъй като дружеството има парични задължения в особено големи размери и изпълнителното дело е приключило през 2011 г. и до настоящия момент длъжникът не е предприел действия по разсрочване или отсрочване на задълженията писмото на управителя на дружеството от 17.01.2014 г., с което е направено искане до ТД на НАП - Велико Търново за разсрочване на задълженията, не може да бъде взето предвид и не е от значение за производството по издаване на административния акт. С писмо вх. № ВОФ-225 от 22.01.2014 г. до ГД "Национална полиция" жалбоподателят е поискал да бъде спряна процедурата по отнемане на притежаваните от него лицензи за частна охранителна дейност до завършване на процедурата по разсрочване на задълженията към НАП, тъй като законовия срок за издаване на разпореждане за разсрочване е три месеца.