Решение № 2718 от 25.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10151/2013 г.

Решение № 2718 от 25.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10151/2013 г., III о., докладчик съдията Петър Стоянов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано по касационна жалба на Областна дирекция "Земеделие" /ОДЗ/ - Видин, гр. Видин, ул. "Рибарска" № 12, ет. 2, представлявана от директора Александър Филчев Матеев, чрез процесуалния представител юрисконсулт Иво Иванов, против решение № 54 от 26.06.2013 г., постановено по адм. дело № 101/2013 г. на Административен съд гр. Видин. Иска се отмяната му, като постановено при неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни, отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и постановяване на ново, с което да бъде отхвърлен изцяло предявеният иск. С касационната жалба са развити подробни съображения по съществото на спора. Твърди се, че при постановяване на оспореното решение, първоинстанционният съд не е взел предвид обективната невъзможност на касатора да извърши исканата административна услуга. В съдебно заседание, поддържа касационната жалба по изложените в нея основания. Ответникът Силвия Борисова Ванкова от гр. Видин, ул. "Христо Ботев" № 20, вх. А, ет. 7, ап. 19, чрез процесуалния представител адв. Даниел Боянов от ВдАК, оспорва касационната жалба като неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил напълно относимата фактическа обстановка и е постановил решението си като е съобразил практиката на Върховния административен съд, която е непротиворечива по този род дела. Претендира разноски пред настоящата инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Сочи, че съдебното решение е правилно, като постановено при правилно приложение на материалния закон и спазване на процесуалните правила и като такова, следва да бъде оставено в сила. Приема, че претендираните от ищцата имуществени вреди, са пряка и непосредствена последица от отменения като незаконосъобразен мълчалив отказ да се извърши поискана административна услуга. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав на трето отделение намери, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и срещу подлежащо на оспорване съдебно решение, поради което е процесуално допустима. Разгледана по съществ, е неоснователна. С оспореното съдебно решение, постановено в производство по реда на чл. 203 и следващите от АПК, във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, първоинстанционният съд е осъдил Областна дирекция "Земеделие" - Видин да заплати на Силвия Ванкова, обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени от незаконосъобразен акт - мълчалив отказ на областната дирекция да извърши поискана административна услуга, отменен с влязло в сила решение № 74 от 10.06.2010 г., постановено по адм. дело № 108/2010 г. на Административен съд гр. Видин, в размер на 6500 лв., ведно с лихвата за забава за периода от 30.06.2010 г., до завеждане на иска на 27.05.27.05.2013 г. в размер на 1949,43 лв., ведно със законната лихва върху сумата 6500 лв. от предявяването на иска на 27.05.2013 г. до окончателното издължаване, като в останалата част до пълния размер на акцесорната претенция за обезщетение за забава от 1984,41 лв. е отхвърлил иска, като неоснователен и недоказан. С решението областната дирекция е осъдена да заплати направените по делото разноски, съобразно уважената част на иска в размер на 507,90 лв. За да постигне този резултат, решаващият съд е приел за установено, че Областна дирекция "Земеделие" - Видин, съгласно чл. 2, ал. 2 от Устройствения правилник на областните дирекции "Земеделие" е юридическо лице и иска срещу нея е допустим, тъй като административният орган в случая се явява пасивно легитимиран. Прието е, че ищцата, като продавач, за да сключи окончателен договор за покупко-продажба на земеделски земи, е следвало да регистрира имотите си в ОДЗ - Видин и от там да се снабди със скици и характеристики на имотите, необходими за снабдяване с данъчни оценки. След като не успяла да стори това при многократните си опити, на 16.03.2010 г. подала заявление до административния орган с вх. № 086, по което последвал мълчалив отказ, който бил отменен с посоченото по-горе решение на Административен съд гр. Видин. В същото време, поради невъзможността да се снабди с посочените документи, ищцата изпаднала в забава по отношение на задължението си за сключване на окончателен договор и предварителния договор с купувача от 25.02.2010 г. бил развален, като по силата на това тя заплатила сумата от 6500 лв. - уговорена неустойка. При така установена фактическа обстановка, решаващият съд е приел, че заплатената от ищцата неустойка по предварителния договор в размер на 6500 лв. е пряка и непосредствена последица от отменения с влязло в сила съдебно решение, като незаконосъобразен, мълчалив отказ на административния орган да извърши административна услуга. При спазване принципа на служебното начало и разпоредбата на чл. 218 от АПК, след извършената проверка на оспорения съдебен акт, настоящата касационна инстанция прие, че същият е валиден, допустим и в съответствие с материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като тежестта на доказване е оставена на ищеца. Основателността на такъв иск предполага предварителното установяване на точно определени от законодателя кумулативно налични предпоставки: незаконосъобразен административен акт, незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; този акт, действие или бездействие да е при и по повод изпълнение на пряка административна дейност; да е отменен по съответния ред; да е настъпила вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; да е налице пряка и непосредствена връзка между постановения незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата или общините по посочения в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ ред. Практиката на административните съдилища в това отношение е постоянна и последователна. Важно е да се посочи, че този сложен фактически състав не се презюмира, а подлежи на установяване от ищеца с необходимите за това доказателства. В конкретната хипотеза, той се е справил с възложената му от закона доказателствена тежест. Първоинстанционният съд е събрал относимите към спора доказателства, обсъдил ги е поотделно и в тяхната съвкупност, на база на което е направил законосъобразни правни изводи, като е изложил мотиви за това, които настоящата инстанция споделя изцяло. Законосъобразни са изводите на съда относно възраженията на касатора за обективна невъзможност да извърши услугата, че исканата административна услуга следва да се извърши от компетентния административен орган. Ако са налице основания за отказ, то той трябва да бъде писмен и да съдържа изложени от административния орган съображения за това. Поради това, правилен е изводът на съда, че твърдяната от административния орган обективна невъзможност да извърши исканата административна услуга е факт, ирелевантен към съществото на спора. Безспорно е, че има отменен незаконосъобразен административен акт - мълчалив отказ на директора на Областна служба "Земеделие" за извършване на административна услуга. Поради неизпълнението на исканата административна услуга ищецът е претърпял вреди, изразяващи се в невъзможността да сключи окончателен договор за покупко-продажба на земите, от което се е наложило да заплати неустойка по сключения предварителен договор. Видно е, че в случая е налице отменен административен акт - мълчалив отказ и претърпени в следствие на него вреди, каквито решаващият съд подробно е обсъдил. Правилно административният съд е посочил, че е налице и причинно-следствена връзка между установените имуществени вреди, претърпени от ищеца, и отменения административен акт /мълчалив отказ/, тъй като вредите се явяват пряка и непосредствена последица от същия. В случая претърпените имуществени вреди се явяват заплатената от Силвия Венкова на купувача неустойка, вследствие неизпълнение на договорните задължения по сключения предварителен договор за покупко-продажба на земеделски земи. Правилно също така е присъдена и мораторната лихва, която се дължи от датата на влизане в сила на съдебното решение за отмяна на мълчаливия отказ. При така установените обстоятелства, обосновано и законосъобразно е прието, че предявеният иск е доказан по основание и размер. Възраженията в касационната жалба са неоснователни. Основателно административният съд не е уважил и възражението за това, че пострадалият е допринесъл за увреждането и е налице хипотезата на чл. 5, ал. 2 от ЗОДОВ. Ищцата не е имала каквото и да е законоустановено задължение по отношение на ответника, което да не е изпълнила. По изложените съображения първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила. Ответникът е представил по делото договор за правна защита и съдействие № 2016 от 11.01.2014 г., от който е видно, че е заплатил в брой сумата от 600 лв. за адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция. При очерталия се изход на делото касаторът следва да бъде осъден да заплати направените от ответника разноски по делото. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение