Решение № 1678 от 3.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15462/2010 г.

Решение № 1678 от 3.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15462/2010 г., IV о., докладчик съдията Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от АПК. Образувано е по касационна жалба от Общинска служба по земеделие - град Ветово против решение № 40 от 5.10.2010 г. по адм. дело № 360/2010 г. на Русенския административен съд. С него е отменен, като незаконосъобразен отказа й да се регистрира анекс към договор за аренда, сключен между Мюсюлманско настоятелство и кооперация Житница" със седалище в град Глоджево и преписката е върната със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Релевират се доводи за нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната кооперация изразява писмено становище за неоснователност на жалбата. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Мотивира се, че при спазване на формалните изисквания към арендните договори, административният орган е длъжен да направи регистрацията. Обосновал е неприложимост на разпоредбата на чл. 112 от ЗС, на която се позовава касаторът, тъй като тя касае друго производство. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба от кооперация "Житница" против отказ на Общинската служба по земеделие /ОСЗ/, обективиран в протокол № ПО-06-245 от 28.06.2010 г. да регистрира по заявление вх. № РД-08-50 от 11.02.2010 г. анекс към договор за аренда, сключен между Мюсюлманско настоятелство - град Глоджево и кооперацията. Причина за отказа е наличие на предходна регистрация на аренден договор за същите земи с друг арендатор. Възраженията на кооперацията са били, че ОСЗ е нормативно задължена да извърши регистрацията при наличие на редовен от формална страна анекс към договора. От писмените доказателства по преписката, съдът е установил, че административното производство е започнало по заявление от председателя на кооперацията от 11.02.2010 г. до ОСЗ за вписване на анекс към договор за аренда на земеделска земя. Приложени са: договор за аренда от 10.12.2004 г., сключен между същите страни с предмет имоти № 069002 с площ от 276.039 декара и № 113003 с площ от 9.998 декара, надлежно вписан; анекс към същия договор, касаещ продължаване на срока му на действие от 7.09.2009 г. с нотариална заверка на подписите на представляващите лица. Анексът е вписан от съдия по вписванията под № 37, том 15 на 9.09.2009 г. ОСЗ е отказала извършването на регистрация по съображение, че договор за аренда на същите имоти е сключен с друг арендатор и е регистриран по реда на ЗОЗ и Наредба № 6 от 2010 г. Приложен е договор за аренда на земеделска земя, сключен между Мюсюлманско настоятелство и Мехмед Хюсеинов Кулаклиев на 19.03.2008 г., със срок на действие от 1.10.2009 г., заявен за регистрация от службата на 13.06.2009 г. По делото се намират още едностранно предизвестие от настоятелството до арендатора Мехмед Хюсеинов Кулаклиев за прекратяване на договора, също вписано в службата по вписванията, както и искова молба от арендатора срещу собственика на земите, постъпила в Русенския районен съд на 10.02.2010 г. Първоначално ОСЗ е отказала да разгледа искането на кооперацията за регистрация на анекса. В производство по реда на чл. 197 и следващите от АПК, отказът е отменен с определение № 6 от 17.03.2010 г. на Русенския административен съд и преписката е върната на административния орган за решаване на искането на кооперацията от 11.02.2010 г. Определението на съда е оставено в сила с определение № 7774 от 10.06.2010 г. по адм. дело № 6081/2010 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение. Съдът в мотивите е направил прецизен анализ на характера на акта, постановяван от ОСЗ в регистърното производство по Наредба № 6 и дори е дал конкретни указания по същество при произнасянето от ОСЗ. Те обаче не са съобразени от органа и по вече излагани съображения е постановен изричен отказ за регистрация на анекса. При тези данни по делото, съдът е анализирал приложимите правни норми на чл. 3 и чл. 18 от ЗАЗ. Счел е, че при подаден анекс за удължаване на срока на вече сключен договор, който отговаря на особените изисквания за форма, формулирани в разпоредбата на чл. 18, ал. 1 от закона, компетентният орган е задължен да извърши регистрация. Той не е оправомощен да прави преценка за правното действие на анекса и породените от него правни последици. Отделно от това разпоредбите на регистърното производство не го обвързват с решение на възникнал спор за материално или облигационно право. По тези съображения е счел отказа за незаконосъобразен и го е отменил, като е върнал преписката със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Така постановеното решение е правилно. В касационната жалба се повтарят възраженията, направени от административния орган и в административното, и в съденото производство. Те са неоснователни. Върховният административен съд в определението му по адм. дело № 6081/2010 г. и административният съд в обжалваното решение са изследвали формалните изисквания към арендните договори и съответно към анексите за продължаване на вече сключени такива, както и на условията и реда за регистрирането им. Към изложените съображения следва да се добави, че в конкретния случай ОСЗ е извършила регистрацията на договора още през 2004 г. Съгласно чл. 7 от наредбата, всеки регистър съдържа: обекта на договора; страните по него; номер, дата и районен съд на вписването и срок на договора. Тези обстоятелства безспорно вече са регистрирани. Промяната в срока на договора чрез удължаването му подлежи на регистрация съгласно т. 5 на чл. 7, изискващи в регистъра да се отразят и настъпили промени по договора, включително продължаването или прекратяването му. Тяхната регистрация съставлява дейност по поддържане на регистъра. Изрично нормата на чл. 10 от наредбата задължава всеки арендатор да подава в ОСЗ актуализирана информация при промяна на вписаните обстоятелства в едномесечен срок. Към нея са причислени и продължаването или прекратяването на договора. С подаването на заявление за регистрация на удължения срок на договора, извършен със сключването на приложения анекс към него, кооперацията е изпълнила точно това свое правно задължение. При това е установила информацията по начина, посочен в ал. 2 на чл. 10 - с прилагане на копие от анекса. Самият анекс е сключен в писмена форма, с нотариална заверка на подписите на лицата, които са го подписали и е надлежно вписан в службата по вписванията. По този начин, той отговаря на всички формални изисквания, поставени в чл. 18, ал. 1 от ЗАЗ и административният орган, задължен да поддържа регистъра е следвало да направи регистрацията на продължения срок. Съществуващи спорове относно регистрация на договори, сключени за същия обект с други лица никъде не са въведени, като причина за отказ от регистрация. Самостоятелна индиция за невъзможността на ОСЗ да откаже регистрация при заявени арендни договори върху един и същи имот съставлява изменената норма на чл. 37б от ЗСПЗЗ, която урежда правоотношенията във връзка с ползването на земеделските земи. С изменението й, обн. ДВ, бр. 62/2010 г. изрично е регламентирано задължението на ползвателите да представят в общинската служба по земеделие договорите за наем, аренда или съвместна обработка на земята. При това ОСЗ няма да извърши регистрация само когато за имот се представят повече от един невписани в службата по вписванията договори. А в случая са представени два договора, но и двата са вписани в службата по вписванията. Неоснователни са позоваванията от страна на касатора на разпоредбата на чл. 112 от ЗС. Тя касае производство по вписване, уредено в друг закон, по друг ред и в друго производство и е напълно неприложима в регистърното производство по реда и при условията на Наредба № 6. Нещо повече - вписването в службата по вписванията, извършено надлежно по реда на чл. 112 от ЗС е включено, като нормативна предпоставка за вписване на арендните договори, респ. на тяхната промяна и в конкретния случай е било налице. По така изложените съображения, касационната жалба е неоснователна. Решението на съда е правилно, постановено е при спазване на материалния закон и е обосновано, поради което следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото и направеното искане от ответната страна за присъждане на разноските в касационното производство, ще следва ОСЗ да бъде осъдена да й заплати сумата 540 лева. Размерът е определен при отчитане на обстоятелството, че упълномощеният представител на страната е изготвил само писмена защита, без явяване в съдебно заседание. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение