Решение № 9144 от 23.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9921/2022 г.

ВАСТрето отделение23.07.2024 г.докладчик Любка Петрова

Диспозитив

ОБЕЗСИЛВА решение 4479/01.07.2022 г. по адм.дело 1923/2022г. на Административен съд София град в частта, с която е разгледана по същество жалбата на Солар 11 ЕООД извън т.4.8 от Решение Ц-2 от 01.01.2022г. на Комисията за енергийно и водно регулиране като недопустимо.

ОСТАВЯ В СИЛА решение 4479/01.07.2022 г. по адм.дело 1923/2022г. на Административен съд София град в частта, с която е разгледана жалбата на Солар 11 ЕООД по т.4.8 от Решение Ц-2 от 01.01.2022 г на Комисията за енергийно и водно регулиране.

ОСЪЖДА Солар 11 ЕООД, ЕИК 200820071 да заплати на Комисията за енергийно и водно регулиране юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. /сто лева/.

Решението е окончателно.

Председател: /п/ МАРИО ДИМИТРОВ Членове: /п/ СВЕТЛАНА БОРИСОВА/п/ ЛЮБКА ПЕТРОВА

Мотиви

Производството е по чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба от Солар 11 ЕООД срещу решение 4479/01.07.2022 г. по адм.дело 1923/2022г. на Административен съд София град /АССГ/. Касаторът твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Моли да бъде отменено. Оспорва извода на съда, че решението на КЕВР е прието при спазване на процедурата, уредена в ЗЕ и правилника, както и принципите заложени в АПК. Счита, че е неправилна преценката на съда, че решението на КЕВР не противоречи на Решение на Народното събрание, с което се налага мораториум върху цената на електрическата енергия на регулирания пазар. Изразява становище, че КЕВР е третирала отделните категории енергийни предприятия дискриминационно и това не е отчетено от първоинстанционния съд. Претендира сторените разноски пред двете съдебни инстанции. Ответникът Комисията по енергийно и водно регулиране /КЕВР/ се представлява от юрисконсулт Костадинов. Моли да бъде отхвърлена подадената касационна жалба, като счита, че решението на АССГ е правилно и законосъобразно, съобразено с установената фактическа обстановка и събраните по делото доказателства. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Фонд Сигурност на електроенергийната система, редовно призован, не се представлява. Прокурорът от Върховна прокуратура дава, писмено и в съдебно заседание мотивирано заключение, че касационната жалба е допустима, но е неоснователна, а първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено. Върховният административен съд, в настоящия състав на Трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Производството пред АССГ е образувано по жалба на Солар 11 ЕООД срещу Решение Ц-2/01.01.2022 г. на Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР), в неговата цялост, с което считано от 01.01.2022 г., КЕВР изменя прогнозната пазарна цена на базов товар и съответно прогнозната пазарна цена по групи производители и премиите на производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници /ВИ/ с обща инсталирана мощност от 500 kW и над 500 kW, определени от КЕВР с Решение Ц-25 от 01.07.2021 г. По същество на спора съдът е посочил, че Решение Ц-2 от 01.01.2022 г. е прието от компетентен административен орган, в съответствие с правомощията му. Прието е при наличието на кворум с изискуемото мнозинство, от състав на комисията, който съответства на изискванията на закона и е подписано. Констатирал е, че решението е издадено и при спазване на изискването за форма, установено в разпоредбата на чл.59 от АПК, съдържа подробни мотиви, като са посочени фактическите и правните основания за издаването му и е спазена процедурата, регламентирана в Закона за енергетиката и Правилника за дейността на КЕВР и нейната администрация, поради което е отхвърлил жалбата на дружеството срещу Решение Ц-2 от 01.01.2022 г. От фактическа страна е установено, че жалбоподателят Солар 11 ЕООД притежава и експлоатира фотоволтаична електрическа централа находяща се в землището на [населено място], община Стралджа, с инсталирана мощност 5 МВт, която е присъединена към съответната електрическа мрежа. Преференциалната цена, която е била приложима към централата на жалбоподателя е в размер на 485,60 лв./MBтч, съгласно Решение Ц-18/20.06.2011 г. на КЕВР. Жалбоподателят на 31.10.2018г. сключва договор с Фонд Сигурност на електроенергийната система за компенсиране с премия ВЕИ-54/31.10.2018г. за произведените от централата количества електрическа енергия до размера на определеното за тази категория производители нетно специфично производство на електрическа енергия. Към датата на сключване на Договора за изкупуване в сила е било Решение Ц-18/20.06.2011г. на КЕВР. С решение Ц-25 от 01.07.2021г. в частта по т.ХІХ, КЕВР е определила за периода 01.07.2021 г. - 30.06.2022 г. премии за електрическа енергия от възобновяеми източници (ВИ), произведена от централи с обща инсталирана електрическа мощност 500 kW и над 500 kW. Цената, определена с Решение Ц-2 от 01.01.2022 г. за централата, собственост на жалбоподателя, е 485,60 лв./МВтч, с премия 210,64 лв., като разлика между преференциалната цена и определената от КЕВР за регулаторния период от 01.07.2021г. до 30.06.2022 г. Съдът е приел, че е налице обективният факт на съществено изменение между определената прогнозна цена на борсов товар за този период, спрямо постигнатата и прогнозната такава за оставащия срок от периода на организиран борсов пазар и това изменение е в размер над 180%. Анализирал е заключението на вещото лице и е посочил, че като последица от приемането на Решение Ц-2, за някои от производителите премията е нулева, а за други производители премията остава положителна. Съдът е направил извод, че решението стимулира повече производители на електрическа енергия да търсят реализация на произвежданата от тях енергия на свободния пазар, което не само не ограничава конкуренцията, а напротив - създава предпоставки за намаляване на цената на електрическата енергия. Настоящата инстанция намира, че жалбата като насочена срещу Решение Ц-2 от 01.01.2022 г. в неговата цялост е недопустима, доколкото решението на Комисията се отнася до централата на касатора само по отношение на т.4.8, видно от параметрите и общата инсталирана пикова мощност на електрическата централа на производителя. Жалбата срещу решението на КЕВР в останалата му част е недопустима, поради липса на доказан правен интерес от оспорването на акта в цялост и поради това, че тов решение е индивидуален административен акт, само досежно касаещата жалбоподателя точка. Решението е валидно, допустимо и правилно по отношение на жалбата в частта и по т. 4.8. Съдът е изложил обосновани мотиви, които се споделят от касационната инстанция. Правилно от административния съд е установено, че Решение Ц-2 от 01.01.2022 г. е мотивирано от административния орган с повишаването на цените на електрическата енергия на свободния пазар, като със заповед З-Е-319 от 07.12.2021 г. на председателя на КЕВР е формирана работна група, със задача да анализира изменението между определената прогнозна цена за базов товар за периода 01.07.2021 г. - 30.06.2022 г. спрямо постигнатата и прогнозната такава за оставащия срок от периода, на организиран борсов пазар на електрическа енергия и ако това изменение е съществено, да извърши анализ по отношение на изменението на определените с Решение Ц-25 от 01.07.2021 г. на КЕВР премии за електрическа енергия от възобновяеми източници, произведена от централи с обща инсталирана електрическа мощност 500 kW и над 500 kW. Работната група приключила дейността си с изготвянето на Доклад с вх. Е-Дк-1271 от 08.12.2021г., който е приет от КЕВР с решение по т.1 от Протокол 287 от 13.12.2021г. Със същото решение, с което е приет доклада, КЕВР е приела и проект на решение относно изменение на определените с Решение Ц-25 от 01.07.2021г. премии. Така, с решението по Протокол 287 от 13.12.2021г., по т.2 от същото, КЕВР е открила процедура по изменение на премиите, определени в Решение Ц-25 от 01.07.2021г., в частта по т.3, при условията на чл.31б, ал.2 от ЗЕ, което да се осъществи при съкратена процедура и срокове за нейното провеждане. Със същото решение - т.2.1. КЕВР е определила дата за провеждане на открито заседание за разглеждане на приетия по т.1 Доклад и дата за провеждане на обществено обсъждане на проект за решение 15.12.2021г. Определила е срок за представяне на становища по доклада и по проекта на решение 17.12.2021г.-17.00 часа. С т.2.3 от решението е определена и дата на провеждане на закрито заседание на КЕВР за приемане на решение 01.01.2022г. С т.3 от решението по Протокол 287 от 13.12.2021г. КЕВР е приела и проект на решение относно изменение на определените с Решение Ц-25/01.07.2021г. на КЕВР цени на производителите на ел.енергия от ВИ с обща инсталирана електрическа мощност 500 kW и над 500 kW. С решението е насрочено и открито заседание за разглеждане на доклада на 15.12.2021г. ( т.4), което да се проведе по реда на т.8 от Решение по Протокол 175/05.08.2020г., като разпоредила (т.6) приетите доклад и проект на решение, датите и часовете на откритото заседание и общественото обсъждане, да бъдат оповестени на интернет страницата на КЕВР. На 13.12.2021г. в секция Новини на интернет страницата на КЕВР е било публикувано съобщение за покана за провеждане на обществено обсъждане на проект на решение относно изменение на определените с Решение Ц-25 от 01.07.2021г. на КЕВР премии на производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници с обща инсталирана мощност 500 kW и над 500 kW. Откритото заседание на КЕВР за обществено обсъждане на проекта за решение, така както е посочено в решение по Протокол 287 от 13.12.2021г. на КЕВР - на 15.12.2021г. от 10 часа, с участието на заинтересовани страни, е проведено на оповестената дата 15.12.2021г., като за резултата от него е съставен протокол от същата дата. В заключителната част на протокола от 15.12.2021г. отново е посочен срока за писмени предложения по проекта за решение 17.12.2021г., както и датата на провеждането на закритото заседание на КЕВР 01.01.2022г. В резултат на проведеното обществено обсъждане, до КЕВР са постъпили становища от Асоциация на търговците на електроенергия в България, от Българска фотоволтаична асоциация, от Българска ветроенергийна асоциация, от М. Б. С. У. П., ЕООД Скай солар България Ко ЕООД, както и от още 12 други ЮЛ, подробно посочени в оспореното решение на КЕВР. Видно от така установената фактическа обстановка и представените по делото доказателства, не е налице нарушение на административнопроизводствените правила при приемане на Решение Ц-2 от 01.01.2022 г. от Комисията. Съкращаването на сроковете е обусловено от същественото изменение между определената прогнозна цена за базов товар спрямо постигнатата и прогнозната такава за оставащия срок от периода на организиран борсов пазар на електрическа енергия. Съществено изменение съгласно пар.1, т.16 от Наредбата за регулиране на цените на електрическата енергия /НРЦЕЕ/е налице, когато има наличие на изменение с над 15 на сто. Съгласно чл.37а от НРЦЕЕ Комисията определя прогнозната пазарна цена за базов товар за всеки регулаторен/ценови период въз основа на форуърдните сделки за този период на националната и регионалните борси. В своето решение Комисията въз основа на подробен анализ на помесечните цени за базов товар на пазара Ден напред, както и данните за фючърсите за българския пазар на Европейската енергийна борса/ЕЕХ/ за съответния период е установила над 180% отклонение спрямо постигнатата и прогнозната такава за оставащия срок. Ето защо КЕВР е определила прогнозна цена за базов товар с Решение Ц-2 от 01.01.2022 г. в размер на 293,37 лв./MWh. Прогнозна пазарна цена за базов товар, определена с Решение Ц-25 от 01.07.2021г. за периода 01.07.2021г. - 30.06.2022г. е била в размер на 119.00 лв./MWh. Предвид наличието на съществено изменение между определената прогнозна пазарна цена за базов товар за този период спрямо постигнатата и прогнозната такава за оставащия срок от периода на организиран борсов пазар на електрическа енергия, Комисията е открила процедура за изменение на премиите, съгласно чл. 31б, ал.2 от ЗЕ, като след вземане предвид на стойностите на фючърсните сделки към началото на м. ноември 2021г., прогнозната цена в размер на 293.37 лв./MWh спрямо старата прогнозна цена е с отклонение от 147%. Правилен е решаващият извод на съда, че обжалваното решение на КЕВР е съобразено с принципа на равенство, предвиден в чл.8, ал.1 от АПК, съгласно който всички лица, които са заинтересовани от изхода на административното производство, имат равни процесуални възможности да участват в него, за защита на свои права и законни интереси, като при проведената съкратена процедура, видно и от съдържанието на административния акт, заинтересованите страни са имали възможност и са взели участие в административното производство, като са представили становища и възражения, които са били обсъдени от КЕВР в Решение Ц-2 от 01.01.2022 г. Комисията е изложила подробни и еднозначни мотиви защо приема представените становища и възраженията на заинтересованите юридически лица за неоснователни. На 01.01.2022 г. на основание чл.31б, ал.2 от Закона за енергетиката и §28, ал.3 от ПЗР на ЗЕВИ, обн. ДВ,бр.9 от 2021 г., чл.14, ал.1 от ЗЕ, чл.40, ал.2 от Наредба 1 за регулиране на цените на електрическа енергия (Наредбата), КЕВР приела оспореното Решение Ц-2/01.01.2022 г., с което са изменени определените с Решение Ц-25/01.07.2021 г. премии на производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници с обща инсталирана мощност 500 kW и над 500 kW. Тъй като прогнозната пазарна цена не превишава определената и приложима за жалбоподателя преференциална цена за електрическа енергия, произведена от електрически централи с фотоволтаични модули, се изчислява премия от 374.07 лв./МВтч. Трябва да се отбележи, че през 2021 г. пазарът на електроенергия е либерализиран. Затова цената на произведеното количество енергия от възобновяеми източници се определя по различен механизъм. От 1 юли 2021 г. крайните снабдители не изкупуват електрическа енергия по преференциални цени от производители на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници, произведена от централи с обща инсталирана електрическа мощност от 500 кW до 1 MW, съгласно § 28, ал.1 от ПЗР на ЗИД ЗЕ. Българската енергийна независима борса /БЕНБ/ стана задължителният канал, през който производители с инсталирана мощност равна и над 500kW трябва да продават своята електроенергия на свободен пазар. Производителите следва да изберат една от трите платформи за търговия Пазар ден напред, Пазар в рамките на деня и Двустранни договори, които платформи се поддържат от БЕНБ и на които пазарни сегменти борсата има различни правомощия. Освен че продават произведената ел.енергия на свободния пазар, производителите на ел.енергия от ВЕИ подписват договор за компенсиране с премии с Фонд Сигурност на електроенергийната система. Премията е разликата между определена с решение на КЕВР преференциална цена, приложима за съответната централа и определяна също от КЕВР прогнозна пазарна цена на ел.енергия за всеки регулаторен период за групата производители, към която се отнася този производител. В крайна сметка, значението на премията за всеки производител е различно, в зависимост от това как е преценил да продава произведената от него ел.енергия. Ако производител сключи договор с фиксирана цена /и към нея се прибави премията/ финансовият резултат ще е различен от крайната цена на производител, който продава по пазарни цени на борсата и получава премията. Поради това, независимо че размерът на премията е еднакъв за производителите, за някои от тях този размер може да е удовлетворяващ, а за други - да е нисък. От това следва извод, че независимо от еднаквата премия, за всеки производител крайната цена на ел.енергията е различна. Поради това всеки производител има право да прецени правния си интерес от обжалване на акта на КЕВР за определяне на размера на премията. Това обуславя и определянето на характера на оспорвания акт като индивидуален административен акт, съобразно правилата на чл. 21 АПК и чл.36а, ал.1 и ал.2 ЗЕ. Последната разпоредбата определя, че за енергийните предприятия, доставящи електрическа енергия и природен газ по регулирани цени, Комисията утвърждава цените като пределни цени на всеки лицензиант с решение, което е индивидуален административен акт. Вярно е, че производителите на ел.енергия от ФЕЦ не продават енергия по регулирани цени, а на свободния пазар. Но в случая премията, като компонента на крайната им цена, подлежи на регулиране. Определянето на прогнозната цена за базов товар се извършва от КЕВР единствено за целите на определянето на премиите, т.е. не се регулират цени по смисъла на чл.30, ал.1 от ЗЕ, прогнозната цена за базов товар не попада в цените подлежащи на регулиране от КЕВР по реда на чл.30, ал.1 от ЗЕ. Допълнителен аргумент в подкрепа на това становище може да се изведе от анализа на разпоредбата на чл.36а, ал.1 и ал.2 от ЗЕ. Разпоредбата определя, че за енергийните предприятия, доставящи електрическа енергия и природен газ по регулирани цени, Комисията утвърждава цените като пределни цени на всеки лицензиант с решение, което е индивидуален административен акт. Действително производителите на ел.енергия от ФЕЦ не продават енергия по регулирани цени, а на свободния пазар. Но в случая премията, като компонента на крайната им цена, подлежи на регулиране. Определянето на прогнозната цена за базов товар се извършва от КЕВР единствено за целите на определянето на премиите, т.е. не се регулират цени по смисъла на чл.30, ал.1 от ЗЕ, прогнозната цена за базов товар не попада в цените подлежащи на регулиране от КЕВР по реда на чл.30, ал.1 от ЗЕ. Премията, която получават производителите на ел.енергия от ВЕИ е определена в закона като компонента от цената на ел.енергията. Съгласно чл.30, ал.1, т.17 ЗЕ на регулиране от Комисията подлежи компонентата от цена, чрез която всички крайни клиенти, присъединени към електроенергийната система, включително операторът на електропреносната мрежа и операторите на електроразпределителните мрежи, участват в компенсиране на разходите по чл.35 ЗЕ, а именно - предоставяне на премии за електрическа енергия от възобновяеми източници. Върховният съд в свои решения вече е посочил, че след като законът определя акта на Комисията, с която се утвърждават регулираните цени, като индивидуален административен акт, то и регулираната с акт на КЕВР компонента на цената, следва да се определя с акт, който да е индивидуален административен акт. Подкрепя се преценката на административния съд, че при приемане на процесното решение Комисията е спазила законоустановената процедура. Подробно съдът е проследил всички етапи на процедурата и изводите на съда са законосъобразни. Обективният критерий на закона, уреден в пар.1 т.16а от ДР на Наредбата за регулиране на цените на електрическата енергия, е бил спазен и КЕВР е следвало да приеме обжалваното решение. Настоящата инстанция споделя изводите на АССГ, че определеният размер на премиите е въпрос на целесъобразност. Принципно е положението, че начинът на предоставяне на преференциите на производителите от ВЕИ, чрез продажби по свободно договорени цени и премии от ФСЕС, не би следвало да доведе до резултати, противоположни на целите за насърчаване на използването на енергията от ВЕИ. В този смисъл, тричленният състав на ВАС, Трето отделение намира касационната жалба за неоснователна, поради което обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. На КЕВР следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Водим от горното, и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Трето отделение,