Решение № 4968 от 14.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15888/2008 г.

Решение № 4968 от 14.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15888/2008 г., II о., докладчик председателят Георги Ангелов КАСАТОРЪТ е обжалвал решението от 24.08.2008 г. по адм. д. № 2327/05 г. на Софийския градски съд, с което е отменена заповед от 28.03.2005 г. на кмет на район в гр. София за нанасянето на реституиран поземлен имот и е върнал преписката на административния орган за спиране на производството по исканото нанасяне до решаване на спора за собственост. ПРОИЗВОДСТВОТО е по чл. 208 и сл. АПК. АДМИНИСТРАТИВНИЯТ орган не е взел становище по касационната жалба, вторият ответник по нея я оспорва, прокурорът дава заключение, че е основателна. След като по повод на касационната жалба, подадена в срок, служебно провери допустимостта на обжалваното решение, Върховният административен съд го намира за недопустимо. Право да обжалват изменението на кадастъра имат лицата, които черпят права от последния, т. е. тези, които са записани по него като собственици или носители на други вещни права върху имотите, засегнати от изменението - чл. 35, ал. 1 ЗАП - отм. (съотв. чл. 147, ал. 1 АПК) вр. чл. 54, ал. 2 и 1 и § 1, т. 13 ЗКИР. Поради това при определянето на тези лица (така, както и при определяне на правото им на участие при подписването на акта за непълноти или грешки в административното производство - чл. 53, ал. 3 ЗКИР), следва да се изхожда единствено от кадастралните записвания, не и от други доказателства за вещните им права. В случая съдът е приел жалбата срещу изменението за допустима въз основа на акт за частна държавна собственост без доказателства оспорващият да е бил записан по разписния лист като носител на вещно право върху засегнатия имот пл. № 1833 (в акта за непълноти е посочен като заинтересувано лице също въз основа на акта за държавна собственост, не на записване по кадастъра). Решението е недопустимо поради неустановеността на правото му на жалба и следва да бъде обезсилено, а делото върнато за ново разглеждане - чл. 221, ал. 3 вр. чл. 209, т. 2 АПК. При него следва да се установи бил ли е жалбоподателят записан по кадастъра като носител на вещно право върху засегнатия от изменението имот към момента на подаване на жалбата, в зависимост от което да се прецени допустимостта на оспорването му. Ако е допустимо, при решаване на делото съдът следва да има предвид, че липсата на предпоставките по чл. 53, ал. 2 и 3 ЗКИР са основание за отказ за изменение на кадастъра, а не за спиране на административното производство до решаване на спора за вещно право по исков ред. Воден от горното Върховният административен съд