Решение № 1516 от 8.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7754/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е касационната жалба, подадена от ЕТ С. Главчева , [населено място], община Хаджидимово, област Благоевград, подадена чрез упълномощен адв. Г. Янев, срещу решение 456/16.03.2023 г., постановено по адм. дело 868/2022 г. по описа на Административен съд - Благоевград. В жалбата се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.Сочи, че нито в ПРСР 2007-2013г., нито в друг документ показателите на бизнес плана на бенефициерите по мярка 311 и 312 са заложени като индикатори по програмата, които следва да се изпълняват от конкретните получатели на финансовото подпомагане. Жалбоподателят счита, че събраните по делото доказателства не е установено неспазване на договорни и нормативни задължения във връзка с реализирания проект. Счита, че наложената РФК е неправомерна, тъй като на 31.12.2022г. бил изтекъл 4 годишният срок, в който административния орган може да налага финансови корекции за установени нередности или небрежност. Намира, че при извършените проверки не са били открити и не са твърдени от административния орган неизпълнения, които могат да попаднат в приложното поле на чл.72 от Регламент/ЕО/ 1698/2005 на Съвета от 20 септември 2005г., а Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление /ЗУСЕФСУ/ бил неприложим. Иска се отмяна на оспорения съдебен акт и постановяване на нов с който да бъде отменено решението за налагана на финансова корекция. Претендира се присъждане на разноски.

В касационната жалба е направено искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на европейския съюз, за тълкуване на следните четири въпроса:

1. Допустимо ли е, както в главното производство, вътрешно-нормативна уредба в случая чл.70, ал.1, т.7 от ЗУСЕФСУ, която предвижда налагане на финансова корекция на бенефициенти от ПРСР 2007-2013г., за които при проверка в края на периода за продължителност на проекта по смисъла на чл.72 от Регламент (ЕС) 1698/2005 не са открити неизпълнения по критериите за допустимост и критериите за класиране на проектите по приоритет.

1. Допустимо ли е Управителният орган на ПРСР 2007-2013г. с § 1, т.19 от Наредба 30 от 11.08.2008г. да разширява обхвата на определението за проект даден в чл.2, б. д от Регламент (ЕС) 1698/2005г., като по такъв начин да задължава бенефициентите да изпълняват условия, които не са предвидени в ПРСР 2007-2013г.

1. Допустимо ли е националната юрисдикция на основание позоваване и прилагане на неутвърдена съдебна практика да определя индикатори за постигане на целите на мерки 311 и мерки 312 по Ос 3 от ПРСР 2007-2013г., различни от тези одобрени от ЕК.

1. Ако отговорът на въпрос 3 е положителен, то следва да се отговори: съставлява ли само по себе си нередност по смисъла на чл.72 от Регламент (ЕС) 1698/2005г. неизпълнението на индикатори различни от критериите за допустимост и критериите за приоритет, когато при извършените административни проверки и проверки на място е установено по надлежния ред, че инвестицията се ползва по предназначение и няма прекъсване на дейността.

Ответникът изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФЗ/, с писмен отговор, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.

Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на ЕТ С. Главчева срещу решение за налагане на финансова корекция 01/311/00815/3/01/04/02 с изх. 01-6500/8612 от 31.08.2022г. на изпълнителния директор на ДФЗ, с което на едноличния търговец е определена финансова корекция в размер на 54 288,97 лева, погасени изцяло към 07.10.2021г., във връзка с издадения и отменен Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ 01/311/00815/3/01/04/01 от 06.12.2019 г., в т.ч. лихви в размер на 7917,14 лв. За да постанови решението си, съдът след изясняване на фактическата обстановка и във връзка с приетото по делото заключение по допуснатата съдебно счетоводна експертиза /ССчЕ/, е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в предписаната от закона форма, съдържа изложение на фактически и правни основания, и е издадено при спазване на административнопроизводствените правила на чл. 73, ал.2 от ЗУСЕФСУ, след постановяването на решение 5915/15.06.2022 г. на ВАС по адм.д. 12367/2021 г.

Първостепенният съд е преценил, че от съдържанието на акта е видно, че фактическото основание за неговото издаване е неизпълнение на заложените в одобрения бизнес план на ЕТ С. Главчева приходи за 2016 г., 2017 г. и 2018 г., т.е. за неизпълнение на одобрени индикатори. Изрично е посочил, че тези фактически констатации се потвърждават от заключението на вещото лице от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза е налице средноаритметичен процент на изпълнение на бизнес плана за трите проверяване години от 23.66%). Счел е, че заложените в бизнес плана финансови показатели представляват по своето естество индикатори за изпълнение на одобрения проект /по мерките и подмерките от ПРСР/ и непостигането им води до необходимост от коригиране размера на финансовата помощ, тъй като попада в материалноправната хипотеза на чл. 70, ал.1, т. 7 от ЗУСЕСИФ /понастоящем ЗУСЕФСУ/ - неизпълнение на одобрени индикатори. Съдът е анализирал разпоредбите на чл. 16, ал. 2 от Наредба 30 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Разнообразяване към неземеделски дейности" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. /Наредба 30/2008 г., Наредбата/ и клаузите на т. 4.12 и т. 4.18 от сключения между едноличния търговец и ДФЗ договор, въз основа на което е приел, че нарушението е доказано. Счел е, че след като правното основание за налагането на финансовата корекция е чл.70, ал.1, т.7 ЗУСЕФСУ, при установено нарушение на чл. 27, ал.6 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ , то обосновано финансовата корекция е наложена на основание т. 30 от Приложение към раздел І "Общи положения" от Правилата и е определена в размер на 54 288.97 лева, представляваща 15% от предоставената финансова помощ по договора. На последно място е съобразил, че броят на заложените нощувки в бизнес плана също не е достигнат за трите проверени финансови години, тъй като видно от заключението на вещото лице са реализирани за 2016 г. 73 броя, за 2017 г. 1 386 бр. и 2 815 бр. за 2018 г., поради което възражението на бенефициера, за изпълнен по този индикатор бизнес план е неоснователно.

Решението е правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които да налагат неговата отмяна.

Страните не спорят за установените от първоинстанционния съд факти, а относно това дали касационният жалбоподател е допуснал констатираното от административния орган неизпълнение на договорни и нормативни задължения. Установено е, че жалбоподателят е сключил договор 01/311/00815 от 20.10.2014 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 311 Разнообразяване към неземеделски дейности от Програмата за развитие на селските райони 2007 2013 г. /ПРСР 2007 2013 г./, с предмет на инвестицията изграждане на къщи за гости в [населено място] за предоставяне на туристически услуги в областта на селския туризъм, по който е изплатена безвъзмездна финансова помощ в размер на 182 521,78 лв. авансово плащане по заявка от 27.04.2015г. и 179 404,67 лв. по заявка от 20.11.2015г. или общо е извършено плащане към ЕТ в размер на 361 926,45 лв. По делото не е спорно също така, че след плащане на едноличния търговец е била извършена проверка на място на 24.06.2019 г. и на 25.06.2019 г., при която е констатирано неспазване на договорни и нормативни задължения на едноличния търговец неспазване на разпоредбите на т.4.12 и т.4.18 от сключения договор, както и чл.16, ал. 2 от Наредба 30/2008 г. За резултатите от проверката бил изготвен контролен лист, в присъствието на представител на ЕТ, като същият бил подписан без забележки. Във връзка с неизпълнението на приходната част на бизнес плана е установено, че е за периода 29.09.2015 г. 31.12.2015 г. са реализирани 1 967, 88 лв. приходи от нощувки, за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г. 4 533, 89 лв. приходи от нощувки, за периода 01.01.2017 г. 31.12.2017 г. 43 723, 67 лв. приходи от нощувки, за периода 01.01.2018 г. 31.12.2018 г. 36 422, 59 лв. приходи от нощувки, за периода 01.01.2019 г. 30.05.2019 г. 10 287, 25 лв. приходи от нощувки. Съдът посочил, че в резултат от проверката на място и с оглед неизпълнението на бизнес плана от страна на бенефициера от ДФЗ е образувал производство за частично възстановяване на получената финансова помощ (15 %) като публично държавно вземане.

Административният съд е съобразил, че производството по налагане на финансова корекция е инициирано след постановяване на окончателното съдебно решение 5915/15.06.2022 г. на ВАС по адм.д. 12367/2021 г., в което е възприето, че неизпълнението на показателите в бизнес плана представлява неизпълнение на индикатори по ЗУСЕСИФ и обуславя издаването на решение за налагане на финансова корекция на основание чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП във вр. с чл. 73 от ЗУСЕСИФ. При тези данни законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че жалбоподателят не е изпълнил задължението си по т. 4. 12 от договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, според която клауза ползвателят е длъжен да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по договора и в съответствие с одобрения проект и таблицата за одобрените инвестиционни разходи. Противно на твърденията на касационния жалбоподател, това означава, че бенефициерът следва не само да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по договора, а също да изпълнява в този срок дейността, във връзка с която получава средствата и по начин, че да постигне приходите от нея, така както са заложени в представения с проекта бизнес план. По този начин ползвателят доказва жизнеспособността на тази дейност и на инвестицията, свързана с нея, включително като реализира финансовите приходи от дейността за периода на сключения договор. Непостигането на планираните финансови приходи и параметри за икономическа жизнеспособност, заложени в бизнес плана, който е неразделна част от одобрения проект, представлява неизпълнение на т. 4. 12 от договора и води до отмяна /връщане/ на финансовата помощ изцяло или частично, в зависимост от вида, степента и продължителността на неизпълнението арг. от т. 8. 1 от договора и чл. 46, ал. 1 и 2 от Наредба 30/2008 г. Освен това, съгласно т.4.18 от договора, ползвателят е длъжен да спазва одобрения проект за срок от 5 години от сключване на договора. Оттук следва извода, че заложените в бизнес плана финансови показатели са индикатори за изпълнение на проекта и непостигането им води до отмяна изцяло или частично на финансовата помощ на посочените правни основания. Поради това са неоснователни възраженията на касационния жалбоподател, че неизпълнение ще бъде налице само ако е установено неизпълнение на предмета на одобрената инвестиция.

Непостигането на заложени в бизнес плана финансови-икономически показатели представлява неизпълнение на одобрени индикатори и е налице основанието по чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕФСУ за налагане на финансова корекция. След реализиране на инвестицията ползвателят е длъжен да изпълнява записаните в бизнес плана приходна и разходна част. Неизпълнението на заложените в бизнес плана финансови параметри при всички случаи влече нежизнеспособност и непостигане на целите, за които е отпусната помощта. Бизнес планът и заложените в него стойности се изготвят от самия кандидат, като доказаната чрез него жизнеспособност на инвестициите е било основание и да бъде одобрен проекта му за подпомагане. В този смисъл бизнес планът и заявените с него стойности са относими за постигане целите на конкретната мярка, като заложените в него показатели са индикатор за изпълнение на проекта. Ирелевантна за изпълнението конкретните финансови показатели е и добросъвестността не бенефициера при реализиране на отделните дейности по проекта, след като в проверявания период се установява неизпълнение на показателите за три пълни години, заложени в бизнес плана. Административният орган има право, а с оглед разпоредбата на чл. 27, ал. 3 от ЗПЗП и задължение, да извърши необходимите проверки за да установи точното изпълнение в рамките на периода на мониторинг, на поетите по силата на договорите за безвъзмездна финансова помощ задължения от страна на ползвателите, а в случай, че констатира нарушения - и да наложи съответните финансови корекции.

Настоящата инстанция намира за нужно да отбележи, че актът е издаден във връзка с неизпълнението на бизнес плана за конкретен период /2016 г., 2017 г. и 2018 г./, а не по отношение на целия мониторингов период. Както вече е имал възможност да отбележи Върховния административен съд в практиката си, според § 1 т. 2 от Допълнителната разпоредба на приложимите в случая Правила, за сключените преди 01.01.2015 г. договори /какъвто е процесния/, мониторинговия период е с продължителност от 5 години, считано от датата на сключването им. Необосновано, а от там неправилно е становището, че с изтичането му се изключва възможността на ДФЗ да извършва проверки за изпълнение на договор за предоставяне на помощта. Мониторинговият период обхваща времето, през което ползвателят на финансовата помощ е длъжен да изпълнява инвестицията, за която му е предоставена, ведно с всички, поети по силата на сключения между стланите договор задължения, в това число и в частта, относно одобрения бизнес план, а не времето, през което органът има правото да извършва проверки. Единствено извършените от ползвателя на помощта нарушения на договора в рамките на мониторинговия период могат да дадат повод на органа за предприемане на действия по налагане на финансова корекция. Правилата за определяне размера на подлежащата на възстановяване БФП при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и ал. 7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007 2013 г. /Правилата/ изрично предвиждат възможността органа да извърши проверка само по отношение на част от мониторинговия период, респективно липсва нормативна забрана финансова корекция да се издаде във връзка с трите проверявани години.

Административният орган е приложил коректно процентния показател за допуснатото нарушение, тъй като според т. 30 от Приложение към раздел I Общи положения от Правилата когато реализираните приходи от подпомаганата дейност, изчислени средно аритметично за всички проверявани пълни финансови години, са под 50% и над 20% от предвидените приходи съгласно одобрения бизнес план, изчислени средноаритметично за същия период и това е продължило над две финансови години /какъвто е настоящия случай/ се налага санкция в размер на 15% от предоставената финансова помощ по договора.

По искането за отправяне на преюдициално запитване до съда на Европейския съюз /СЕС/:

Върховният административен съд, като се запозна с конкретно поставените от процесуалния представител на касационния жалбоподател въпроси, намира следното:

Съгласно чл. 628 от ГПК, когато тълкуването на разпоредба от правото на Европейския съюз или тълкуването и валидността на акт на органите на Европейския съюз е от значение за правилното решаване на делото, българският съд прави запитване до Съда на европейските общности. От своя страна разпоредбата на чл. 629, ал. 3 от ГПК, предвижда, че съдът, чието решение не подлежи на обжалване, винаги отправя запитване за тълкуване, освен когато отговорът на въпроса произтича ясно и недвусмислено от предишно решение на Съда на Европейските общности или значението и смисълът на разпоредбата или акта са толкова ясни, че не будят никакво съмнение.

Предпоставка за отправяне на преюдициално запитване по реда, предвиден в цитираните разпоредби е кумулативното наличие на следните условия: да се иска тълкуване на разпоредба от правото на Европейския съюз; тази разпоредба да е приложима пряко или косвено към спора пред националния съд; искането да се основава на правната и фактическата обстановка по спора пред националния съд, тоест въпросът да е релевантен към предмета на спора; искането да е от значение или да е необходимо за правилното решаване на делото.

В конкретния случай с поставените четири въпроса касаторът е поискал фактическата обстановка по спора да бъде съотнесена към прилагането на Регламент/ЕО/ 1698/2005 на Съвета от 20 септември 2005г. Настоящият състав приема, че по делото не са налице предпоставките за сезиране на СЕС, тъй като посочените конкретни норми от Регламент/ЕО/ 1698/2005 не са част от действащото право на ЕС, защото считано от 01.01.2014г. същия регламент е отменен, като тази дата предхожда датата на сключване на процесния административен договор на ЕТ с ДФЗ(20.10.2014г.)

По изложените съображения и при липсата на сочените в касационната жалба отменителни основания, решението като правилно, валидно и допустимо, следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора искането на процесуалния представител на ответника Държавен фонд "Земеделие" за присъждане на сторените разноски за адвокатско възнаграждение е основателно и следва да бъде уважено при съобразяване с приложения списък. Искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски следва да се остави без уважение като неоснователно.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение