Решение № 13357 от 25.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8826/2012 г.

Решение № 13357 от 25.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8826/2012 г., VII о., докладчик съдията Лозан Панов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Братя Василеви" ООД, гр. София, чрез управителя Румяна Агова, срещу решение № 2863 от 28.05.2012 г., постановено по адм. дело № 10200/2011 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ). Поддържат се оплаквания за неправилност на съдебния акт поради необоснованост и противоречие с приложимия материален закон - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - директорът на Дирекция "УПЕПОФБКИ" на Агенция "Пътна инфраструктура" при МРРБ, чрез упълномощения си процесуален представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендират се разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Застъпва становище, че оспореното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намери, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, съдът съобрази следното от фактическа и правна страна: С оспореното решение АССГ е отхвърлил жалбата на "Братя Василеви" ООД, гр. София, срещу Заповед № РД-11-1151/24.10.2011 г. на директора на Дирекция "УПЕПОФБКИ" на Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ) при МРРБ, с която е прекратено Разрешение № 373/23.08.2002 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Пътища" за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на търговски крайпътен обект и на пътна връзка към него в обслужваща зона на Път I-8, км 0+400, собственост на касационния жалбоподател. За да постанови този правен резултат първостепенният съд е приел, че на основание § 11 от ПЗР на Закона за безмитната търговия (ЗБТ) "Братя Василеви" ООД, гр. София, е било длъжно да прекрати дейността си, считано от 09.07.2011 г. (един месец след влизане на сила на закона), тъй като процесният обект е разположен на изходящо трасе в зона на сухопътен граничен контролно-пропускателен пункт със страна, която не е членка на Европейския съюз, открит за международни превози със страна, която не е членка на Европейския съюз. В мотивите на оспореното решение е посочено, че прекратяването на дейността на обекта е осъществено на 06.10.2011 г., поради което законосъобразно е начислена такса за експлоатация по Тарифа за таксите, които се събират от АПИ, дължима до посочената дата. Настоящият съдебен състав, като разгледа и обсъди доказателствата по делото и твърденията на страните, намира, че атакуваното решение е правилно. Неоснователно е оплакването, че АССГ е допуснал нарушение на материални закон като е приел, че Заповед № РД-11-1151/24.10.2011 г. на директора на Дирекция "УПЕПОФБКИ" на АПИ при МРРБ е издадена от некомпетентен орган. Изложените в касационната жалба доводи преповтарят вече заявени и обсъдени от решаващата инстанция оплаквания. Същите са анализирани задълбочено и обстойно в мотивите на оспореното решение и в този аспект преценката на решаващия съд за неоснователността им, вкл. относно наличието на пълномощно № П-63/08.09.2011 г. на директора на Дирекция "УПЕПОФБКИ" на АПИ при МРРБ и Протокол № 2424/11 от заседание на Управителния съвет на органа, с който се взема решение за управомощаване, напълно се възприемат от настоящия касационен състав. Обоснована е преценката на АССГ, че към момента на влизане в сила на ЗИДЗБТ (обн. ДВ бр. 52/2008 г.) дружеството - жалбоподател осъществява дейност като оператор в търговски обект, разположен на изходящо трасе в зоните на сухопътните гранични контролно-пропускателни пунктове със страни, които не са членки на Европейския съюз, открити за международни превози със страни, които не са членки на Европейския съюз. В това си качество "Братя Василеви" ООД, гр. София, е адресат на нормата на § 11, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗБТ и е задължено да преустанови дейността си в срок до 1 месец от влизането в сила на този закон. Всъщност това не се и оспорва като факт от касационния жалбоподател. Спорът се съсредоточава около момента на прекратяване на дейността и следващата се такса за експлоатация по Тарифа за таксите, които се събират от АПИ. Правилно АССГ приема, че релевантният момент е 06.10.2011 г. Това е така, тъй като ефективното прекратяване на дейността, видно от писмените доказателства по делото - писмо № 1296/08.07.2011 г. и констативен протокол № 164/06.10.11 г. за действителното състояние на обекта и прекратяване на експлоатацията му, е осъществено на посочената дата. Неоснователен е доводът в касационната жалба, че безмитните оператори преустановяват дейността си в едномесечен срок от влизането в сила на закона и не са задължени да уведомяват административния орган. Съгласно § 11, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗБТ лицензите за извършване на безмитна търговия в обектите по ал. 1 се прекратяват считано от датата на преустановяване на дейността. В този контекст на законовата регламентация АССГ правилно е приложил материалния закон като е приел, че административният орган законосъобразно е прекратил лицензията от датата на преустановяване на дейността, която се явява и моментът, до който се дължи такса за експлоатация на обекта. Ето защо, като е отхвърлил жалбата на "Братя Василеви" ООД, гр. София, срещу Заповед № РД-11-1151/24.10.2011 г. на директора на Дирекция "УПЕПОФБКИ" на Агенция АПИ при МРРБ, АССГ е приложил правилно материалния закон, изводите му са обосновани и се подкрепят от ангажирания доказателствен материал, поради което при липса на отменителни основания, атакуваното първоинстанционно решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото в полза на ответника по касационната жалба следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева, на основание чл. 228, вр. с чл. 143, ал. 3 АПК, вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4, във връзка с чл. 8 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,