Решение № 13169 от 17.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8034/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Изи Асет Мениджмънт АД, представлявано от изпълнителния директор Г. Тодоров, чрез юрк. Попова, срещу Решение 1078/09.06.2025 г. постановено по адм. дело 212/2025 г. на Административен съд - Сливен (АС-Сливен). С обжалваното решение е обявен за нищожен изричен отказ на Изи Асет Мениджмънт АД да предостави на И. Н. С. копие или обобщена информация от съдържащите се в договора лични данни и данни за извършените във връзка с договора плащания, във връзка с подадена от нея молба от 13.01.2025 г. и преписката е изпратена на Изи Асет Мениджмънт АД, за произнасяне по молба на И. Н. С. от 13.01.2025 г. при съобразяване с указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на решението, в 30-дневен срок от влизането му в сила. Касаторът обжалва решението като неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано. Излага доводи, че съдът неправилно е квалифицирал отговора на администратора като изричен отказ, без да вземе предвид доказателствата по делото и да извърши анализ въз основа на тях. Счита, че решението страда от липса на фактическа и правна обоснованост, като твърди и несъответствие между диспозитива и мотивите му. Моли решението да бъде отменено. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции. Прави възражение за прекомерност на разноските, претендирани от ответната страна. Ответникът И. Н. С., чрез адв. Павлов, оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Намира постановеното съдебно решение за правилно и моли да бъде оставено в сила. Претендира разноски за настоящата инстанция. Прави възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Първоинстанционният съд е приел за установено, че на 13.01.2025 г. И. Н. С. е подала по електронен път молба до Изи Асет Мениджмънт АД, в качеството му на администратор на лични данни, с искане да й се предостави копие на личните й данни, които са в процес на обработване от дружеството, в това число целите на обработването, съответните категории лични данни, получателите или конкретните получатели, пред които са или ще бъдат разкрити личните данни, предвидения срок за съхранението на всяка от личните данни и останалите предвидени реквизити, информация за извършените от С. плащания по сключени договори за паричен заем, от които да е видно суми в какъв размер и на кои дати са постъпили за погашения по всеки от договорите, както и за погашения на кои компоненти от съответния договор са използвани от кредитора заплатените суми, ведно с копие на сключения договор между нея и дружеството. В отговор на изпратеното искане, на 24.03.2025 г., на посочената от жалбоподателката електронна поща, е постъпила информация от Изи Асет Мениджмънт АД, наименована уведомление, в което е било посочено, че основаната цел на обработката на лични данни на С. е изпълнение на сключен договор за потребителски кредит между нея и дружеството с КИД 4246917/30.08.2021 г., като вземането по него е било цедирано на Агенция по контрол на просрочени задълженияАД, чрез Приложение 1 към Рамков договор за цесия на 01.06.2024 г. Посочено било още, че на основание чл. 99 от Закона за задълженията и договорите Изи Асет Мениджмънт АД, като бивш кредитор, има задължение да предаде на новия кредитор, намиращите се у него документи, които установяват вземането. В уведомлението са посочени личните данни на С., които се обработват от дружеството, както и техните получатели. Уведомлението е изпратено от името на "Екипът на Изи Асет Мениджмънт АД" , без да е подписано. При така установеното от фактическа страна, за да обяви за нищожен отказа на Изи Асет Мениджмънт АД, в качеството му на администратор на лични данни, обективиран в уведомление от 24.03.2025 г., първоинстанционният съд е приел за безспорно, че между И. Н. С. и Изи Асет Мениджмънт АД са налице договорни правоотношения, възникнали по силата на сключен между страните договор за кредит, като жалбоподателят е субект, чиито лични данни са обработвани от дружеството-ответник и в това си качество има право на достъп до обработваните от администратора лични данни, съгласно чл. 15 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни (ОРЗД, Регламент (ЕС) 2016/679, Регламента). Съдът е приел, че оспореният акт е издаден при неспазване на установената форма и при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, поради което същия е нищожен. Обосновал е извод, че администраторът на лични данни е постановил оспорения отказ в нарушение на чл. 59 ал. 2 т. 8 АПК, доколкото липсват данни за издателя на акта, както и подпис-ръкописен или електронен, на издателя на документа. Съдът е приел е, че липсата на подпис е съществен порок, тъй като води до невъзможност да се установи от кого е издаден акта и спазването на изискването за компетентност, като това обстоятелство представлява основание за прогласяване на нищожността на акта. При тези съображения решаващият съд е обявил за нищожен изричен отказ на Изи Асет Мениджмънт АД да предостави исканата от И. Н. С. информация за обработване на личните и данни. Решението е валидно, допустимо и правилно. Административният съд е установил правилно фактическата обстановка по спора въз основа на всички ангажирани от страните и събрани по делото доказателства. Доказателствената тежест в процеса е разпределена съобразно изискванията на чл. 170 АПК. Решението на съда е постановено след събиране на допустимите и относимите към предмета на съдебното производство доказателства и след тяхното обсъждане. Обосновано решаващият съд е приел за установено, че И. Н. С. в качеството на субект на данни по чл. 4 § 1 от ОРЗД е поискала от Изи Асет Мениджмънт АД предоставяне на копие на личните данни, обработване във връзка със сключения от нея договор за потребителски кредит и други документи, свързани с лицето. Съгласно чл. 37б ал. 1 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), субектът на данни упражнява правата по чл. 15 - 22 от Регламент (ЕС) 2016/679 чрез писмено заявление до администратора на лични данни или по друг определен от администратора начин. Съгласно чл. 37б, ал. 2 ЗЗЛД, заявление може да се подаде и по електронен път при условията на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, Закона за електронното управление и Закона за електронната идентификация. Обжалваният пред АС Сливен отказ на администратора на лични данни Изи Асет Мениджмънт АД е обективиран в уведомление, с посочен в него автор Екипът на Изи Асет Мениджмънт АД. С оглед изложеното, правилен е извода на решаващият съд за невъзможност за установяване издателя (авторството) на акта и съответно съдържанието на неговото волеизявление, а това означава, че в случая оспорения отказ е издаден от некомпетентен орган. Полагането на подпис в документ е доказателство за формираната воля на органа за издаване на съответния акт и е потвърждение, че този акт изхожда именно от него. Липсата на този съществен реквизит в съдържанието на акта води до невъзможност за установяване, че актът е издаден от компетентния орган, а липсата на материална и/или персонална компетентност на издателя води до нищожност на издадения от него акт. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че няма законово изискване за подпис на електронен отговор. Изискването за подпис следва от обстоятелството, че отговорът на заявление по смисъла на чл. 15 от ОРЗД е акт, който по аргумент от чл. 59 ал. 2 т. 8 от АПК следва да бъде подписан, защото именно подписът свързва лицето с конкретното обективирано изявление. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че постановеното решение е правилно и законосъобразно, постановено при липсата на касационни основания за отмяна и като такова следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, на ответника по касация следва да се присъдят направените в производството пред ВАС разноски в размер на 900 (деветстотин) лева - заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат, съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 01.08.2025 г. и разписка от 06.11.2025 г. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, Пето отделение