Решение № 8826 от 16.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5575/2024 г.
ВАСЧетвърто отделение16.07.2024 г.докладчик Любомира Мотова
Диспозитив
ОБЕЗСИЛВА решение 407 от 23.02.2024г. и определение 776/12.04.2024г, постановено по адм. дело 239/2023г. по описа на Административен съд-Сливен и
ПРЕКРАТЯВА делото.
ОСЪЖДА "Миланови и сие" ЕООД гр. Сливен да заплати на Национален институт по метрология и хидрология сумата от 4300лв-разноски за касационната инстанция.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: /п/ РУМЯНА БОРИСОВА Членове: /п/ ЛЮБОМИРА МОТОВА/п/ СВЕТОСЛАВ СЛАВОВ
Мотиви
Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК и е образувано по касационна жалба на генералния директор на Национален институт по метрология и хидрология против решение 407 от 23.02.2024г., постановено по адм. дело 239/2023г. по описа на Административен съд-Сливен, с което е отменен негов мълчалив отказ по искане вх. ОП-10-18-1 от 27.03.2022г. по описа на НИМХ за изменение чрез индексиране на цените поради инфлация по договор ОП-07-31 от 20.12.2021г. с предмет: "Изпълнение на строително-монтажни работи на обект: "Ситуационно-научен център за събиране и обработка на метеорологични и ходрологични данни гр. Пловдив" и преписката е изпратена на генералния директор за произнасяне по искането в едномесечен срок от влизане в сила на решението, при спазване на указанията по прилагане на закона, дадени с решението. НИМХ е осъден да заплати на "Миланови и Сие" ЕООД гр. Сливен сумата от 16520лв- разноски по делото. В касационната жалба се излагат доводи за недопустимост и неправилност на решението поради нарешуние на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се обезсилването му, евентуално отмяната му. Постъпила е и частна жалба от генералния директор ан НИМХ против определение 776/12.04.2024г., постановено по същото дело на АС-Сливен, с което е отхвърлено искането му за изменение на постановеното по делото решение в частта му за разноските. Излагат се доводи за неправилност на определението на съда, с което е прието,че възражението за прекомерност на присъденото адвокатско въэзнаграждение е направено несвоевременно. Ответната страна "Миланови и сие" ЕООД писмено оспорва касационната и частната жалба и иска оставяне в сила на обжалваните съдебни актове. Заключението на представителя на Върховната прокуратура е за основателност на жалбите. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, намира жалбите за допустими-подадени срещу подлежащи на обжалване съдебни актове, от страна по делото, за която те са неблагоприятни и в законните срокове, а разгледани по същество за основателни. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема , че оспорването е допустимо, доколкото по искането с правно основание чл. 117а ЗОП, в редакцията към подаване на искането, е формиран мълчалив отказ по смисъла на чл. 58 АПК. Последният е счетен за незаконосъобразен и е отменен. С обжалваното определение е отхвърлено искането по чл. 248 ГПК вр. чл. 144 АПК за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, като е прието, че възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение не е направено своевременно до приключване на устните състезания по делото. Обжалваното решение е недопустимо като постановено по недопустима жалба срещу акт, който не подлежи на оспорване по съдебен ред( чл. 159, т.1 АПК). Между НИМХ и "Миланови и сие" ЕООД е сключен договор за обществена поръчка ОП-07-31/20.12.2021г. с предмет:"Изпълнение на строително-монтажни работи на обект: "Ситуационно-научен център за събиране и обработка на метеорологични и ходрологични данни гр. Пловдив" след проведена процедура публично състезание по чл. 18, ал.1, т.12 ЗОП. На 07.12.2022г. от дружеството е направено искане по чл. 117а вр. чл. 116, ал.1,т.3 ЗОП за изменение на цената на договора в резултат на инфлация. На 22.12.2022г. е отговорено от зам. генералния директор на НИМХ, че не съществува основание за уважаване на претенцията за индексиране на стойността на СМР по договора, приети след 30.06.2021г., но разплатени преди 30.09.2022г. На 27.03.2023г. е подадено ново мотивирано искане за прилагане на Методика за изменение на цената на договора за обществена поръчка в резултат на инфлация с приложени изчисления. По това искане няма произнасяне. Настоящият съдебен състав на четвърто отделение на ВАС приема, че изричен или мълчалив отказ на възложителя по искане на изпълнителя за изменение на цената на договор за обществена поръчка при инфлация не подлежи на оспорване по реда на чл. 145 и сл. АПК. Съгласно чл. 120 ЗОП, за всички неуредени въпроси във връзка със сключването, изпълнението и прекратяването на договорите за обществени поръчки се прилагат разпоредбите на Търговския закон и на Закона за задълженията и договорите. Безспорно, въпросите относно изменението на цената на договора, са въпроси по изпълнението му . В чл. 116 ЗОП са уредени случаите и условията, при които договор за обществена поръчка може да бъде изменян, като според чл. 116, ал.1, т.3 ЗОП договорът може да бъде изменян поради обстоятелства, които при полагане на дължимата грижа възложителят не е могъл да предвиди, е възникнала необходимост от изменение, което не води до промяна на предмета на договора. Според ал. 2, чл. 116 ЗОП, ако се налага увеличение на цената, то не може да надхвърля с повече от 50 на сто стойността на основния договор. В чл. 117а (Нов-ДВ, бр. 62 от 2022г., в сила от 05.08.2022г.) е предвидено в случаите по чл. 116, ал.1, т.1, 2 и 3 изменение на цената на договор за обществена поръчка в резултат на инфлация, при която съществено са увеличени цените на основни стоки и материали, които формират стойността на договора, да се извършва съгласно методика, одобрена с акт на Министерския съвет. Разпоредбата е изменена с ДВ, бр. 108 от 2023г., в сила от 22.12.2023г., като е добавено, че такова изменение "може да се извърши при наличие на финансов ресурс". С посочените разпоредби са определени условията, при които могат да бъдат изменяни договорите за обществените поръчки, както и начинът за изчисляване на увеличението на цената на договора при инфлация. Разпоредбите не въвеждат задължение на възложителя за индексиране на цената на договора. Не е предвидено той да издава решение за изменение на цената на договора и затова договорът може да бъде изменен само по общо съгласие на страните (чл. 20а ЗЗД). В чл. 22 ЗОП изчерпателно са изброени решенията, които може да издава възложителя в зависимост от вида и етапа на процедурата. Само тези решения са индивидуални административни актове, които се издават по реда на този закон. А в чл. 196, ал.1 ЗОП са изброени актовете, които подлежат на обжалване и специалния ред за това- пред Комисията за защита на конкуренцията относно тяхната законосъобразност. Решенията на комисията подлежат на обжалване пред тричленен състав на ВАС (чл. 216, ал.1 ЗОП). Всички решения, действия или бездействия на възложителя, след възлагане на обществена поръчка със сключване на договор за обществена поръчка, не подлежат на обжалване. За тях са приложими разпоредбите на ТЗ и ЗЗД, а защитата е по общия гражданскоправен ред. Доколкото ЗОП не предвижда издаване на решение на възложителя за изменение на цената на договор за обществена поръчка в резултат на инфлация, отказът (изличен или мълчалив) по искане на изпълнителя за такова изменение, не представлява индивидуален административен акт по смисъла на ЗОП и не подлежи на оспорване по реда на АПК. При липсата на постигнато общо съгласие за увеличение на цената, изчислено съгласно методиката, одобрена от МС и при наличие на условията по чл. 117а, ал.1 ЗОП, изпълнителят може да предяви претенциите си по гражданскоправен ред, но не и чрез оспорване на отказ за възложителя по реда на АПК. Като е приел противното и се е произнесъл по недопустима жалба срещу акт, който не подлежи на оспорване по реда на чл. 145 и сл. АПК, първоинстанционният съд е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено изцяло и производството по делото прекратено. С оглед този резултат, недопустимо се явява произнасянето и по искането за изменение на постановеното решение в частта за разноските. Обжалваното определение също следва да бъде обезсилено. При този изход на делото разноските са в тежест на ответното дружество и следва да се присъдят в полза на касатора своевременно претендираните разноски за платени държавни такси и адвокатско възнаграждение за касационната инстанция, за което са представени доказателства за договарянето му и реалното им плащане. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал.3 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,