Решение № 5127 от 14.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16309/2013 г.

Решение № 5127 от 14.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16309/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Бисерка Христова Топузова от гр. Плевен против решение № 13325 от 15 октомври 2013 г., постановено по адм. дело № 4557/2013 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение, с което е отхвърлена жалбата й против заповед № ЧР-П-24/06 март 2013 г. на министъра на икономиката, енергетиката и туризма. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - министърът на икономиката, енергетиката и туризма, чрез процесуалния си представител юрк. Томова, оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред тричленния състав на Върховния административен съд е заповед № ЧР-П-24/06 март 2013 г. на министъра на икономиката, енергетиката и туризма, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) е прекратено служебното правоотношение на Бисерка Христова Топузова от гр. Плевен, на длъжност "старши експерт" в Регионален сектор "Плевен", отдел "Наблюдение и контрол на изпълнението" към Главна дирекция "Европейски фондове за конкурентоспособност", поради съкращаване на длъжността, считано от 01 април 2013 г. Съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, спазени са всички изисквания на процесуалните правила и материалният закон е приложен правилно. В тази насока е изложил и доводи, че оспорената пред него заповед е издадена при спазване на материалноправните предпоставки, визирани в нормата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл - съкращаване на заеманата от служителката длъжност. Като следствие от влизане в сила на промяната в длъжностното разписание от 01 април 2013 г., бройката за "старши експерт" в Регионален сектор "Плевен" е закрита и длъжността е премахната като нормативна позиция и система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е обсъдил доказателствата по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон. Изводът му за липса на отменително основание спрямо обжалваната заповед е законосъобразен. С чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл законодателят е регламентирал, че органът по назначаването може да прекрати служебното правоотношение с едномесечно предизвестие при съкращаване на длъжността. В контекста на изложеното, за да възникне основанието, предвидено в текста на цитирания текст от ЗДСл следва да се установи, че длъжността, заемана от служителката като нормативно определена позиция и система от функции, задължения и изисквания по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане на Единния класификатор на длъжностите в администрацията (НПЕКДА) не съществува или ако длъжността е запазена, е намален броят на служителите, ангажирани с нейното изпълнение. В конкретния казус с влизане в сила на промяната в длъжностното разписание и утвърждаване на организационно-управленска структура на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, считано от 01 април 2013 г. се намалява броят на регионалните сектори в отдел "Наблюдение и контрол на изпълнението" като се закриват три регионални сектора - в Благоевград, Плевен и Велико Търново. Направено е отбелязване, че закриването на тези три сектора няма да доведе по промяна в общия брой щатни бройки, като същите ще бъдат прехвърлени в други регионални сектори. Заеманата от Бисерка Топузова длъжност е премахната като позиция в длъжностното разписание на съответното министерство. Закрит е целият Регионален сектор "Плевен" на отдел "Наблюдение и контрол на изпълнението" в главна дирекция "Европейски фондове за конкурентоспособност". С това действие на органа е възникнал юридическият факт на съкращаване на длъжността, установен в чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, за чието проявление е достатъчно фактическото премахване на съответната длъжност като нормативно определена позиция в щатното (длъжностното) разписание, което да е обусловено от действително преустановяване на изпълняваната по тази длъжност служебна дейност, изразяваща се в система от функции, задачи и задължения - съобразно легалната дефиниция на чл. 2, ал. 1 от НПЕКДА. Тук следва да се отбележи, че макар и мястото на изпълнение на работата да не е сред задължителните елементи на заповедта за назначаване - чл. 11, ал. 2 от ЗДСл, то в случая Бисерка Топузакова е назначена не в структурата на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма като цяло, а конкретно в Регионален сектор "Плевен". Поради това по отношение на служебното й правоотношение мястото на изпълнение на длъжността е станал задължителен елемент и при закриването на този регионален сектор е налице съкращаване на всички длъжности, съществували в него, включително и на длъжността на Топузова. Неоснователно е възражението на касаторката относно процедурата по утвърждаване на новото длъжностно разписание и възприетото с него намаляване броя на секторите. Няма спор по делото, че това разписание е утвърдено от компетентния за това орган - министърът на икономиката, енергетиката и туризма. Без значение за настоящото производство е по чие предложение е стартирала процедурата по утвърждаване на новото разписание, както обосновано е приел и първоинстанционният съд. В това производство не могат да бъдат обсъждани и конкретно утвърдените позиции и структура на административните звена на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма. Останалите възражения, посочени в касационната жалба, са разгледани и подробно и мотивирано обсъдени в оспореното решение, поради което не следва да бъдат коментирани отново. С оглед горното и при липсата на визираните в касационната жалба отменителни основания, оспореното решение като правилно ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав - II колегия,