Решение № 52 от 18.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3754/2013 г.

Решение № 52 от 18.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3754/2013 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Албена Бонева Производството е по чл. 250 ГПК. Подадена е молба от Н. И. Д. чрез адв. Ц. М. за допълване на решение № 329/23.10.2013 г., постановено от Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение по гр. д. № 3754/2013 г. Противната страна по молбата [фирма], София не е отговорило в срок. Съставът на Върховния касационен съд намира, че молбата е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Съгласно чл. 250 ГПК съдът дължи допълване на свой съдебен акт, при поискване на заинтересована страна, ако е пропуснал да се произнесе по цялото искане, с което е бил надлежно сезиран. Предметът на съдебния спор се очертава чрез страни, искане и юридически факти, обуславящи защитаваното право. При подадена молба за отмяна на влязло в сила съдебно решение, предметът на спора се очертава чрез насрещните страни - молител и страните, обвързани от силата на присъдено нещо на решението, чиято отмяна се желае, искане - съдебният акт/актове, чиято отмяна е поискана и обстоятелствата, от които се извлича основанието, поради което се твърди, че влязлото в сила решение следва да бъде отменено. Правната квалификация се дава от съда. В случая не е налице хипотезата на чл. 250 ГПК. С решение № 329/23.10.2013 г., постановено от Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение по гр. д. № 3754/2013 г. е отхвърлена молбата по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК на Н. И. Д. за отмяна на влязло в сила решение № 6229/23.11.2011 г. на Софийски градски съд, постановено по гр. д. № 10091/2011 г. Д. е поискала отмяна на въззивното решение поради твърдения, че е било нарушено правото й на участие във въззивното производство, защото призовките и съобщенията били връчвани чрез адв. Г. Д. Г., а той е разполагал само с представителна власт да я представлява в първоинстанционното производство по делото. Следователно направено е искане за отмяна на влязло в сила съдебно решение, обосновано с едно единствено основание, което попада в хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 5, предл. 1 ГПК и именно по него се е произнесъл съставът на Върховния касационен съд с решението си от 23.10.2013 г. Съображенията в молбата по чл. 250 ГПК са, че било наведено основание, по което съдът не се бил произнесъл "отменително основание и по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК, предл. 2 - страната поради нарушение на съответните правила не е била представлявана надлежно в разглеждане на делото в открито съдебно заседание пред въззивната инстанция". По изложените вече съображения, това твърдение не отговаря на фактите по делото. С. на друга правна квалификация, при едни и същи фактически твърдения, не значи друго основание за отмяна, а и ясно е, че квалификацията, дадена от страната в молбата й по чл. 250 ГПК, е неточна. Съдът намира за нужно да посочи още веднъж на страната, че няма нарушение на правото й да участва в съдебното производство, когато тази възможност й е била осигурена, но самата тя, съответно неин представител, не се е възползвал. В решението, чието допълване се иска е установено, че Н. Д. е посочила за свой съдебен адресат по делото адв. Г. Д. Г. и нито тя, нито друг неин процесуален представител е уведомявал съда за промяна на адреса, на който да получава призовки и съобщения в хода на цялото съдебно производство - от подаването на исковата молба, до постановяване на въззивното решение. Собственото процесуално бездействие - да посочи своя адрес или друг адресат, на който да се връчват призовки и съобщения по делото, няма нищо общо с хипотезата на чл. 303, ал. 5 ГПК. Ако съдебният адресат - адв. Д., от друга страна, не е изпълнил задължението да уведомява страната за получените призовки и съобщения, това е въпрос на вътрешните им взаимоотношения, но не и води до лишаване на Д. от право на участие в съдебното производство. Д. не е съгласна с постановения резултат, но това не може да бъде променено в настоящата процедура. На практика молителят използва същата като средство за повторно произнасяне, което е недопустимо и е форма на проява на злоупотреба с процесуални права. При така изложените съображения, молбата следва да бъде отхвърлена. МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение