Решение № 6378 от 28.6.2022 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС). Образувано е по касационна жалба на Фреш Хауз Нани ООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Ямбол, [улица], представлявано от управителя Д. Петкова, подадена чрез процесуалния представител адв. С. Енчева, срещу Решение 155/22.07.2021 г., постановено по адм. дело 148/2021 г. по описа на Административен съд Ямбол, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗНПАМ) ФК-12-0051831/21.01.2021 г., издадена от началник отдел Оперативни дейности - Бургас, главна дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП, потвърдена с Решение ГДФК-46/25.02.2021 г. на Директора на дирекция Оперативни дейности, Главна дирекция Фискален контрол в ЦУ на НАП. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В подробно изложение оспорва мотива, че нарушението, за което е издадена процесната Заповед, е действително извършено. Счита, че при определяне срока на мярката административният орган не е изложил мотиви, като същевременно продължителността на ПАМ е несъразмерна спрямо твърдяното нарушение. Моли за отмяна на първоинстанционното решение и за постановяване на друго по съществото на спора, с което Заповедта за налагане на ПАМ да бъде отменена, а в условията на алтернативност моли делото да бъде върнато за разглеждане от друг състав на административния съд. Претендира присъждане на разноски. Ответникът Началник отдел Оперативни дейности - Бургас, главна дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП, чрез пълномощника юрк. Д. Илиева-Колева, в писмен отговор оспорва основателността на касационната жалба и моли за оставяне в сила на оспорваното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд Ямбол е била ЗНПАМ ФК-12-0051831/21.01.2021 г., издадена от началник отдел Оперативни дейности - Бургас, главна дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП, потвърдена с Решение ГДФК-46/25.02.2021 г. на Директора на дирекция Оперативни дейности в Главна дирекция Фискален контрол в ЦУ на НАП, с която на Фреш Хауз Нани ООД е наложена принудителна административна мярка запечатване на търговски обект Фреш Джус Бар, находящ се в гр. Ямбол, ул. Търговска 20, стопанисван от дружеството, и забрана за достъп до него за срок от 14 (четиринадесет) дни. Фактическо основание за издаване на Заповедта е осъществена проверка в търговския обект на 18.01.2021 г., при която приходните органи са извършили контролна покупка на две кафета и два фреша на обща стойност 7,60 лв., заплатени в брой от проверяващите преди легитимация. За извършената продажба не е издадена фискална касова бележка от въведеното в експлоатация фискално устройство, нито ръчна касова бележка от кочан. След легитимация на органите по приходите, от фискалното устройство е отпечатан дневен отчет, както и КЛЕН за 18.01.2021 г., като е прието, че контролната покупка не отразена. За установените факти и обстоятелства е съставен Протокол за извършена проверка на основание чл. 50 от ДОПК, подписан без възражения от съдружник в дружеството, стопанисващо обекта. Като правно основание за наложената принудителна административна мярка, в Заповедта е посочено, че същата се налага поради извършено нарушение на чл. 25, ал. 1 т. 1 във вр. с чл. 3 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във вр. с чл. 118, ал. 1 и чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а от ЗДДС. При съдебното разглеждане на спора съдът е извършил дължимата проверка за законосъобразност на административния акт съгласно изискването на чл. 168 във вр. с чл. 146 от АПК. Прието е, че са налице материалноправните предпоставки за налагане на ПАМ съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а от ЗДДС, тъй като лицето не е спазило законово предвиденото задължение за издаване на касова бележка, регламентирано в чл. 118, ал. 1 от ЗДДС във вр. с чл. 3, ал. 1 и чл. 25 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. Изложени са правни съображения за законосъобразност и мотивираност на процесната Заповед по отношение срока на мярката. Прието е, че наложената ПАМ не нарушава принципа за съразмерност, заложен в чл. 6 от АПК, като съответства на предвидените в чл. 22 от ЗАНН цели. Постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Налагането на ПАМ съгласно чл. 186, ал. 1 от ЗДДС има за цел да дисциплинира търговците при осъществяване на тяхната стопанска дейност, като органът действа в условията на обвързана компетентност, т.е. при установяване на нарушението е длъжен да наложи ПАМ, което произтича от изричната законова регламентация, като преценката му се свежда до срока на мярката. За да не се отнема правото на защита на нарушителя обаче и с оглед възможността за съдебен контрол спрямо акта, издаден от административния орган, същият следва да изложи конкретни мотиви, с които да обоснове продължителността на наложената ПАМ. В обсъждания случай, противно на изложените в касационната жалба твърдения, Заповедта е мотивирана по отношение на определения срок за налагането ѝ, като в нея са отбелязани вида и тежестта на извършеното нарушение неиздаване на фискална касова бележка за покупка за сумата от 7,60 лева, платена в брой; наличие на установена разлика между фактическата касова наличност и тази според разпечатката от фискалното устройство; съобразен е средно дневният оборот на обекта 68,50 лв.; обсъдено е наличието на непогасени публични задължения в размер на 108,00 лв. към 19.01.2021 г., както и декларираните финансови резултати на дружеството за предходните години. Настоящият съдебен състав, Осмо отделение на ВАС преценява Заповедта за налагане на ПАМ като законосъобразна, тъй като определеният срок на мярката съответства на извършеното нарушение и на целите, предвидени в чл. 22 от ЗАНН. Контролната покупка е на ниска стойност и нарушението е първо за обекта, но търговецът е с налични задължения към бюджета, което е индиция за недобросъвестност по отношение на фискалната му дисциплина. Процесната ПАМ е наложена за срок от 14 дни при който правата и законните интереси на търговеца не са засегнати в по-голяма степен от необходимото за целта, за която се издава акта. Касационната инстанция споделя заключението на представителя на ВАП, че е спазен принципа за съразмерност. В действителност, както се твърди и в касационната жалба, установената положителна разлика между наличните парични средства в касата на обекта и сумата според отчета от фискалното устройство е в размер на 4,78 лв. съгласно съставения Протокол за извършена проверка сер. АА 0051831/18.01.2021 година. Видно от протокола по данни от фискалното устройство оборотът за деня към момента на извършената проверка е 37,20 лв., а фактическата касова наличност е 121,98 лева. Проверяващите органи са отбелязали, че 80 лв. са въведени служебно в касата, като при изчисление се получава следното: сумата на отчетените според ФУ продажби и тази на служебно въведените средства се равнява на 117,20 лв., което е с 4,78 лв. по-малко от установените при преброяване в касата 121,98 лева. Протоколът по чл. 50 от ДОПК, обаче е официален свидетелстващ документ, съставен по установения ред и форма от органите по приходите в кръга на правомощията им, поради е годно доказателство средство за извършените от органите по приходите действия и за установените факти и обстоятелства съгласно чл. 50, ал. 1 от ДОПК. По делото липсват данни за оспорване на протокола по надлежния ред. Водим от горното и в този смисъл и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,