Решение № 3808 от 26.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13441/2016 г.

Решение № 3808 от 26.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13441/2016 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от кмета на община Б. против решение № 1714 от 27.10.2016 г. постановено по адм. дело № 1386 по описа за 2016 г. на Административен съд (АС) - Б.. Касационният жалбоподател поддържа оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Излага, че неправилно съдът е посочил разпоредбата на чл. 105 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Цитираната норма урежда подаване на друг вид декларации, при които задълженото лице само посочва основата и дължимия данък. В случая лицето е подало декларация по чл. 14 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ), с която е декларирало данни, въз основа на които администрацията да изчисли размера на вземането. Първоначално е подадена декларация № 10826 от 16.02.2016 г. След обработването й вземането е изчислено на същия ден, като лицето е уведомено за размера му, както и за кои периоди се отнася. Лицето (в случая съсобственик) не е оспорило изчисленото вземане по надлежния ред, а е имало възможност да го направи. Това следва пряко от нормата на чл. 107, ал. 3, изр. 1 и 2 от ДОПК. Няма данни да е поискано издаване на акт по чл. 107, ал. 3 от ДОПК. Сумите са заплатени доброволно, поради което няма основание да бъдат възстановени. Затова е неправилен изводът на съда, че органът по приходите служебно е следвало да издаде акт и да установи вземането. Акт по чл. 107, ал. 3 от ДОПК може да се издаде служебно, но при условие, че задължението не е платено в срок. Няма как да бъде споделена и тезата на съда, че подписването на декларацията било продиктувано от нуждата за снабдяване с данъчна оценка, за предстоящо производство по издаване на констативен нотариален акт. Дори твърдението да е принципно вярно, производството по снабдяване с нотариален акт започва по молба декларация по образец от съответните компетентни служби, в това число и от данъчната такава. За тази цел се издава данъчна оценка на основание чл. 3, ал. 3, изр. 1 от Приложение № 2 към ЗМДТ, без да е посочен собственик, а само стойност за изчисляване на съответните такси. По преписката няма данни лицето да е подало молба-декларация за заверка. Напротив - подало е декларация, с която се е легитимирало като собственик, придобил имота по давност, чиито фактически състав е завършил на датата посочена в декларацията - 16.02.3016 г. Точно затова служителят обработил декларацията е включил и по-стари периоди, защото лицето доброволно е декларирало, че е владяло имота като свой през последните години. Затова облагането е на база декларираното, т. е. за срока на придобивната давност. Предвид изложеното прави искане решението да бъде отменено и за бъде потвърден акт за прихващане и възстановяване (АПВ) № 94-01-16429 от 26.05.2016 г. издаден от главен експерт в дирекция "Местни приходи от данъци, такси и реклама" ("МПДТР") при община Б.. П. присъждане на разноски, в това число юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът - Л. Д. Л., чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба по съображения изложени в представен по делото писмен отговор. Претендира присъждане на направените разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С постановеното от АС - Б. решение е отменен АПВ № 94-01-16429 от 26.05.2016 г. издаден от главен експерт в дирекция "МПДТР" при община Б., потвърден с решение № 94-01-16429/2/ от 21.06.2016 г. на кмета на община Б., преписката е върната на община Б. за ново произнасяне по направеното от Л. Д. Л. искане за прихващане или възстановяване с вх. № 94-01-16429 от 16.05.2016 г. и община Б. е осъдена да заплати в полза на Л. Д. Л. разноски по делото в размер на 10, 00 лв. За да постанови решението си съдът е установил от фактическа страна, че с декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № 10826 от 16.02.2016 г., подадена от Й. Ж. Л., е декларирано, че той и съпругата му Л. Л. са собственици на апартамент-жилище, находящ се в гр. Б., ул. "С." ....., ет. ..., ап. .... В декларацията е посочено, че имота е придобит по давност на 16.02.2016 г. Към декларацията са приложени схема № 15-70767-15.02.2016 г. на самостоятелен обект в сграда и скица на поземлен имот № 15-70769-15.02.2016 г. Подадена е и втора декларация с вх. № 5202011363 от 01.03.2016 г., в която са декларирани площи на апартамента различни от първоначално декларираните. Към декларация е приложена схема № 15-85262-22.02.2016 г. на самостоятелен обект в сграда. Съгласно справка за задължения на собственици за партида Л. Л. и нейният съпруг имат задължения в общ размер на 855, 67 лв., за всеки от тях, от които 714, 57 лв. главница и 147, 56 лв. лихви. Тези суми са платени с приходни квитанции от 23.02.2016 г. О. Л. Л. е направено искане до община Б. за прихващане или възстановяване с вх. № 94-01-16429 от 16.05.2016 г. С него на основание чл. 129, ал. 1 от ДОПК, е поискано да бъде извършено възстановяване на недължимо платени и събрани суми за данък недвижими имоти (ДНИ), такса битови отпадъци (ТБО) и лихви върху тях, платени за периода от 2011 г. до 2015 г., включително, в общ размер на 734, 39 лв. С АПВ № 94-01-16429 от 26.05.2016 г. издаден от главен експерт в дирекция "МПДТР" при община Б. е отказано да бъдат възстановени претендираните суми. В мотивите на акта е прието, че искането е неоснователно, тъй като лицето собственоръчно е положило подписа си върху декларацията, като се е считало за собственик. Съгласно чл. 14, ал. 5 от ЗМДТ, подадената декларация от един съсобственик ползва и останалите съсобственици. В декларацията е отбелязано, че имотът е придобит по давност, като не е в правомощията на органите по приходите да се произнасят по вещноправни спорове. В техните правомощия е да приемат декларацията и да изчислят вземането. След като лицето е подало декларация, задължението е изчислено и заплатената сума е на база на подадената декларация, няма правно основание тя да бъде възстановена, като недължимо внесена. Актът е връчен на 31.05.2016 г., видно от направеното на него отбелязване и е обжалван по административен ред с жалба вх. № 94-01-16429/1/ от 3.06.2016 г. С решение № 94-01-16429/2/ от 21.06.2016 г. на кмета на община Б. актът е потвърден, като е прието, че жалбата е допустима, но неоснователна. В мотивите на решението е посочено, че за имота е подадена декларация по чл. 14 от ЗМДТ, с посочен начин на придобиване - давност, с отбелязана дата на придобиване 16.02.2016 г., като след приемане на декларацията задълженията за имота са изчислени считано от 1.01.2011 г. Така изчисления размер на задълженията не е оспорен, като за жалбоподателя е съществувала възможност да поиска издаване на акт по чл. 107, ал. 3 от ДОПК, като оспори с твърдението, че е собственик от 2016 г., а не от по-ранна дата. Това не е направено, а определените задължения са заплатени. По преписката няма данни трето лице да е оспорило правото на собственост на жалбоподателя. Заплатените суми са на база доброволно подадена от лицето декларация, която е годно основание да бъде отказано възстановяването. При така установеното от фактическа страна и след анализ на относимите разпоредби от ДОПК и ЗМДТ, съдът е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон. Посочил е, че от Лечева е заплатена сумата от 734, 39 лв., представляваща данък недвижими имоти, такса битови отпадъци и лихви за периода от 1.01.2011 г. до 31.12.2015 г., за недвижим имот представляващ апартамент-жилище, находящ се в гр. Б., ул. "С." ....., ет. ..., ап. .... За имота е подадена декларация по чл. 14 от ЗМДТ, в която е декларирано, че той е придобит по давност, с посочена дата на придобиване 16.02.2016 г. Доколкото в подадената декларация по чл. 14 от ЗМДТ е посочен момент на придобиване на имота - 16.02.2016 г., то от този момент за имота се дължат данъци и такси, съобразно декларираната информация. Сумата от 734, 39 лв. е заплатена, като за нея не е издаван нито акт за установяване на задължения по декларация по чл. 107, ал. 3 от ДОПК, нито е проведено ревизионно производство приключило с издаването на ревизионен акт, съгласно изискванията на чл. 108 от ДОПК. Съдът е изложил, че след като в подадената декларация по чл. 14 от ЗМДТ е посочен момент на придобиване на имота - 16.02.2016 г. и спрямо жалбоподателя не са установени задължения за данъци и такси преди тази дата с влязъл в сила акт, то сумата от 734, 39 лв. се явява недължимо платена и подлежи на възстановяване по реда на чл. 128 и следващите от ДОПК, чрез издаване на АПВ. Неправилно органът по приходите е приел, че не е налице правно основание заплатената сума да бъде възстановена, като недължимо внесена и е отказал нейното възстановяване. С оглед изложеното съдът е отменил обжалвания акт и е върнал преписката на органа по приходите, за ново произнасяне, с указания да възстанови претендираната сума, след евентуално прихващане по реда на чл. 128 и следващите от ДОПК. Решението е правилно. Възникването и съществуването на качеството субект на задълженията по чл. 10 и чл. 62 от ЗМДТ, е обусловено от придобиването на собственост върху недвижим имот. Съгласно разпоредбата на чл. 10 от ЗМДТ с ДНИ имоти се облагат разположените на територията на страната сгради и поземлени имоти в строителните граници на населените места и селищните образувания. Нормата на чл. 11, ал. 1 от ЗМДТ регламентира, че субекти на това задължение (данъчно задължени лица) са собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти. С разпоредбата на чл. 62 от ЗМДТ е предвидено, че ТБО се заплаща за услугите по събиране, извозване и обезвреждане в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. По аргумент от разпоредбата на чл. 64, ал. 1 във вр. с чл. 11, ал. 1 от ЗМДТ, задължението за заплащане на ТБО е на лицето - собственик на облагаем с данък недвижими имот. От посочената нормативна регламентация следва изводът, че задълженията за ДНИ и за ТБО следват от факта на принадлежността на правото на собственост върху съответния недвижим имот. Тези задължения възникват и съществуват за лицето - титуляр на правото на собственост върху имота. В настоящия случай Л. Д. Л. се легитимира, като собственик на 1/2 ид. част от недвижим имот, находящ се в гр. Б., ул. "С." ....., ет. ..., ап. ..., съгласно подадената от съпруга й декларация с вх. № 10826 от 16.02.2016 г. по чл. 14 от ЗМДТ. С тази декларация задълженото лице не определя само размера на ДНИ и ТБО, а декларира факти и обстоятелства, които са от значение за определяне на облагаемата основа и размера на данъка. Съгласно посоченото в декларацията имотът е придобит по давност на 16.02.2016 г. Видно от чл. 79 от Закона за собствеността, правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение на имота в продължение на определен период от време. Обстоятелството обаче, че даден имот е владян през определен период от време, преди да бъде придобит по давност, не превръща владелеца на имота в собственик за този период. Поради това считано именно от 16.02.2016 г., на която дата е декларирано придобиването на собствеността, Л. Д. Л. придобила качеството данъчно задължено лице за този имот, а данъчната администрация е разполагала с право да определи дължимия от лицето ДНИ и ТБО за имота. Задължение за плащане не съществува за лице, което не е титуляр на правото на собственост, тоест не е в кръга на данъчно задължените лица. Поради това платените от Л. Д. Л. суми, касаещи задължения за ДНИ и ТБО за периода 2011 г. - 2015 г., в който имотът не е собственост на жалбоподателя, са недължимо внесени и правилно са претендирани с подаденото от нея искане за тяхното прихващане или възстановяване. Неоснователно е направеното в касационната жалба възражение, че след като сумите са били доброволно платени, а не е поискано издаването на АУЗД, лицето няма право да иска възстановяването им. Обстоятелството дали сумите са внесени доброволно или въз основа на акт на орган по приходите е от значение единствено досежно задължението за връщане на законната лихва върху тях. В случая сумата е внесена доброволно, не въз основа на акт на орган по приходите (съобщението няма характер на такъв), поради което подлежи на връщане със законната лихва не от момента на внасянето й, а от деня, в който е следвало да бъде възстановена по реда на чл. 129, ал. 1 - 4 от ДОПК (чл. 129, ал. 6, изр. 2 от ДОПК). Като е достигнал до извод за материална незаконосъобразност на оспорения АПВ и го е отменил, а преписката е върнал на органа по приходите, с указания за ново произнасяне по направеното искане за прихващане и възстановяване, АС - Б. е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед крайния изход на делото, заявеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на разноски е основателно, но предвид липсата на доказателства за направени такива в хода на касационното производство, разноски не следва да му бъдат присъждани. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение