Решение № 12856 от 29.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12623/2013 г.

Решение № 12856 от 29.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12623/2013 г., II о., докладчик председателят Галя Костова Производството е по чл. 175 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, поискане на Михаил Богомилов Димитров от с. Войняговци, район "Нови Искър", Столична община, за поправка на очевидни фактически грешки в решение № 3100/5.03.14 г. по адм. д. п№ 12623/13 г. по описа на Върховния административен съд. Искането е неоснователно по следните съображения: С решение № 3100/5.03.14 г., постановено в касационно производство по адм. д. № 12623/13 г. тричленен състав на Върховния административен съд е оставил в сила решение № 4818/15.07.13 г. по адм. д. № 4397/12 . по описа на Административен съд София-град в обжалваната му част, с която оспорването на Михаил Богомилов Димитров срещу Заповед № РД-18-4/11.01.12 г. на Изп. директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър -София е отхвърлено в частта относно нанесената кадастрална граница между поземлени имоти с идентификатори 11884.5616.48 и 11884.5616.51. Искателят сочи допуснати очевидни фактически грешки в това решение, първо - относно правното основание на искането за проверка валидността на Заповед № РД-16-077/9.04.90 г. на Предс. на ИК на ОНС "Нови Искър" и второ- относно предмета на тази заповед. Искането е неоснователно. Съгласно чл. 175, ал. 2 АПК очевидни фактически грешки представляват писмени грешки, грешки в пресмятането или други подобни очевидни неточности. В съдебноадминистративното производство инцидентен контрол относно валидността на индивидуален административен акт, различен от оспорения по делото, е недопустим, тъй като жалба за нищожност на индивидуалните административни актове може да бъде подадена без ограничение във времето. В мотивите на решението касационният състав на Върховния административен съд не е цитирал каквото и да е било искане на оспорващия, направено в първоинстанционното производство, а по повод възражението му относно валидността на Заповед № РД-16-077/9.04.90 г. на Предс. на ИК на ОНС "Нови Искър" е посочил, че същото законосъобразно не е взето предвид от първата инстанция, тъй като за разлика от гражданския процес, в съдебноадминистративното производство инцидентен контрол за валидност на друг /извън оспорения/ индивидуален административен акт е недопустим. В тази връзка посочването на чл. 17, ал. 2 ГПК, допускащ този контрол в гражданския процес, не сочи на очевидна фактическа грешка. На стр. 2-ра от решението цитираната по-горе заповед от 1990 г. е изписана с номер, дата, съдържание и издаващ орган, както следва Заповед № РД-16-077/9.04.1990 г. на Предс. на ИК на ОНС "Нови Искър" за одобряване на кадастрален, уличнорегулационен и дворищнорегулационен план на с. Войнягово. На л. 139 от досието по адм. д. № 4397/12 г. по описа на Административен съд София-град заповедта е приложена и от съдържанието й е безспорно, че с нея са одобрени кадастрална основа, улична и дворищна регулация. Действително при изписване съдържанието на заповедта са използвани термини, различни от тези в оригинала - с това обаче не е променен смисъла и предмета на същата заповед, а съдържанието й не е оформено и като цитат. Претендираната промяна в съдържанието на заповедта, а именно, че с нея се одобряват само застроителен и регулационен е недопустима. Изложеното определя искането, подадено по реда на чл. 175 АПК неоснователно, поради което и на основание чл. 175, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на II-ро отделение