Решение № 7680 от 25.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7969/2020 г.

Решение № 7680 от 25.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7969/2020 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от "Метрополитен" ЕАД, гр. София, против Решение № 192 от 09.01.2020 г., постановено по адм. дело № 12321/2019 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Решение № Ж-535 от 03.10.2019 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, с което е прекратена преписката по негова жалба и е осъдено да заплати разноски по делото в размер на 100 лв. Излагат се доводи за неговата неправилност като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяната му, както и тази на оспореното от него пред съда решение на КЕВР.

Ответникът - Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР, Комисията), чрез процесуален представител, юрисконсулт Ненков взема становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение, като претендира присъждане на разноски по делото.

Ответникът - "ЧЕЗ Разпределение България" АД, със седалище и адрес на управление гр. София, чрез процесуален представител, юрисконсулт Рашкова взема становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и неправилност на обжалваното решение.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима.

С обжалваното решение Административен съд София-град е отхвърлил като неоснователна жалбата на "Метрополитен" ЕАД, гр. София, срещу Решение № Ж-535 от 03.10.2019 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, с което е прекратена преписката по негова жалба и го е осъдил да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение.

За да постанови този резултат първоинстанционния съд е приел, че оспореното пред него решение е издадено от компетентен орган в кръга на предоставените му по закон правомощия, при необходимия кворум и мнозинство за вземане на решение, същото е издадено в предвидената от закона писмена форма - чл. 59, ал. 2 от АПК. Решението е мотивирано, при издаването му не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, както и че правилно са приложени относимите материалноправни разпоредби.

Решението е валидно и допустимо но неправилно.

Необоснован и при неправилно приложение на материалния закон е изводът за законосъобразност на оспорения пред съда административен акт.

С обжалваното пред съда решение № Ж-535 от 03.10.2019 г. КЕВР на основание чл. 147, ал. 1 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката е прекратила образуваното административно производство по жалба от 14.06.2018 г. от "Метрополитен" ЕАД срещу "ЧЕЗ Разпределение България" АД относно липсата на законово основание за заплащане на цена за пренос на електрическа енергия през мрежа средно напрежение за обекти, захранени с електрическа енергия чрез мрежа, собственост на "Метрополитен" ЕАД.

Установено е по делото и не спорно между страните, че захранването на 27 обекта, собственост на "Метрополитен" ЕАД се осъществява на страна средно напрежение на подстанции, собственост на "ЧЕЗ Разпределение България" АД, чрез кабелни линии средно напрежение, собственост на "Метрополитен" ЕАД и че тези линии захранват само неговите обекти. Същото дружество – "Метрополитен" ЕАД е оборудвало в подстанциите и килии, в които реално се осъществява присъединяването, прехвърлени възмездно в собственост на собственика на подстанциите "ЧЕЗ Разпределение България" АД.

При така установените факти Комисията приема, че дружеството жалбоподател ползва електроразпределителната мрежа на "ЧЕЗ Разпределение България" АД, тъй като до местата на доставка електроразпределителното дружество транспортира електрическата енергия, постъпила от електропреносната мрежа чрез собствени електропроводи високо напрежение до подстанциите, негова собственост, където тя се трансформира от високо на средно напрежение и се разпределя в уредби средно напрежение. Този извод се основава на определена граница на собственост между дружествата при приложението на чл. 30, ал. 3 и 4 от Наредба № 6 за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи и понятието за електроразпределителна мрежа, дадено в § 1, т. 22 от ДР на Закона за енергетиката (ЗЕ), а именно, че това "е съвкупност от електропроводи и електрически уредби с високо, средно и ниско напрежение, която служи за разпределение на електрическа енергия".

Комисията основава задължение на "Метрополитен" ЕАД да заплаща цена за пренос на електроенергия по електроразпределителна мрежа на оператора от страна на дружеството жалбоподател изхождайки от разпоредбата на чл. 29, ал. 3 от Правилата за търговия с електрическа енергия (ПТЕЕ), в сила от 26.07.2013 г., съответна на разпоредбата на чл. 26, ал. 4 от ПТЕЕ от 2010 г. (отм.); , съгласно която клиенти и производители, присъединени към разпределителната мрежа, дължат утвърдени от КЕВР цени за достъп до електропреносната мрежа, за пренос по електропреносната мрежа, за достъп и пренос по електроразпределителната мрежа, други мрежови услуги за съответния ценови период, които заплащат на оператора на електроразпределителната мрежа.

Неправилно с обжалваното решение първоинстанционният съд е възприел изцяло мотивите на административния орган по приложението на закона към установените факти и е потвърдил оспореното пред него решение.

Несъответен на закона при установеното, че обектите на касационния жалбоподател са присъединени към подстанции, собственост на "ЧЕЗ Разпределение България" АД, трансформиращи високо на средно напрежение, чрез кабелни линии негова собственост (на "Метрополитен" ЕАД) е изводът в обжалваното решение, че е налице задължение за заплащане на цена за достъп и пренос по електроразпределителна мрежа на оператора.

Изводът на съда, съответен и на приетото от административния орган неправилно се основава на приложението на § 1, т. 22 от ДР на ЗЕ.

Настоящата инстанция намира, че в случая, съобразно установеното по делото (при непредставена от административния орган лицензия на "ЧЕЗ Разпределение България" АД и относимите приложения към нея), обектите на "Метрополитен" ЕАД са присъединени към електропреносна мрежа, а не към електроразпределителна такава. Това произтича от § 1, т. 20 от ДР на ЗЕ, съгласно която "Електропреносна мрежа" е съвкупност от електропроводи и електрически уредби, които служат за пренос, трансформиране на електроенергията от високо на средно напрежение и преразпределение на електроенергийни потоци. След като присъединяването на жалбоподателя е след електрическа уредба, трансформираща електроенергията от високо към средно напрежение, то същото, по силата на законовата уредба е към преносна, а не към разпределителна мрежа. Това е допустимо и за краен клиент, в който случай се дължат цените по чл. 29, ал. 2 от ПТЕЕ. Според § 1, т. 44 от ДР на ЗЕ понятието "Пренос на електрическа енергия" е дефинирано като транспортиране на електрическа енергия през преносната мрежа, съответно "Разпределение" е транспортиране на електрическа енергия през разпределителните мрежи - § 1, т. 49 от ДР на ЗЕ.

Следва да се отбележи, че понятията "пренос" и "разпределение" на електрическа енергия са дефинирани в чл. 2, т. 3 и т. 5 от Директива 2009/72/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 година относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и за отмяна на Директива 2003/54/ЕО. Видно от определенията, "пренос" означава транспортиране на електроенергия по взаимосвързана система със свръхвисоко и високо напрежение с цел да бъде доставена до крайни клиенти или разпределители, като не се включва доставка, а "разпределение" означава преносът на електроенергия по разпределителни системи с високо, средно и ниско напрежение с цел да бъде доставена до клиенти като също не се включва доставка.

С Решение на Съда на Европейския съюз по дело С-31/18 от 17 октомври 2019 г. по преюдициално запитване на Административен съд София-град, е дадено тълкуване на текстове на Директива 2009/72 на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 година относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и за отмяна на Директива 2003/54/ЕО, което е относимо към разрешаване на настоящия спор, тъй като се тълкува чл. 2, т. 3 и т. 5 от Директивата. Съгласно решението:

1) Член 2, точки 3 и 5 от Директива 2009/72/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 година относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и за отмяна на Директива 2003/54/ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че:

• допуска национална правна уредба като разглежданата в главното производство, която предвижда, че трансформирането на напрежението на електроенергията, за да се позволи преминаването от високо към средно напрежение, попада в обхвата на дейността на електропреносна мрежа,

• но не допуска такава правна уредба, която определя понятията за електропреносна и за електроразпределителна мрежа, като се основава не само на критерия за нивото на напрежение, но и на критерия за собствеността върху активите, използвани за осъществяване на дейности, свързани съответно с пренос и разпределение.

Това тълкуване обаче не засяга, от една страна, прилагането на член 17, параграф 1, буква а) от посочената директива, съгласно който независимият оператор на преносна мрежа трябва да е собственик на тази мрежа, и от друга страна, правото на държавите членки да налагат на оператора на разпределителна мрежа задължението да е собственик на тази мрежа, доколкото — като запитващата юрисдикция следва да провери това обстоятелство — посоченото условие не засяга постигането на преследваните от същата директива цели, по-специално като допуска да се избегне задължението такава мрежа да е в съответствие с правилата, които съгласно директивата са приложими към нея.

2) Директива 2009/72, и по-специално член 2, точки 3—6 и член 32, параграф 1, трябва да се тълкува в смисъл, че потребител, присъединен към електрическата мрежа на ниво средно напрежение, не трябва непременно да се счита за клиент на оператора на електроразпределителната мрежа, притежател на изключителна лицензия за разпределение на електроенергия на съответната територия, независимо от договорните отношения между този потребител и оператора на електропреносната мрежа, като този потребител може да се счита за клиент на електропреносната мрежа, когато е свързан към уредба за средно напрежение, която е част — като запитващата юрисдикция следва да провери това обстоятелство — от електрическа подстанция, чиято дейност по трансформирането на електрическото напрежение, за да се позволи преминаването от високо към средно напрежение, попада в обхвата на дейността на тази мрежа.

Следователно СЕС приема, че дефиницията в Закона за енергетиката, съгласно която преносната мрежа включва и уредбите, където енергията се трансформира от високо на средно напрежение не противоречи на Директивата, съответно че потребител, присъединен към електрическата мрежа на ниво средно напрежение, не трябва непременно да се счита за клиент на оператора на електроразпределителната мрежа, притежател на изключителна лицензия за разпределение на електроенергия на съответната територия, независимо от договорните отношения между този потребител и оператора на електропреносната мрежа, като този потребител може да се счита за клиент на електропреносната мрежа, когато е свързан към уредба за средно напрежение, която е част от електрическа подстанция, чиято дейност по трансформиране на електрическото напрежение, за да се позволи преминаването от високо към средно напрежение, попада в обхвата на дейността на тази мрежа.

Изложеното основава неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост и налага отмяната му, като вместо него се постанови друго по съществото на спора, с което се отмени Решение № Ж-535 от 03.10.2019 г. на КЕВР и преписката се изпрати на административния орган за ново произнасяне при съобразяване дадените от съда указания по тълкуването и приложението на закона.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение