Решение № 3779 от 14.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11433/2017 г.

Решение № 3779 от 14.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11433/2017 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от директора на Басейнова дирекция "Западнобеломорски район" гр. Благоевград против решение № 1083/03.07.2017 г. по адм. д. № 200/2017 г. по описа на Административен съд – Благоевград. В жалбата твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва изводите на съда, че не са налице основанията на закона за издаване на оспорения отказ. Моли да се отмени обжалваното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по жалбата – Н. Димитрова, редовно призована, не се явява и не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Обосновани са изводите на съда, че постановеното решение № ПО-01-47/06.03.2017 г. на Директора на Басейнова дирекция Западнобеломорски район – гр. Благоевград е незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Неоснователен е постановеният отказ по т. 1, с който органа е приел, че инвестиционното предложение за изграждане на водовземно съоръжение не е съгласувано с Плана за управление на речните басейни в ЗБР. С писмо изх. № П-01-460/07.02.2017 г. Директорът на БДЗБР е извършил преценка, че инвестиционното предложение на Н. Димитрова за "Добив на подземни води, чрез изграждане на сондажен кладенец за капково напояване на 27 дка малини, 9, 5 дка орехи и 22 дка череши в имоти с №№ 041016, 041018, 041019 и 041007 в землището на с. Левуново, община Сандански е допустимо с ПУРБ на "ЗБР" за БУ (2016-2021 г.) и ПУРН на "ЗБР" за БУ (2016-2021 г.). Неоснователен е и аргументът, изложен в т. 2 в оспореното решение, че инвестиционното предложение не е съгласувано със ЗООС. Немотивирана е извършената преценка по чл. 62, ал. 1, т. 7 от ЗВ "наличието на други възможности за задоволяване на искането за водовземане и/или ползване. Административният орган не е извършил преценка и не е изложил мотиви в съответствие с цитираната разпоредба на чл. 163, ал. 8, т. 19 от Наредба № 1, а именно налице ли е капацитет на водоснабдителната система в района на водовземането, от която може да се осигури исканото количество целогодишно. Върховният административен съд, ІІІ отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Производството пред Административен съд – Благоевград е образувано е по жалба на Н. Димитрова против Решение № ПО-01-47/06.03.2017 г. на Директора на Басейнова дирекция Западнобеломорски район /БДЗБР/ гр. Благоевград. Съдът е отменил обжалваното решение и е върнал делото като преписка на Директора на Басейнова дирекция Западнобеломорски район – Благоевград за ново произнасяне. Приел е, че решението е постановено при нарушение на закона и при съществени нарушения на административно-производствените правила. Съдът е посочил, че и трите основания за постановения отказ се опровергават от доказателствата по делото. Противно на приетото от административния орган, инвестиционното предложение за изграждане на водовземно съоръжение е съгласувано с Плана за управление на речните басейни /ПУРБ/, видно от писмо изх. № П-01-460/07.02.2017 г. на Директора на БД ЗБР. Според съда, неоснователно е твърдението в т. 2 в оспореното решение, че инвестиционното предложение не е съгласувано със ЗООС. С Решение № БД-15-ПР/2017 г. от 22.02.2017 г. на Директора на РИОСВ е преценено да не се извършва оценка на въздействието върху околната среда на инвестиционно предложение на Н. Димитрова за "Добив на подземни води чрез изграждане на сондажен кладенец за капково напояване на 27 дка малини, 9, 5 дка орехи и 22 дка череши в имоти с №№ 041016, 041018, 041019 и 041007 в землището на с. Левуново, община Сандански, област Благоевград. Същото е връчено лично на оспорващата на 27.02.2017 г. Съдът е посочил, че третото основание за отказ в решението е немотивирано. Липсва преценка по чл. 62, ал. 1, т. 7 от ЗВ относно "наличието на други възможности за задоволяване на искането за водовземане и/или ползване". Административният орган не е обсъдил твърденията на заявителката, че за предвиденото засаждане на насаждения ще са необходими около 200 до 250 куб. м. /дка, а съоръженията на "Напоителни системи" ЕАД – гр. София, клон Струма – Места нямат необходимото постоянно захранване с поливна вода по съществуващите напоителни канали през лятно-есенните периоди на годината, поради което като резервен източник се предвижда да се изгради ново водовземно съоръжение /сондажен кладенец/. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът подробно е изследвал всички възражения на жалбоподателя и след правилна преценка на материалния закон е постановил съдебния си акт. От фактическа страна по делото е установено, че със заявление вх. № РР-01-303/02.12.2016 г. до БДЗБР – Благоевград Н. Димитрова е предявила искане за издаване на разрешително за водовземане от подземни води чрез нови съоръжения, предназначени за водовземане за напояване на земеделски култури. В заявлението е посочила, че към момента е подадено Уведомление за инвестиционно предложение "Добив на подземни води, чрез изграждане на сондажен кладенец за капково напояване на 27 дка малини, 9, 5 дка орехи и 22 дка череши в имоти с № 041016, 041018, 041019 и 041007 в м. "Урумица", землището на с. Левуново, община Сандански вх. № 4425/02.12.2016 г. на РИОСВ –Благоевград, като след издаването му ще се предостави съгласно изискванията на чл. 60, ал. 12 от ЗВ. С Решение № БД-15-ПР/2017 г. от 22.02.2017 г. на Директора на РИОСВ е преценено да не се извършва оценка на въздействието върху околната среда на инвестиционно предложение на Н. Димитрова за "Добив на подземни води чрез изграждане на сондажен кладенец за капково напояване на 27 дка малини, 9, 5 дка орехи и 22 дка череши в имоти с №№ 041016, 041018, 041019 и 041007 в землището на с. Левуново, община Сандански, област Благоевград. Същото е връчено лично на оспорващата на 27.02.2017 г. Директорът на БДЗБР – гр. Благоевград е постановил решение, с което е отказал издаване на разрешително за водовземане от подземни води чрез нови водовземни съоражения по подаденото заявление. По т. 1 е приел, че инвестиционното предложение не е съгласувано с Плана за управление на речните басейни /ПУРБ/ в ЗБР /чл. 62, ал. 1, т. 1 от ЗВ/; т. 2 – инвестиционното предложение не е съгласувано със ЗООС /чл. 62, ал. 1, т. 3 от ЗВ/ и по т. 3 – наличие на други възможности за задоволяване на искането за водовземане /чл. 62, ал. 1, т. 7 от ЗВ/ – договор с "Напоителни системи" ЕАД - № 109/10.11.2016 г. Прието е, че изграждането на ново водовземно съоръжение с цел напояване, при наличие на друга възможност за напояване на земеделските имоти, е в противоречие на чл. 163, ал. 8, т. 15 и т. 19 от Наредба № 1 за проучване, ползване и опазване на подземните води. Обосновани са изводите на съда, че обжалваното решение на Директора на БДЗБР – гр. Благоевград, в частта му по т. 1 и т. 2, изцяло противоречи на доказателствата по делото. След като с писмо изх. № П-01-460/07.02.2017 г. Директорът на БДЗБР е дал категорично становище, че инвестиционното предложение на Н. Димитрова е "допустимо с ПУРБ на ЗБР за БУ /2016-2021 г./ и ПУРН на ЗБР за БУ /2016-2021 г./", необяснимо е как един месец по-късно в обжалвания отказ същият административен орган е посочил, че инвестиционното предложение не е съгласувано с Плана за управление на речните басейни в Западнобеломорски район. Същото противоречие е налице при посоченото второ основание за постановения отказ – че инвестиционното предложение не е съгласувано със Закона за опазване на околната среда. Не само, че по делото е представено Решение № БД-15-ПР/2017 г. от 22.02.2017 г. на Директора на РИОСВ, но и Директорът на БДЗБР е бил уведомен, че е висящо административно производство по преценка на изискванията на Закона за опазване на околната среда във връзка с инвестиционното предложение на Н. Димитрова и самият директор е изпращал становища по това административно производство. Не е имало никаква пречка да се изчака същото да влезе в сила. Що се отнася до третото основание за постановения отказ, обосновано съдът е приел, че в обжалваното решение липсват мотиви. След като към заявлението за издаване на разрешително Димитрова е приложила подробна обосновка на необходимите количества вода за напояване на масивите, обосновавайки допълнителните водни количества през лятно-есенния период, административният орган е посочил в отказа си единствено констатацията за "наличие на други възможности за задоволяване на искането за водовземане". Необсъждането на конкретните доводи на заявителя правилно е преценено от административния съд като липса на мотиви при издаване на акта. С оглед на тези доводи касационната инстанция намира решението за правилно, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение