Решение № 4930 от 15.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1151/2010 г.

Решение № 4930 от 15.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1151/2010 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на главния директор на Столично управление "Социално осигуряване" (СУСО) срещу решение № 101 от 27.11.2009 г. по адм. дело № 7205/2009 г. на Административен съд - София град. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Единственият спорен въпрос по делото е правен: ако едно лице работи по основно трудово правоотношение при един работодател и по допълнително трудово правоотношение при втори работодател, следва ли да му бъде изплатено парично обезщетение за временна неработоспособност, удостоверена с болничен лист само пред първия работодател (по основното трудово правоотношение), ако за същия период от време при втория работодател има разрешен платен годишен отпуск, а не отпуск за временна неработоспособност. С посоченото по-горе решение Административен съд - София град е дал позитивен отговор на този въпрос. За да постанови този резултат първоинстанционният съд се е позовал на чл. 16, ал. 4 от Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване и е приел, че при работа по повече от едно правоотношение или при осигуряване на различни основания парично обезщетение за временна неработоспособност се дължи по всяко от правоотношенията, респ. на всяко от основанията. Според Административен съд - София град обстоятелството, че осигуреното лице ползва платен годишен отпуск по едното правоотношение не е въздигнато от законодателя в юридически факт, изключващ правото на обезщетение за временна неработоспособност по другото правоотношение. Това становище за правилно. Процесният случай е идентичен с описания в решение № 345 от 9.01.2009 г. по адм. дело № 11303/2008 г. на ВАС-VI отд. и настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че не са налице обстоятелства, които налагат отклоняване от изразеното с това решение становище. За осигуреното лице Маргарита Костадинова Момирова е възникнало право на парично обезщетение за времето на отпуска поради временна неработоспособност, разрешен по основното трудово правоотношение. Първоинстанционният съд е приложил правилно чл. 16, ал. 4 от Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване, по силата на която в случаите на осигуряване на лицата по различни договори или на различни основания изплащането на паричните обезщетения се извършва поотделно по всеки от договорите или за всяко от основанията. Посочените в касационната жалба разпоредби на чл. 16, ал. 1 и 2 от наредбата се прилагат при определяне и изчисляване на размера на дължимите обезщетения по отделните договори и основания. Сборът от доходите, се казва в ал. 2, не може да бъде по-голям от максималния месечен размер на осигурителния доход, т. е. касае за ограничителна норма, чието приложение води до обезсмисляне на второто осигуряване в случаите, при които осигуряването по основното правоотношение е в максималния размер осигурителен доход. В тази хипотеза може да се разсъждава дали ползването на платен годишен отпуск по второто правоотношение не е забранено от закона заобикаляне на ограничението по чл. 16, ал. 2 от цитираната наредба, но по делото такива данни няма. В позитивното трудово право не е въведена законова забрана за ползване на платения годишен отпуск по време, когато лицето е временно неработоспособно. Съгласно чл. 175, ал. 1 от Кодекса на труда прекъсването на платения годишен отпуск при разрешен друг вид платен или неплатен отпуск се извършва по преценка и искане на работника или служителя. В тази насока е и подзаконовата разпоредба на чл. 9, ал. 3, изр. 2 от Наредбата за медицинската експертиза на работоспособността, съгласно която осигуреният може да ползва платен годишен отпуск за времето, включено в болничния лист, за което подава съответната молба до работодателя. По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,