Решение № 536 от 8.01.2014 г. на ВКС по н. д. № 1550/2013 г.

Решение № 536 от 8.01.2014 г. на ВКС по н. д. № 1550/2013 г., I н. о., НК, докладчик председателят Пламен Томов Главният прокурор е отправил към ВКС по реда за възобновяване на наказателните дела (глава тридесет и трета от НПК) искане да бъде отменено по този ред санкционирането на осъдения Г. Д. с лишаване от свобода вместо с възпитателна мярка по Закона за борба с противообществените прояви на малолетните и непълнолетните съобразно с чл. 64, ал. 1 НК. Искането е поддържано и в съдебното заседание на ВКС, за неговото уважаване са и самият осъден и служебният му защитник. Върховният касационен съд намери, че искането на главния прокурор е основателно. Оспореното с искането санкциониране е извършено с присъда № 414 от 9.V. 2013 г. по нохд 625/2013 г. на Сливенския районен съд и се отнася не само до Г. Д. - още осем други подсъдими са осъдени за извършената на 20/21.ХI. 2012 г. кражба. Въпреки че тогава Д. е бил на 15 години (роден е на 18.VI.1997 г.), СРС изобщо не е обсъдил приложението спрямо него на чл. 64, ал. 1 НК и не заменил с възпитателна мярка наложените на непълнолетния за изтърпяване 4 месеца лишаване от свобода (след намаляването с 1/3 на определените по реда на чл. 58а НК 6 месеца), което при това е било задължително поради липсата на някоя от забраните по ал. 3 и 4 на чл. 64 НК. Точно този пропуск на първоинстанционния съд (неговият съдебен акт е влязъл в сила без да бъде проверяван в следваща инстанция) е дал повод на главния прокурор да спре изпълнението на присъдата чл. 420, ал. 3 НПК и да се обърне към ВКС; искането е последният пряко да приложи подходящата възпитателна мярка по ЗБППМН. Пропускът на СРС е безспорен, както впрочем и нарушението на чл. 64 НК, довело до него. Що се отнася до изхода на делото в тази инстанция, той също би могъл да е като посочения от главния прокурор, доколкото в случая най-подходяща според ВКС се явява и най-тежката от предвидените в специалния закон възпитателни мерки - "настаняване във възпитателно училище-интернат" (чл. 13, ал. 1, т. 13 ЗБППМН). Достатъчно за преценката в последната насока е съдържащото се в свидетелството за съдимост на Г. Д., заемащо почти 5 страници от делото (л. 63-68). (Друг е въпросът дали ВКС би могъл да се произнесе непосредствено по определяне на възпитателната мярка, ако това изискваше да бъдат изяснени допълнителни обстоятелства - каквито например има във връзка с определянето на мерките по т. 6 и 7 на чл. 13 ЗБППМН.) Ръководен от изложеното и съобразно с останалите приложими разпоредби от глава тридесет и трета от НПК, ВКС-I наказателно отделение