Решение № 137 от 20.06.2016 г. на ВКС по н. д. № 489/2016 г.

Решение № 137 от 20.06.2016 г. на ВКС по н. д. № 489/2016 г., III н. о., НК, докладчик съдията Цветинка Пашкунова Касационното производство е образувано по жалби на подсъдимите В. Н. и Б. Б. срещу решение от 17.03.2016 г., обявено по внохд № 251/2015 г., по описа на Бургаски апелативен съд /АС/, с което е потвърдена първоинстанционната присъда на Окръжен съд /ОС/ -Бургас, по нохд № 108/2015 г. В подадената жалба се релевират оплаквания за нарушения на материалния и процесуален закон, и за несправедливост на наказанията В подкрепа на визираните касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. т. 1-3 от НПК се излагат фрагментарни доводи за недоказаност на повдигнатото срещу В. Н. и Б. Б. обвинение по чл. 277а, ал. 7 от НПК, обосновано с депозираните пред решаващия орган и безкритично кредитирани от съдебните инстанции свидетелски показания на Ф. А., който очертава нови факти, сочещи на направените от подсъдимите волеизявления, че са "иманяри" и на местонахождението на лицата, и носените от тях сечива и инструменти. Аргументира се престъпна обективна и субективна несъставомерност на инкриминираното поведение на В. Н. и Б. Б., с развити съображения за липса на изискуемата се противозаконност на държането на процесните предмети /металотърсач и металдетектор/, с оглед използваното им предназначение - търсене на вода, на метални и неметални водопроводни тръби, намиране на елементи от почвообработващи машини и на метални вещи, което не е свързано с археологически проучвания и разкопки. Декларира се и строгост при индивидуализация на отговорността. Предлага се упражняване на правомощията по чл. 354, ал. 1, т. 2 от НПК, чрез отмяна на атакувания акт и оправдаване на подсъдимите. В съдебно заседание на 02.06.2016 г. пред настоящата инстанция, В. Н. и Б. Б. участват лично и с договорен адвокат, които в пледоариите си поддържат жалбата и исканията в нея. Представител на Върховната касационна прокуратура дава заключение за правилност и справедливост на въззивното решение. Върховният касационен съд, в пределите на инстанционния контрол по чл. 347 от НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 182 от 15.09.2015 г., по нохд № 108/2015 г., Бургаски ОС е признал В. Г. Н. за виновен в това, че на 27.07.2013 г., в местността "местност", намираща се в землището на [населено място], противозаконно държал оръдия и компютърна програма - металдетектор "марка", произведен в Германия, със сериен № 200603/1 и преносим компютър, марка "марка", модел /модел/, с инсталирана програма FS F. S. - V. 3D, за които знае, че са предназначени за търсене на археологически обекти, поради което и на основание чл. 277а, ал. 7 от НК го осъдил на ПЕТ МЕСЕЦА лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено за ТРИГОДИШЕН изпитателен срок. Със съдебния акт е ангажирана наказателната отговорност и на Б. Д. Б. за извършено на същата дата и място престъпление по чл. 277а, ал. 7 от НК, чрез противозаконно държане на оръдие - самоделно изработен и годен за експлоатация металотърсач, при налично знание за неговото предназначение /търсене на археологически обекти/, с произтичащите от това санкционни последици - ПЕТ МЕСЕЦА лишавате от свобода, с приложение на института на условното осъждане, предвиден в чл. 66 от НК. С решение от 17.03.2016 г., постановено по внохд 251/2015 г., АС - Бургас е потвърдил изцяло първоинстанционната присъда. Жалбата на подсъдимите лица е неоснователна. При реализираната инстанционната проверка, настоящият касационен състав не констатира допуснати процесуални нарушения. Въззивният съд не е дерогирал нормативните предписания на чл. чл. 13, 14 и 107 от НПК при формиране на своето вътрешно убеждение. Доказателственият материал, инкорпориран по наказателното дело чрез обясненията на В. Н. и Б. Б., свидетелските показания на Ф. А., Г. Г. и Д. Г., чрез приложената документация /протокол за оглед на местопроизшествие от 04.09.2013 г., протокол за оглед на веществени доказателства от 04.09.2013 г. и протоколи за доброволно предаване от 27.07.2013 г./, и чрез назначените съдебни технически, археологическа и картографска експертизи, обезпечават с нужния интензитет повдигнатото обвинение. В обсега на доказателствената съвкупност, решаващият орган мотивирано е приел за достоверен разказа на разпитания в хода на проведеното наказателно разследване горски служител Ф. А.. Визираното гласно доказателствено средство е анализирано с юридически усет и проявен професионализъм, след обективна преценка на източника на доказателства, прецизно обсъждане на конкретиката на съдържимите се в него фактически данни, и при изискуемото се съотнасяне с останалата доказателствена маса и изготвените експертни заключения на вещите лица, с последваща компетентна интерпретация на съществуващата налична корелация. Безпристрастен и непредубеден, изслушаният в качеството на свидетел процесуален участник, на 29.07.2013 г., в досъдебната фаза на наказателното производство /л. 35 от д. п. № 16-152/2013 г. на РУП, [населено място]/ и в открито заседание на 07.04.2015 г. /по нохд № 108/2015 г. на Бургаски ОС/, е категоричен, че на инкриминираната дата /27.07.2013 г./, при обход на горския регион, в землището на [населено място], местността "местност", където се намирали останки от стара могила, с археологическа стойност, забелязъл в очертанията на направен изкоп няколко лица, с разположени до тях кирка, лопата, нож, металотърсач и метален куфар с изваден от него лаптоп, които на зададения им въпрос- "с какво се занимават", отговорили че са "иманяри". Той е последователен и в твърденията си, че сигнализирал органите на реда и насочил нарушителите към находящата се вблизост горска хижа, където след пристигането на полицейските служители, е установена самоличността им /В. Н., Б. Б., Г. Г. и Д. Г./, и извършени процесуално-следствени действия, при които у подсъдимите и в багажника на ползвания от тях автомобил са открити металотърсач, металдетектор, преносим компютър, окомерна скица на [населено място], прожектор, кирки, лопати, брадва, нож, ръкавици и прахозащитна маска за уста и нос. Акцентираните в касационната жалба на В. Н. противоречия в показанията на Ф. А., обективирани в релевираното пред първостепенния съд обстоятелство за заявеното от непознатите хора, при срещата му с тях, за което не е съобщено пред разследващия орган, не дискредитират доказателствения източник и не създават съмнения в истинността на очертаните чрез него факти. Те са преодолени чрез правоприлагане на процедурата по чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 от НПК, по настояване на защитника на подсъдимото лице, в рамките на която свидетелят изразява непоколебима воля за вярност на казаното от него пред Бургаски ОС, последвано от логично внесеното допълнително уточнение, че подобна информация не е предоставена в досъдебното производство, защото в [населено място], по време на осъществения разпит "не е бил питан" изрично за това. В кореспондираща връзка с коментираните свидетелски показания е депозираното от свидетеля Г. Г. пред съдия, в рамките на досъдебното разследване, при условията на чл. 223 от НПК, ценено с кредит на доверие; отразеното в съставените протоколи, удостоверяващи реализираните оглед и доброволно предаване; и научните мнения на вещите лица - инженери, археолог и геодезист. При съблюдаване на правната природа на експертизата в наказателното производство като способ за доказване, лимитиращ сложни, различни по своето естество проучвания и изследвания, в обсега на които участващите вещи лица, използвайки притежаваните знания в областта на науката, техниката и изкуството, съдействат за изясняване на обстоятелствата по делото чрез даване на основани върху доказателствата заключения от известни за неизвестни факти, са коментирани допуснатите и приобщени съдебни археологическа, основна и повторна техническа, и картографска експертизи. Вещите лица безспорно установяват, че в местността "местност", в землището на [населено място], се намират останки от преградна укрепителна линия, съставена от редуващи се землени валове и каменни стени, изградена по билото на Източна Стара планина и достигаща на изток до Черно море при [населено място], която датира от ранновизантийската епоха и представлява археологически обект, съгласно чл. 146, ал. 1 от Закона за културното наследство /ЗКН/ и археологическа ценност по смисъла на чл. 2, ал. 1, чл. 6, ал. 1, чл. 7, ал. 1 и чл. 146, ал. 3 от същия нормативен акт, като намерената в раницата на подсъдимия Б. Б. окомерна карта изобразява част от обширната местност "местност", включваща и процесното място. Те са убедителни и по отношение на това, че самоделно изработеният металотърсач е в състояние да регистрира в повърхностния слой на почвата метални предмети под земята, разграничавайки цветни от черни метали, и не е годен да открива действащи или не водопроводи, и подземни води, в каквато насока е лансираната от подсъдимите лица защитна теза; а металдетекторът "марка", произведен в Германия, със сериен № /номер/ е предназначен да изпълнява геофизични и археологични проучвания на по-големи дълбочини, и да създава триизмерен графичен образ на изследваните кухини с дълбочина от 5 до 10 метра /технология, позволяваща откриването на подземни води/, и на обектите, които могат да бъдат намерени /метални предмети, празни стъклени и керамични съдове, статуетки, неметални тръби, масивни метални предмети с маса над 200 кг/, като уредът посредством сериен кабел и преходник се свързва с притежавания от подсъдимия В. Н. преносим компютър, марка " марка", /модел/, на който е инсталирана програма FS F. S. - V. 3D, за триизмерно визуализиране на данни и за 3D пространствени изображения. При очертаната от доказателствените средства и от експертните заключения конкретика правилно е приложен материалният закон. Инкриминираната дейност на подсъдимите В. Н. и Б. Б. се субсумира от особената норма на чл. 277а, ал. 7 от НК. Криминализираното престъпление е насочено срещу установения в държавата ред на управление, като охраняваните от правото обществени отношения се засягат чрез въздействие върху предмета на посегателство, който ги материализира - археологическите обекти. Престъпната съставомерност на неправомерното деяние предпоставя от обективна страна противозаконното изготвяне, държане или укриване на вещи, материали, оръдия или компютърни програми, а от субективна - деецът да знаел или предполагал, че по своето обичайно предназначение и възможно проявление са послужили за търсене, съхранение, изменение или пренасяне на археологически обекти, лимитирани чрез легалната дефиниция на чл. 146, ал. 1 от ЗКН. Противозаконното държане на инкриминираните предмети като форма на изпълнително деяние в разпоредбата на чл. 277а, ал. 7 от НК е налице при предвиден разрешителен режим за упражняване на фактическа власт, пренебрегнат от задължения да ги регистрира собственик или от държателя, който е следвало да е информиран дали това е сторено. 1 Според установения в чл. 152, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗКН нормативен регламент собствениците на специални технически средства, предназначени за извършване на теренни проучвания на археологически ценности /по смисъла на чл. 147, ал. 4 от ЗКН такива са издирването на археологически обекти, археологическите разкопки, археологическото наблюдение-установяване наличието на археологически структури на дадено място/, са длъжни да ги регистрират в Министерство на културата, в 14-дневен срок от придобиването им, като редът за регистрация се определя от издадената Наредба № Н-00-0001 от 14.02.2011 г. Предписанията на чл. 148, ал. 1 и чл. 150 от ЗКН са императивни, че теренни проучвания на археологически обекти се извършват само с разрешение на Министъра на културата или оправомощено от него лице, въз основа на експертно становище на Съвета за теренни проучвания, като то се издава на лице, притежаващо съответен образователен ценз и професионален опит/образователна квалификационна степен магистър по археология или археометрия, научна степен, 2-годишен стаж/, и при определени изисквания /писмени препоръки от хабилитиран преподавател или налични договорни отношения с българска културна, научна или университетска институция, дейността на която е свързана с опазване на археологичното наследство/. Семантическото и телеологическо тълкуване на обсъжданата уредба обосновава изводи за противозаконност на държането на визирания тип предмети, както в случаите на неизпълнена от техния собственик процедура по регистриране, при наличните за това условия, така и в хипотезите на реализирана фактическа власт върху специалните технически средства, предназначени за теренни проучвания на археологически ценности, с цел използване за търсене на археологически обекти, при липса на надлежно разрешително. Неправомерното поведение на подсъдимите лица покрива обективните и субективни признаци на престъплението по чл. 277а, ал. 7 от НК - противозаконно държане на оръдия и компютърни програми, за които са знаели, че са предназначени за археологически проучвания. На инкриминираната дата, в землището на [населено място], местността "местност", където имало останки от преградна укрепителна линия, съставена от редуващи се землени валове и каменни стени, датираща от ранновизантийската епоха, те са упражнявали неправомерно фактическа власт върху самоделно изработен и годен за експлоатация металотърсач, металдетектор "марка", със сериен № 200603/1 и преносим компютър, марка "марка", /модел/, с инсталирана в него програма FS F. S. - V. 3D, с ясното съзнание за тяхното предназначение - издирване на археологически обекти. В контекста на изложеното, възраженията в касационните жалба на Б. Б. и В. Н. за липса на изискуемата се противозаконност на държането, с оглед използването на процесните предмети за търсене на вода, на метални и неметални водопроводни тръби, на елементи от почвообработващи машини и на метални вещи, за което не е необходима регистрация, не намират доказателствена опора, като противоречат на буквата и духа на приложимото право. Твърдяното от подсъдимите лица категорично се опровергава от свидетелските показания на горския надзирател Ф. А., правдиво пресъздал своите зрителни и слухови възприятия за случилото се на 27.07.2013 г., в землището на [населено място], в обхвата на които са значимите обстоятелства за местонахождението им, за носените от тях вещи и инструменти, и за проведените разговори; от съдържимите се в приложената писмена документация фактически данни; и от научните мнения на вещите лица в изготвените експертни заключения по делото. В разисквания смисъл не е налице задължение за оспорваната от защитата регистрация по предвидения в чл. 152 от ЗКН ред, доколкото собствениците на процесните предмети - Б. Б. и В. Н. не удовлетворяват визираните в чл. 148, ал. 1 и чл. 150 от ЗКН предпоставки, което обаче не изключва наказателната им отговорност, поради консумиран състав на чл. 277а, ал. 7 от НК чрез осъществена фактическа власт върху технически средства, предназначени за теренни проучвания на археологически ценности и с цел използването им за търсене на археологически обекти, при липса на надлежно разрешение. По справедливост са отмерени и санкциите на подсъдимите лица. Наложените наказания, индивидуализирани при условията на чл. 54 от НК, за престъплението по чл. 277а, ал. 7 от НК - ПЕТ МЕСЕЦА лишаване от свобода, с приложение на института на чл. 66 от НК, са съответни на тежестта на инкриминирания акт и на личната опасност на неговите извършители; съобразени са с целите в чл. 36 от НК за предупредително, поправително и възпитателно въздействие спрямо съпричастните към посегателството лица, и за постигане на желаната превенция по отношение на останалите членове на обществото. Мотивиран от предложената аргументация, настоящият състав счита, че следва да остави в сила обявения от въззивната инстанция съдебен акт, по внохд № 251/2015 г., с който е потвърдена присъда № 182 от 15.09.2016 г., по нохд № 108/2015 г. на Бургаски ОС. Воден от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение