Решение № 814 от 24.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5259/2014 г.

Решение № 814 от 24.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5259/2014 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Димитър Руменов Трошев против решение № 173 от 10.02.2014 г., постановено по адм. дело № 2516/2013 г. на Административен съд - Бургас, с което е жалбата му против заповед № 130/30.09.2013 г. и против заповед № ЧР-0139/1.10.2013 г. на директора на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ)- Бургас за прекратяване на служебното му правоотношение на основание чл. 107, ал. 1, т. 7 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 6 от Закона за държавния служител (ЗДСл), е отхвърлена. Жалбоподателят поддържа, че решението е постановено в противоречие с материалния закон и събраните доказателства и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Моли да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който заповедите да бъдат отменени. Претендира присъждане и направените по делото разноски. Ответникът - директорът на РИОСВ - Бургас оспорва касационната жалба и моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери служебно валидността и допустимостта на съдебния акт, както и правилността на решението, с оглед посочените касационни основания, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд - Бургас е постановено в съответствие с материалния закон. Правилно съдът приема, че не са налице основания за отмяна на заповед № 130/30.09.2013 г. на директора на РИОСВ - Бургас. Административният акт е издаден от компетентния орган (съгласно чл. 5, ал. 4 от Правилника за устройство и дейността на регионалните инспекции по околната среда и водите директорът на РИОСВ е орган по назначаването за държавните служители в съответната инспекция), в предвидената в чл. 108, ал. 1 от ЗДСл писмена форма, като съдържа изброените в текста реквизити и при спазване на административнопроизводствените правила. Аргументирано е и заключението на съдебния състав, че заповедта е постановена в съответствие със закона, тъй като условията на чл. 107, ал. 1, т. 7 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 6 от ЗДСл за прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателя са осъществени. По делото е установено е, че жалбоподателят е назначен като държавен служител за първи път (декларация от 1.10.2010 г.) на длъжност "младши юрисконсулт", с ранг V младши, в отдел "Финансов, правен и административен", направление "Правно - стопанско и информационно обслужване" в РИОСВ - Бургас, считано от 1.04.2010 г. Същият е с висше образование, с образователна степен "магистър" по специалност "право". През м. януари 2012 г. същият е преназначен на длъжност "началник отдел" на отдел "Контрол на околната среда" в инспекцията, с ранг II младши, а през м. август същата година - е преназначен на длъжност "директор" на дирекция "Контрол на околната среда" в РИОСВ - Бургас. Длъжността е ръководна с длъжностно ниво 6А по Класификатора на длъжностите и изисква както управленски и организационни компетентности, така и специфични знания и умения в областта на опазване на компонентите на околната среда, тъй като е свързана с контрол и управление върху тези компоненти. За заемане на длъжността се изисква минимален ранг III младши, образователна степен "магистър" по специалности "право", "химия" и "екология", както и 4 години професионален опит (длъжностна характеристика). На 30.09.2013 г. е издадена оспорената заповед, с която служебното му правоотношение от последната длъжност е прекратено на основание чл. 107, ал. 1, т. 7 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 6 от ЗДСл. При тези данни законосъобразно първоинстанционния съд приема, че изискванията на посочените текстове са изпълнени и правото на административния орган да прекрати служебното правоотношение е упражнено в съответствие със закона. Разпоредбата на чл. 107, ал. 1, т. 7 от ЗДСл предвижда прекратяване на служебното правоотношение от страна на административния орган без предизвестие, когато служителят е назначен при неспазване условията на чл. 7 от ЗДСл и нарушението съществува и към момента на прекратяване на правоотношението. Нормата на чл. 7 от ЗДСл регламентира изискванията, към лицата за заемане на държавна служба (чл. 7, ал. 1 от ЗДСл) и въвежда ограничения за заемането на определена служба или извършването на определена дейност, като гаранция за професионалното, компетентно и добросъвестното изпълнение на служебните задължения и предотвратяване на конфликт между държавния и друг обществен или личен интерес (чл. 7, ал. 2 от ЗДСл). В случая правилно е преценено, че жалбоподателят е назначен на държавна служба без да отговаря на специфичните изисквания за заемане на длъжността - нарушение по чл. 7, ал. 1, т. 6 от ЗДСл, което съществува и към момента на прекратяване на правоотношението. Правилно е преценено, че служителят Трошев е назначен на длъжността "директор" на дирекция "Контрол на околната среда" в РИОСВ - Бургас, без да притежава необходимия професионален опит от четири години, предвиден съгласно разпоредбата на т. 120, от Класификатора на длъжностите в администрацията. Според последната норма длъжността "директор" на дирекция в специализирана териториална администрация е ръководна и за нея се изисква професионален опит 4 години. Съгласно дефиницията на чл. 2, ал. 2 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията минималният професионален опит, необходим за заемане на длъжността, включва времето, през което служителят е извършвал дейност в област или области, които са свързани с функциите, определени в длъжностната характеристика за съответната длъжност. В случая за професионален опит на такава длъжност може да се приеме единствено опитът от по-малко от осем месеца, придобит от жалбоподателя като началник на отдел "Контрол на околната среда" в същата дирекция. Заеманите от жалбоподателя длъжности "младши юрисконсулт" и управител на търговско дружество, не са ръководни по смисъла на цитираните разпоредби. Първата длъжност е експертна съгласно Единния класификатор на длъжностите в администрацията (отм.), а също и по сега действащия Класификатор на длъжностите в администрацията и е насочена към осъществяване на процесуално представителство и разрешаване на правни проблеми във връзка с дейността на съответната администрация. В този смисъл е нормата на чл. 7, ал. 4 от Наредбата за прилагане на Единния класификатор на длъжностите в администрацията (отм.) и аналогичната разпоредба на чл. 7, ал. 9 от сега действащата Наредба за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията. Втората длъжност не е свързана с ръководство на държавна административна структура и произтичащите от това организация и координация на дейността с други административни звена, както и с осъществяването на специфичните функции, свързани с опазването и контрола на компонентите на околната среда. Извършването на подготовка на документи за съгласуване на инвестиционни предложения с РИОСВ - Бургас също не обосновава професионален опит, както в ръководен аспект, така и в сферата на опазване и контрол на околната среда, тъй като това са дейности, свързани с техническо и консултантско обслужване на търговско дружество. Следователно, както към момента на назначаването, така и към момента на прекратяване на служебното му правоотношение жалбоподателят не притежава необходимия професионален опит за изпълнение на длъжността. Ето защо като достига до заключение в този смисъл и приема, че спрямо Трошев е осъществен фактическия състав на чл. 107, ал. 1, т. 7 вр. чл. 7, ал. 1, т. 6 от ЗДСл за прекратяване на служебното правоотношение, съставът на Административен съд - Бургас постановява решение при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. С оглед изложеното, заключението за законосъобразност на заповед № ЧР-0139/1.10.2013 г. също следва да бъде споделено. Административният акт е постановен от компетентния орган и освен, че повтаря волеизявлението за прекратяване на правоотношението на жалбоподателя по вече изложените основания, съдържа и допълнителни клаузи относно уреждането на имуществени отношения със служителя като последица от прекратеното служебно правоотношение. Поради това първоинстанционният съд правилно приема, че заповедта не е нищожна, а възражението на жалбоподателя в обратния смисъл е неоснователно. Доводът на касатора за необоснованост на атакувания съдебен акт също не може да бъде споделен. Изводите на първоинстанционния съдебен състав са в съответствие със събраните по делото доказателства. При установяване на начално несъответствие с изискванията за заемане на държавна служба, което към момента на издаване на акта продължава да съществува, съдът стига до правилното заключение, че са налице условията за прекратяване на служебното правоотношение на Трошев на посоченото в административния акт основание. Съображенията на съда в тази насока са изградени върху верен и точен анализ на всички факти и обстоятелства по делото, включително след обсъждане на доказателствата за първоначално назначаване на служителя на държавна служба и изпълняваната от него дейност като управител на търговско дружество. Събраните доказателства налагат извода за изпълнение на елементите на фактическия състав на разпоредбата на чл. 107, ал. 1, т. 7 ЗДСл във вр. с чл. - 7, ал. 1, т. 6 от ЗДСл, чието кумулативно осъществяване е предпоставка за законосъобразност на обжалвания административен акт. Това мотивира и крайното заключение на първоинстанционния съд за отхвърляне на жалбата против заповедта за прекратяване на служебното правоотношение. Касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователен. В съответствие с разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът извършва проверка на законосъобразността на административния акт на всички, посочени в чл. 146 от АПК основания. Доказателствената тежест в процеса е разпределена съобразно правилата на чл. 170 от АПК. Решението е постановено след обсъждане и анализ на всички релевантни за спора доказателства и доводите на страните, включително на възраженията на жалбоподателя, свързани с обстоятелството, че като професионален опит следва да се счита и дейността му като управител на търговско дружество и ангажираните в този смисъл доказателства. Съдебният акт съдържа и подробни съображения и аргументация в подкрепа на направените изводи за законосъобразност на административните актове и неоснователност на жалбата. Поради горното настоящата инстанция приема, че не са налице релевираните в касационната жалба основания за отмяна на съдебния акт и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,