Решение № 1162 от 4.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8307/2015 г.

Решение № 1162 от 4.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8307/2015 г., IV о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Евро - Бизон" АД със седалище в гр. Хасково, подадена чрез адв. Пламен Ялнъзов, срещу решение № 3191 от 08.05.2015 г., постановено по адм. дело № 2254/2013 г. от Административен съд - София град. С него е отхвърлена жалбата на касатора "Евро - Бизон" АД срещу отказ за изплащане на финансова субсидия в размер на 54729,78 лв., обективиран в уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. за кампания 2011 г. с изх. № 02-260-2600/15968 от 05.12.2012 г., издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ). В касационната жалба се твърди неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна обжалваното решение. Ответникът - изпълнителният директор на ДФ "Земеделие", не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество съобразно чл. 218 от АПК, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение № 3191 от 08.05.2015 г., постановено по адм. дело № 2254/2013 г. от Административен съд - София град, е отхвърлена жалбата на "Евро - Бизон" АД срещу отказ за изплащане на финансова субсидия в размер на 54729,78 лв., обективиран в уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. за кампания 2011 г. с изх. № 02-260-2600/15968 от 05.12.2012 г., издадено от изпълнителния директор на ДФЗ. За да постанови този резултат първоинстанционният съдът е приел, че обжалваното уведомително писмо е издадено от компетентен орган в кръга на неговите правомощия и в предвидената от закона форма. Действително, фактическите и правни основания, изложени в акта били непълни, което според съда затруднявало защитата на заявителя, но съгласно константната съдебна практика, за мотиви на административния акт се считали и фактите, съдържащи се в документите към административната преписка, а в случая, и данните в ИСАК. Съдът е констатирал също, че при провеждане на процедурата администрацията действително не била изпълнила задълженията си, визирани в чл. чл. 26, 28, 34, 35 и 36 от АПК. Нарушени били и принципите на административния процес, регламентирани в чл. 12 и чл. 13 от АПК за достъпност, публичност и прозрачност, последователност и предвидимост. Съдебната практика и теория обаче били константни в разбирането, че процесуалните нарушения в административното производство са съществени само ако са се отразили на правилността на крайните фактически и правни изводи на административния орган. В случая не били налице материално-правните предпоставки за финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания. Административният съд е обсъдил подробно назначената и изслушана по делото допълнително съдебно-техническа експертиза (СТЕ). Приел е, че тя потвърждава констатациите на органа, че заявените от жалбоподателя площи за подпомагане не са поддържани в добро земеделско състояние поради наличие на участъци, заети от къпини в пет от общо шестте заявени по мярката БЗС. С това не бил спазен национален стандарт 4.2. Експертизата установявала също концентрирани групи храсти и дървета, които не представлявали единични храсти и дървета по смисъла на национален стандарт 4.2. Освен това жалбоподателят не представил доказателства, оборващи констатациите на административния орган. При липсата на такива доказателства съдът е приел, че липсват две от материално-правните предпоставки за финансово подпомагане, а именно, че заявената площ е допустима за подпомагане и че се поддържа в добро земеделско и екологично състояние. На последно място първоинстанционният съд е отчел, че заявителят не е предприел действия по разрешаване за един имот на установеното при извършената административна проверка застъпване на площи, заявени от повече от един кандидат, за което същият е бил надлежно уведомен. Предвид това правилно административният орган определил застъпванията като недопустима за подпомагане площ. Обжалваното решение е правилно като краен резултат със следните коригиращи мотиви: От данните по делото се установява, че касаторът "Евро - Бизон" АД по ПРСР 2007 -2013 г. е подал Общо заявление за подпомагане с УИН 26/200611/87711 за кампания 2011 г., с приложение за кандидатстване по мярка 214 "Агроекологични плащания" /АЕП/. С него по направление "Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност (ВПС1) с код АП13 е декларирал шест имота с обща площ 185,32ха. С процесното уведомително писмо изх. № 02-260-2600/15968 от 05.12.2012 г. му е отказано изцяло финансово подпомагане по това заявление. В уведомителното писмо, както и в съпровождащатата неговото издаване документация, са посочени конкретните фактически и правни основания за постановения отказ. От събраните в хода на производството пред административния съд доказателства се установява, че са били основания за отказ от финансово подпомагане, предвид следното: По мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., по която е било заявлението на касатора, е приложима издадената на основание § 35, ал. 3 от ЗПЗП Наредба № 11 от 6.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. /Наредба № 11/. Според чл. 1, ал. 1 от тази наредба, тя регламентира както условията, така и реда за подпомагане по тази мярка. Съгласно чл. 21, ал. 1 от Наредба № 11 земеделските стопани се задължават да осигурят до датата на подаване на "Заявление за подпомагане" или "Заявление за плащане" и да представят при поискване от служители на ДФЗ - РА документи, доказващи правното основание за ползваните от тях площи, за които са подали заявление за подпомагане. Нормата на чл. 16 от наредбата разписва, че когато при проверка на място или административни проверки се установи, че за съответните парцели не са спазени базовите изисквания по чл. 26, ал. 1 и 2 или изискванията по управление, агроекологичните плащания се отказват или намаляват съгласно методика, утвърдена от министъра на земеделието и храните. Тази методика е "Методика за намаляване и отказване на агроекологичните плащания по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. ", приета със Заповед № РД 09-87/9.02.2010 г. За случая е относима т. 4 от раздел II от методиката, която точка е озаглавена "Санкции при неспазване на базовите изисквания за съответните направления на мярка "Агроекологични плащания". В посочената т. 4 от раздел II от методиката е регламентирана, че РА може да намали годните за подпомагане площи и съответната финансовата помощ с размера на помощта за неизбираемите за подпомагане площи на земеделските парцели. Неизбираеми за подпомагане са парцели, за които ЗС не е изпълнил поне едно от предвидените базови изисквания, не е представил при поискване документи, доказващи правното му основание за ползване на земята за сроковете по чл. 21 от Наредба № 11. А във втория абзац е посочено, че когато при проверките на място се установи, че кадастралните граници (скиците към документите за доказване на правното основание за ползване на земята) и заявените парцели от ЗС се разминават с повече от 20%, целият заявен парцел се счита за неизбираем за подпомагане и не подлежи на плащане. В случая от събраните по делото доказателства се установяват основания за приложение на тази законови разпоредби. Установява се, че на касатора е била извършена проверка на място, за която е приложен контролен лист. При тази проверка на място е установено, че за всеки един от заявените шест имота не са представени от касатора, за над 20 % от заявената площ, документите за доказване на правното основание за ползване на земята. Конкретните проценти на земите, за които не са представени документи са посочени подробно за всеки имот в контролния лист за извършената проверка на място. Вещото лице по назначената допълнителна СТЕ е потвърдило тези констатации. Затова при правилно приложение на сочените материални норми, законосъобразно е отказано на касатора финансово подпомагане. Следва да се допълни в тази насока, че тези фактически и правни основания са посочени в уведомителното писмо - колона 7 от таблицата на л. 2 и обяснителните бележки към нея. Описана е цялата площ на всеки парцел като недопустима за подпомагане поради неспазване на базовите изисквания за направлението. По тези съображения е правилно обжалваното решение, с което е отхвърлена жалбата. Затова то следва да бъде оставено в сила. В уведомителното писмо са описани още две установени нарушения, които също се установява, че са налице. Те обаче не са послужили са отказа за финансово подпомагане. Първото нарушение касае колона 4 от таблицата на л. 2 от уведомителното писмо и обяснителните бележки към нея. Нарушението се отнася за блок на земеделското стопанство (БЗС) № 53895-910-3-1. За него е установено застъпване за 0,78 ха с друг заявен за подпомагане имот. Това застъпване не е отстранено, като касаторът не е представил документи, установяващи правото му на ползване на застъпената част. Поради това е било налице основанието по чл. 17, ал. 1, т. 4 от Наредба № 11, според което финансова помощ по мярка "Агроекологични плащания" не се предоставя или се намалява, когато за една и съща площ са подадени две или повече заявления за подпомагане и застъпването на площите не е отстранено. Нарушението би имало значение за намаляване на финансовото подпомагане в размер според площта на неотстраненото застъпване - при приложение на Регламент 65/2011 г. Второто нарушение е отразено в колона 6 от таблицата на л. 2 от уведомителното писмо и обяснителните бележки към нея. Касае се приложение на чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП, според който Разплащателната агенция намалява размера на плащането или отказва плащане по схемите за директни плащания, когато кандидатът е заявил площи, които не стопанисва. В случая се установява, че части от заявените за подпомагане имоти /разликата между заявените за подпомагане и установените при извършената проверка на място/ са били дерета, участъци с концентрирани храсти и дървета, скали, мозаечно разположени храсти и дървета, които са над допустимия брой или най-вече са били обрасли с агресивна растителност - къпини. Тези по принцип недопустими за подпомагане части обаче са били под 25 % от площта на всеки имот, като конкретният им размер се установява от извършената проверка на място и е потвърден от заключението на вещото лице по допълнителната СТЕ. Но вещото лице установява, че пет от заявените за подпомагане имоти са били включени в списъка на земите с висока природна стойност. Затова за тях според т. 4.1 от раздел II на методиката във връзка с национален стандарт 4.2 за до 25% от тези земи се разрешава да се оставят мозаечно разположени единични или групи дървета храсти и/или синори. Затова по мярка "Агроекологични плащания" тези имоти биха били допустими за подпомагане. В този смисъл е заключението по допълнителната СТЕ. А за последния шести имот - БЗС № 53895-910-3-1, не е установено това нарушение. По тези съображения обжалваното пред ВАС съдебно решение е правилно, постановено при спазване на материалния закон, обосновано е и не страда от релевираните с касационната жалба пороци, поради което следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение,