Решение № 123 от 28.10.2020 г. на ВКС по т. д. № 281/2020 г.

ВКСI търговско отделение28.10.2020 г.докладчик Росица Божилова

Диспозитив

ОТМЕНЯ, на основание чл. 303, ал. 1, т. 6 ГПК, влязлото в сила решение от 13.02.2018 г. по гр. д. № 23/2018 г. на Окръжен съд – Ловеч, с което е потвърдено решение от 10.11.2017 г. по гр. д. № 1931/2016 г. на Районен съд Ловеч. ВРЪЩА делото на Районен съд – Ловеч, за ново разглеждане, с призоваване на С. Т. С. от посочения от същия актуален адрес – [населено място], ул. " Съйко Събев " № 12 А. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 123 от 28.10.2020 г. на ВКС по т. д. № 281/2020 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Росица Божилова Производството е по чл. 307 вр. с чл. 303, ал. 1, т. 6 от ГПК. Молителят С. Т. С., макар формално да се позовава и на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, претендира отмяна на влязлото в сила решение от 13.02.2018 г. по гр. д. № 23/2018 г. на Окръжен съд – Ловеч, с което е потвърдено решение от 10.11.2017 г. по гр. д. № 1931/2016 г. на Районен съд Ловеч, по силата на което С. С. е осъден да заплати на Гаранционен фонд сумата от 7 691, 54 лева, позовавайки се на неспазена процедура за призоваването му като страна по спора и оттук неправилно представляване от особен представител по чл. 29 ГПК, без да са били налице предпоставките за назначаване на такъв. Без да оспорва констатацията, че обектът, на който има регистриран постоянен адрес не съществува / къщата е срутена /, молителят оспорва начина на поставяне на уведомление по чл. 47, ал. 1 ГПК - без описание на "най-близкото възможно място " по описанието на призовкаря, каквото очевидно не би могло да бъде нито входна врата, нито пощенска кутия на адреса. Счита, че съдът е бил длъжен да положи допълнителни усилия, като установи, предвид това, че имотът е бил общински, че договорът за наем за същия с наемател С. С. е бил прекратен, а новото му жилище е на адрес в [населено място], ул "Доктор Съйко Събев" № 12 А. Нерегистрирането на този адрес, като постоянен и настоящ, молителят обосновава с несъгласие на новия си наемодател, собственик на жилището. Оспорва на това основание предпоставките за представляването си от особен представител. Ответната страна – Гаранционен фонд – редовно призована, не е взела становище по молбата. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че молбата за отмяна е подадена в срока по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК – в тримесечен срок, считано от узнаване на решението на 05.12.2019 г., чрез уведомяване от ангажиран по друго дело адвокат на страната, с електронно съобщение от същия от тази дата, представено като доказателство. Върховен касационен съд, първо търговско отделение, за да се произнесе съобрази следното: В производството по гр. д. № 1931/2016 г. на Районен съд - Ловеч, С. С. – в качеството на ответник по иск на Гаранционен фонд, с правно основание чл. 288 а ал. 3 вр. с чл. 288, ал. 12 от КЗ (отм.); , е призоваван от адрес, регистриран като постоянен такъв – [населено място], ул. "Панайот Волов" № 32. Призовката от адреса се е върнала с отбелязване на призовкар, че обектът не съществува /"жилището на адреса е съборено"/. Съдът е извършил справка и установил, че регистрираният постоянен адрес на лицето продължава да бъде горепосочения, където последващо е поставено уведомление - на "най-близкото възможно място", по отбелязването от призовкаря. След изтичане на срока по чл. 47, ал. 2 ГПК, съдът е назначил особен представител на страната, защитавал я по делото, вкл. във въззивна инстанция. Молбата, чието правно основание е единствено чл. 303, ал. 1, т. 6 ГПК, е основателна по следните съображения: Процесната хипотеза не е изрично уредена в ГПК, поради което следва да се прецени, с оглед съдържанието й, към кой процесуален ред за призоваване следва да бъде подведена - чл. 48 ГПК / липса на регистриран постоянен и настоящ адрес / или чл. 47 ГПК / неоткриване на страната на регистрирания, като постоянен или настоящ адрес /. Безспорно задължение на всеки гражданин е регистрирането на постоянен / настоящ адрес. Видно от чл. 48 ГПК, обаче, законодателят е осигурил правото на страната да узнае и участва в съдебно производство, в съответствие с интереса си, като гаранция на правото на защита, независимо от неизпълнение на задължението й за регистриране на адрес. От друга страна, съгласно чл. 49 ГПК, място на връчване за физическите лица е жилището, вилата, местоработата, местослуженето, мястото за осъществяване на стопанска дейност, което се обитава от адресата, както и всяко друго място, на което адресатът м о ж е да бъде намерен. Уреждайки презумпции за връчване на съобщения и призовки на физически лица, законодателят не изхожда от неизпълнено задължение за регистриране на актуален адрес по реда на ЗГР / чл. 40, чл. 41 ГПК /, освен в чл. 47 ГПК. Презумпцията на чл. 47, ал. 5 ГПК, обаче, се прилага след процедура по издирване на лицето, съдържанието на която предполага наличието на "място на връчване", по смисъла на чл. 49 ГПК – съществуващ, регистриран като постоянен или настоящ адрес, обект на обитаване от призовавания или такъв, предоставящ в ъ з м о ж н о с т същият да бъде намерен, в смисъл на фактическа възможност адресатът да установи поставеното уведомление, полагайки дължимата грижа за собствените си работи, доколкото с това място на връчване има обективна и трайна към момента връзка, декларирана чрез регистрирания постоянен или настоящ адрес. Очевидно в хипотезата, когато обитаваното на адреса жилище е разрушено, за призоваваният молител – ответник в производството – същото е престанало да бъде "място за връчване" преди уведомяването му за процеса, което изключва приложението на чл. 47 ГПК. Няма доказана причина страната да посещава този адрес, обитаван по твърденията й като жилищен. За да би била редовна процедурата по призоваването, респ. назначаването на особен представител, съдът е следвало да призове страната чрез Държавен вестник, съгласно чл. 48 ГПК, тъй като именно предпоставките на тази разпоредба кореспондират най-пълно и логично на настоящата хипотеза – липса на възможен адрес, на който да би била призована страната, с обективно възможно достигане до знанието на същата факта на образувано срещу нея съдебно производство, вкл. чрез процедурата по чл. 47 ГПК – с поставяне на уведомление. Без значение е, че и в случай на призоваване по чл. 48 ГПК и неявяване на страната, на същата отново би й бил назначен особен представител, доколкото е невъзможно да се презумира, макар да е твърде вероятно, че същата не би узнала за съдебното производство и в този случай. Тъй като назначаването на особен представител по чл. 47, ал. 6 ГПК е предпоставено от редовност на процедурата по връчването на съдебните книжа, с оглед преждеизложеното молбата за отмяна следва да бъде уважена. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение

Цитирани разпоредби

1