Решение № 215 от 8.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14293/2014 г.

Решение № 215 от 8.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14293/2014 г., VIII о., докладчик съдията Весела Павлова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ вр. чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на "Българско пиле" ЕООД срещу Решение № 1894 от 19.08.2014 г. по адм. дело № 3810/2013 г. по описа на Административен съд Пловдив, Х състав.

С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на "Българско пиле" ЕООД срещу Ревизионен акт № 241301701 от 26.06.2013 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение № 1009 от 25.09.2013 г. на директора на дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП.

Касаторът твърди, че решението е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излага доводи, че първоинстанционният съд не е обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност доказателствата, което е довело до съществено нарушаване правото на защита на ревизираното лице. Поддържа, че от събраните по делото доказателства, включително и тези в хода на ревизията се обосновава категоричният извод за доказано осъществяване на процесните доставки на соев шрот по фактурите, издадени от "А. П. П. Зоохранинвест" ЕООД. Иска да бъде отменено обжалваното решение и да се постанови друго по съществото на спора, с което да бъде отменен процесният РА. Претендира разноски.

Ответната страна - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив, представлявана от юрк. Дамянова изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение за касационната инстанция, претендирано от касатора.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна.

Производството пред АС Пловдив е образувано по жалба на "Българско пиле" ЕООД Ревизионен акт № 241301701 от 26.06.2013 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение № 1009 от 25.09.2013 г. на директора на дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП.

С процесния РА е:

1. отказано правото на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 101825, 00 лева по фактури № 105232 от 1.12.2010 г., № 105199 от 24.11.2010 г., № 105186 от 22.11.2010 г. и № 105166 от 16.11.2010 г., издадени от "А. П. П. Зоохранинвест" ЕООД;

1. определено задължение по ЗДДС за сумата от 5804,51 лева за данъчни периоди м. 07.2011 г. - м. 11.2012 г. вкл. и са начислени лихви за забава в размер на 721,52 лева;

1. извършена корекция на счетоводния финансов резултат за 2011 г. с размера на неотчетени приходи от лихви в размер на 11371,87 лева, в резултат на което е определена данъчна загуба в размер на 14 322,21 лева за процесната година.

Съдът е приел, че жалбата на "Българско пиле" ЕООД срещу РА в гореописаните му части е неоснователна, като е развил съображения за материална законосъобразност на РА, като издаден от материалнокомпетентен орган, при липса на съществени процесуални нарушения в хода на ревизионното производство и при правилно прилагане на приложимия "материален закон. На първо място, АС Пловдив е анализирал доказателствата относно спорния въпрос дали доставките на соев шрот по 4 бр. фактури, издадени от "А. П. П. Зоохранинвест" ЕООД са действително осъществени, като е формирал извод за недоказаност на основната водеща предпоставка за признаване правото на данъчен кредит по смисъла на чл. 6 от ЗДДС. На второ място, първоинстанционният съд е разгледал частта на оспорения РА относно задължения по ЗДДС за процесните периоди м. 07.2011 г. - м. 11.2012 г., като е установил наличието не деклариран, но невнесен от РЛ ДДС за внасяне и съответно, са начислени и лихви за забава. На следващо място, съдът е изследвал взаимоотношенията между "Българско пиле" ЕООД и Илчо Тенев Илев по договора за заем от 10.08.2011 г., като е определил сума в размер на 11371,87 лева като неотчетени приходи от лихви и с тази сума с РА е увеличен счетоводния ФР за 2011 г.

Така постановеното съдебно решение е валидно и допустимо, но частично неправилно.

1. Настоящата касационна инстанция не констатира допуснати от АС Пловдив съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които да обуславят неправилност на решението и да водят до връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При разглеждане на делото съдът е указал доказателствената тежест на страните, събрал е всички писмени и гласни доказателства по надлежно установения в ГПК и АПК ред, обсъдил е същите подробно и е формирал съответни извода за материална законосъобразност на РА в отделните му оспорени части.

1. Във връзка с приложението на материалния закон настоящият съдебен състав намира, че решението е неправилно в частта относно приетия за законосъобразен РА досежно отказания на "Българско пиле" ЕООД данъчен кредит по фактури № 105232 от 1.12.2010 г., № 105199 от 24.11.2010 г., № 105186 от 22.11.2010 г. и № 105166 от 16.11.2010 г., издадени от "А. П. П. Зоохранинвест" ЕООД, а в останалата част решението е правилно.

2.1. Във връзка с отказаното на ревизираното лице право на приспадане на данъчен кредит по горепосочените 4 бр. фактури, издадени от "А. П. П. Зоохранинвест" ЕООД:

Съгласно националния данъчен закон и константната практика на СЕС по тълкуване на чл. 167, чл. 168 и чл. 178 от Директива 2006/112/ЕО, възникването и надлежното упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит изисква установяване преди всичко наличието на действително осъществени облагаеми доставки на стоки и услуги. От т. 33 от Решение на Съда на ЕС от 6 декември 2012 г. по дело С-285/11, следва, че по принцип правото на приспадане не би могло да му бъде отказано, ако се установи, че разглежданите в главното производство доставки на стоки са реално осъществени и впоследствие тези стоки са били използвани от получателя за целите на неговите облагаеми сделки. В т. 32 от цитираното решение е посочено, че преценката за това дали данъчно задълженото лице може да упражни право на приспадане на основание на доставки на стоки, се извършва въз основа на всички елементи и фактически обстоятелства по делото, в съответствие с правилата за доказване, установени в националното право.

Нормата на чл. 68, ал. 2 от ЗДДС обвързва възникването на правото на данъчен кредит от настъпването на данъчно събитие. При доставката на стоки, съгласно чл. 25, ал. 2 от ЗДДС правопораждащият юридически факт за настъпване на данъчно събитие е прехвърлянето на правото на собственост върху стоката, респ. предаване на стоката от доставчика на получателя.

Предмет на процесните доставки са родово определени вещи - съответни количества соев шрот, с оглед на което по силата на чл. 24 от ЗЗД стоките следва да бъдат определени по съгласие на страните, а при липса на такова, собствеността се прехвърля когато бъдат предадени.

Видно от съдържанието на процесните 4 бр. фактури стоките са определени като вид и количество /соев шрот и количество в тонове/, като така описаните стоки съответстват на описанието, съдържащо се в представените още по време на ревизията 4 бр. договори за покупко-продажба, кантарни бележки и пътни листове. Установено е по категоричен начин, че РЛ е сключило с "А. П. П. Зоохранинвест" ЕООД договори за всяка една от процесните доставки на дати - 16.11.2010 г., 22.11.2010 г., 24.11.2010 г. и 01.12.2010 г.

Представени са четири броя пропуски за извозване, според които на дати 16.11.2010 г., 22.11.2010 г., 24.11.2010 г. и 01.12.2010 г. от "А. П. П. Зоохранинвест" ЕООД са предадени за извозване общо 700 000 мерни единици тегло соев шрот, което количество съвпада с общото фактурирано количество. В пропуските за извозване е отразено, че посочените количества соев шрот са предназначени за "Българско пиле" ЕООД, като пропуските за извозване са подписани от лицето Светла Тодорова за "А. П. П. Зоохранинвест" ЕООД / която е работела при доставчика като кантарджия видно от справката за подадени уведомления по КТ за лицето, прил. на л. 341 от делото/ и са посочени имената на шофьорите, които ще извършат превоза - Митко Иванов Митев и Николай Стоянов Колев. Необосновано приходните органи не са кредитирали описаните пропуски за извозване само с оглед констатацията, че не съдържат достоверна информация и същите са съставени за целите на ревизията.

Фактът на предаване на стоките от доставчика на получателя се потвърждава и от неоспореното по делото заключение по изслушаната съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/. След проверка в счетоводството на доставчика и на РЛ вещото лице е установило, че стоките по процесните фактури с предмет соев шрот са заприходени в счетоводна сметка 304 "Стоки" на "Българско пиле" ЕООД видно от хронологичния регистър на посочената сметка и оборотната ведомост за посочения период. От друга страна, експертът е констатирал, че "А. П. П. Зоохранинвест" ЕООД е разполагал с достатъчно количество соев шрот към датите на издаване на фактурите /като заприходени по съответната сметка 3020101 Основни суровини и материали/ и е осчетоводило приходи от продажби по процесните фактури в сметка 705 "Приходи от продажба". Отделно от това, ССчЕ установява и обстоятелството, че процесните фактурирани доставки на соев шрот са свързани с основния предмет на дейност на доставчика - производство и търговия с фуражи и фуражни добавки. Вещото лице е констатирало, че на територията на фуражния завод в гр. Стара Загора се намират силузи, в които се съхранява зърното, както и че МПС, описани в пътните листове са собственост на "А. П. П. Зоохранинвест" ЕООД, а двамата шофьори са назначени на трудов договор при доставчика.

Основателен е доводът на касатора за доказаност на транспорта на стоките. От една страна, в хода на ревизията са приобщени копия на свидетелство за регистрация на товарен автомобил МАН с рег. № СТ8992 АН и свидетелство за регистрация на товарен автомобил МАН с рег. № СТ2398СХ, от които е видно, че двата автомобила са собственост на "А. П. П. Зоохранинвест" ЕООД. Тези МПС са описани в пропуските за извозване и в пътните листа. От друга страна, е налице информация, че лицата Митко Иванов Митев и Николай Стоянов Колев са назначени на трудов договор при доставчика /същото обстоятелство е отразено в ПИНП, съставен на доставчика - прил. на л. 336 - л. 337 от делото/. Обстоятелството, че вторият шофьор е с прекратен трудов договор на 22.11.2010 г. не оказва влияние върху реалността на доставките и не означава, че лицето не е работило през този ден при доставчика. Обратното се установява от свидетелските показания на другия шофьор Митко Митев, според който заедно с Николай Колев са транспортирали стоката по процесните фактури до базата на "Българско пиле" ЕООД в с. Хан Аспарухово, като при последната доставката колегата му е "блокирал" камиона и е бил освободен. Св. Митев поддържа, че шротът е товарен от фуражния завод на "А. П. П. Зоохранинвест" ЕООД в гр. Стара Загора и е разтоварван в базата на "Българско пиле" ЕООД в с. Хан Аспарухово. Лицето описва базата в с. Хан Аспарухово, като уточнява, че от едната страна е бил цехът за разфасоване на пилета, а от друга страна е имало площадка с навес, където се е съхранявал шрота. Св. Митев заявява, че доставките са се осъществили на няколко курса, което се потвърждава от събраните писмени доказателства /пропуски за извозване и пътни листа/.

На следващо място, по делото са приети 5 бр. пътни листа, издадени от Светла Тодорова с маршрут Стара Загора - Хан Аспарухово - Стара Загора, като в тях са посочени имената на шофьорите, вида и количеството на стоките. Необосновано ревизиращите органи поддържат, че не е установено мястото на натоварване и на разтоварване на стоките. Не е спорно, че доставчикът разполага с фуражен завод, намиращ се в кв. Индустриален в гр. Стара Загора, на територията на който се намира публичен склад със силози, в които се съхранява зърното. Относно РЛ е установено, че същото е ползвало под наем цех за разфасовка и термична обработка на пилета, находящ се в с. Хан Аспарухово, община Стара Загора съгласно приложения договор от 1.04.2010 г. Мястото на склада на доставчика и този на получателя съвпадат с мястото на движение на стоката съгласно описаното в пътните листа.

Като основен мотив за отказа на правото на приспадане на данъчен кредит по посочените фактури, посочен в РА е твърдението за наличието на фиктивно префактуриране на соевия шрот, доколкото на датите на издаване на фактурите от "А. П. П. Зоохранинвест" ЕООД ревизираното лице продава същото количество с минимална надценка на "Бионвест" ЕООД, която се явява свързано лице с "А. П. П. Зоохранинвест" ЕООД по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ДОПК. Освен това приходните органи и съдът са изследвали описаните приемни бележки към фактурите, издадени от "Българско пиле" ЕООД към "Бионвест" ЕООД, в които било вписано, че съответните количества стоки са приети от името на "Бионвест" ЕООД от Светла Тодорова, както и въпроса за липса на информация за склада на "Бионвест" ЕООД. Спорният момент в процесния случай се отнася до реалното извършване на пряката доставка - тази между "А. П. П. Зоохранинвест" ЕООД и "Българско пиле" ЕООД, а не и до отношенията между РЛ и третото лице "Бионвест" ЕООД, който се явява свързано лице с прекия доставчик. От друга страна следва да се посочи, ревизията е проведена по общите правила и ако с категоричност данъчните органи обосновават наличието на измамливи действия, то е било необходимо да съберат такива данни и евентуално, да извършат ревизията по реда на чл. 177 от ЗДДС, а в случая това не е сторено.

Следователно, от съвкупната преценка на доказателствата се формира извод за доказаност на реалното извършване на процесните доставки на соев шрот от "А. П. П. Зоохранинвест" ЕООД в полза на "Българско пиле" ЕООД, поради което решението на АС Пловдив в частта, в която е отхвърлена жалбата на РЛ срещу РА относно отказания данъчен кредит по 4 бр. фактури, издадени от посочения доставчик се явява неправилно и необосновано и същото следва да се отмени, като бъде постановено друго, с което РА се отмени в описаната част.

2.2. Изводът на съда за законосъобразност на РА относно задължението по ЗДДС за сумата от 5804,51 лева и лихви за забава в общ размер на 721,52 лева за данъчни периоди от м. 07.2011 г. - м. 11.2012 г. вкл., е правилен. Както се установява, ревизираното лице е декларирало ДДС за внасяне за посочените периоди в този размер и същият ДДС не е внесен, поради което законосъобразно данъчните органи са установили задължение за посочената сума. Отделно от това, след като данъкът не е внесен в бюджета в законоустановените срокове, върху съответните суми са начислени лихви за забава - в общ размер на 721,52 лева.

2.3. Решението е правилно и в останалата му част. Извършеното с РА увеличение на счетоводния ФР за 2011 г. по реда на чл. 78 от ЗКПО със сумата от 11 371,87 лева, представляваща неотчетени приходи от лихви съгласно договор за заем от 10.08.2011 г., сключен между "Българско пиле" като заемодател и посоченото в договора ФЛ като заемополучател, е в съответствие с материалния закон. След като е установено наличието на хипотезата на чл. 16, ал. 2, т. 3 от ЗКПО във връзка с § 1, т. 32 от ДР на ЗКПО, то обосновано с РА е извършено преобразуването на ФР с посочената сума. Нито в жалбата пред първоинстанционния съд, нито пред касационната инстанция се излагат конкретни доводи за незаконосъобразност на РА в тази му част, както и не е правено искане за изслушване на съдебно-счетоводна експертиза, което обуславя извода за правилност на решението в тази му част.

По тези съображения касационната жалба се явява частично основателна, като решението следва да се отмени като неправилно в частта относно приетия за законосъобразен РА досежно отказания на "Българско пиле" ЕООД данъчен кредит по фактури № 105232 от 1.12.2010 г., № 105199 от 24.11.2010 г., № 105186 от 22.11.2010 г. и № 105166 от 16.11.2010 г., издадени от "А. П. П. Зоохранинвест" ЕООД и съответно, РА се отмени в посочената част, а в останалата част решението следва да се остави в сила като правилно.

С оглед изхода на спора, решението следва да се отмени в частта, в която "Българско пиле" ЕООД е осъден да заплати на дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив юрисконсултско възнаграждение за горницата над 1155,45 лева до размера от 4019,73 лева, като е дължимо такова възнаграждение за посочената сума от 1155,45 лева и решението за присъждане на посочената сума в полза на данъчната администрация е правилно. В полза на касатора се дължат разноски в общ размер на 14 977, 83 лева с оглед уважената част от жалбата и частичната основателност на касационната жалба. Неоснователно е възражението на ответната страна за прекомерност на адвокатското възнаграждение на касатора за касационната инстанция /за сумата от 9240 лева/, доколкото размерът му е съобразен с предмета на делото и материалния интерес по делото и е в рамките, определени с § 2 от ДР на Наредба № 1 от 9.07.2014 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 и предл. 2 и чл. 222 от АПК, Върховен административен съд, Осмо отделение