Решение № 12961 от 21.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 11426/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във вр. с чл. 459, ал. 9 от Изборния кодекс (ИК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Г. Миладинов чрез процесуален представител адв. Ц. Иванов, против Решение 157/16.11.202023 г., постановено по адм. дело 237/2023 г. на Административен - гр. Видин. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на съдебното решение поради необоснованост на изводите на съда, допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Основно се твърди, че съдът незаконосъобразно е отказал откриване на производство по чл. 193 ГПК във вр. чл. 144 АПК по оспорване верността на протокола на СИК от секция 050900120, в проведените местни избори за кмет на кметство Слана бара, община Видин на 29.10.2023 г. и се е произнесъл при неизяснена фактическа обстановка. При тези и други съображения претендира отмяна на решението на съда и да се постанови друго, с което да на основание чл. 222, ал. 2, т. 2 от АПК делото се върне за ново разглеждане от друг състав на съда. Ответникът - Общинска избирателна комисия - Видин, не ангажира становище. Ответникът - Т. Иванова чрез процесуален представител в писмено становище релевира доводи за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Ответникът - И. Мариянов в писмено становище релевира доводи за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, след като прецени данните по делото, релевираните отменителни основания и становищата на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 459, ал. 1 ИК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Производството пред Административния съд - Видин е образувано по жалба, подадена от Г. Миладинов от [населено място] бара, като кандидат за кмет на кметство [населено място] бара, общ. Видин против Решение 192-МИ/ 30.10.2023 г. на ОИК - Видин, с което на основание чл. 87, ал. 1, т. 26 от Изборния кодекс /ИК/ и чл.452, ал.2 от ИК е обявен за избран кмет на кметство Слана бара, община Видин, на първи тур - Т. Иванова. От протоколите на СИК и на ОИК за избиране на кмет на кметство Слана бара от 30.10.2023 г. съдът е установил, че общия брой на действителните гласове е 235, брой на действителните гласове с отбелязан вот в квадратчето "Не подкрепям никого" - 2, т.е. общо 237 гласа, като разпределението на гласовете по кандидатски листи е: действителни гласове за Й. Мариянов издигнат от Партия Възраждане - 11, действителни гласове за Г. Миладинов издигнат от Коалиция ПП-ДБ - 105, действителни гласове за Т. Иванова издигната от СДС /НДСВ, Новото време/ -119. С оспореният административен акт - Решение 192-МИ/ 30.10.2023 г. на ОИК - Видин, с което на основание чл. 87, ал. 1, т. 26 от Изборния кодекс /ИК/ и чл.452, ал.2 от ИК е обявен за избран Кмет на кметство Слана бара, община Видин, на първи тур - Т. Иванова, получил 119 действителни гласа. До съдебно заседание съдът е извършил редица процесуални действия, свързани с конституиране на страни, указания към страните по доказателствата и доказателствената тежест, изисквал е доказателства и др. В първото и единствено по делото съдебно заседание жалбоподателят Г. Миладинов е поддържал формулираните с жалбата редица доказателствени искания, а именно откриване на производство по чл. 193 ГПК във вр. чл. 144 АПК по оспорване верността на протокола на СИК от секция 050900120, в проведените местни избори за кмет на кметство Слана бара, община Видин на 29.10.2023 г., преглед на записа от видеокамерата в тази секция относно заснемането на отчитането на изборния резултат, да бъдат изискани и проверени чрез съответната експертиза всички 244 бюлетини от изборните секции, за разпит на двама свидетели, единият от които е член на СИК 050900120 и във видеофайла изразява възражение относно действителността на бюлетини, които не са зачетени като подадени за жалбоподателя. Съдът е отхвърлил всички доказателствени искания с отделни протоколни определения, за което се е мотивирал. Основно е прието, че протоколите на СИК няма отразени особени мнения или несъгласие с отразените в тях действителни и недействителни бюлетини, оформени са без забележки, при оформянето им е присъствал застъпник на жалбоподателя, който не е направил възражение, поради което искането по чл. 193 ГПК е отхвърлено, както и останалите искания. В решението си съдът е приел, че всички протоколи са подписани от председателя на съответната СИК, зам. председателя, секретаря и членовете, в тях е отбелязано, че няма спорове по взетите решения, няма бележки и възражения, няма постъпили жалби и възражения след откриване на изборния ден и при установяване на резултатите от гласуването, няма приложени жалби и възражения и изборите в секциите са били проведени в нормална, спокойна обстановка нито пък особени мнения. Посочил и също, че протоколите на СИК за избор на кмет на кметство, като съставени от длъжностни лица, в кръга на предоставените им от закона правомощия, представляват официални документ. Прието е, че доказателствената сила на официалните документи може да бъде оборена единствено при изрично оспорване и искане за откриване на производство по чл.193 от ГПК, каквито искания в настоящото производство са направени, но не са допуснати, предвид факта, че протокола на СИК в секция 050900120 е оформен без особени мнения, без забележки от външна страна или с несъгласие по отношение на действителни/недействителни бюлетини. С решението си съдът е съобразил т. 3 от Приложение 4 към чл. 452, ал. 1 от ИК , а именно, че с получаването на 119 гласа, в случая е изпълнено изискването за повече от половината действителни гласове от 118, 5 гласа. Приел е, че протоколите на СИК са официални удостоверителни документи, ползващи се с материална доказателствена сила за отразените в тях факти с правно значение и представляващи единствените годни писмени доказателства, отразяващи резултата от гласуването, включително броя на действителни и недействителни бюлетини, както и броя на гласовете за съответните партии, е видно, че в нито една секция не е възникнало съмнение относно действителността на даден глас, протоколите са подписани от всички членове на СИК, при липса на възражение относно верността на отразените в тях данни, във всички протоколи на СИК изрично е записано, че няма спорове за действителността на бюлетините. Като краен извод е посочено , че липсата на отразени спорове е достатъчна гаранция за липсата на вмешателство при отразяване на вота на избирателите в съставените протоколи, поради което не са налице съществени нарушения на изборния процес и при този резултат е отхвърлил жалбата. Така постановеното решение е неправилно, поради необоснованост на изводите на съда спрямо действителното фактическо и правно положение и съществени нарушения на съдопроизводствените правила и следва да бъде отменено. На първо място съдът необосновано и в нарушение на чл. 193 ГПК е отказал откриване на производство по оспорване верността (съответствието на отразеното в документа с действителното фактическо положение) на визираните от жалбоподателя в жалбата протокол от СИК в секция 050900120. Искането е направено своевременно (до първото по делото заседание) и съдържа изискуемия минимум изразни средства, които обосновават тази конкретика, която е достатъчна за да ангажира задължението на съда да открие производство по чл. 193 ГПК за тези документи. Дори да се приеме, че искането не е било достатъчно прецизирано, съдът на основание чл. 171, ал. 4 от АПК е бил длъжен да съдейства за отстраняване на формални грешки и неясноти в изявленията на жалбоподателя, което очевидно не е сторено. Това искане е било обосновано с данни от жалбоподателя, извлечени от прегледа на видеофайла със запис на отчитане на резултатите в тази секция, както и от евентуалните гласни доказателствени средства показания на свидетели, които също е искал да бъда разпитани. Верни са изводите на съда относно материалната доказателствена сила на официалния удостоверителен документ протокол от СИК, подписан от съответните за това длъжностни лица без възражения и забележки, но това само по себе си не изключва априори възможността за оспорване впоследствие на неговата вярност досежно съдържание в хипотезите на чл. 193 ГПК, които не изключват такава възможност, само защото официалния документ е издаден от длъжностни лица в кръга на службата им по установените форма и ред. Спецификата на казуса се състои в изключително минималната разлика на половината от действителните гласове 118, 5 гласа, с повече от половината действителни гласове от 119 гласа, обусловили избора на кмет. Били са налице достатъчно данни относно евентуални нарушения на отчитането на действителните гласове, които съдът не само е можел, но е бил длъжен да ги провери със способите и средствата на ГПК, а именно да допусне оспорване на секционния протокол и да се произнесе с краен акт за резултата от оспорването, ако е необходимо- да извърши оглед на бюлетините в тази секция по реда на чл.204 ГПК, а ако са му необходими специални знания- да назначи съответната експертиза. Относно данните от видеозаписа на отчитането на гласовете: Самия видеозапис не е доказателствено средство, предвиден в ГПК или АПК. Този носител на информация е законодателно предвиден в редица разпоредби на Изборния кодекс, като процесуалната му стойност не е регламентирана изрично. Въпреки това, заинтересованите лица могат да го ползват като изходна база данни за събиране с допустими процесуални средства на релевантни спрямо предмета на спора доказателства. Именно това се е опитал да стори жалбоподателя пред първоинстанционния съд, който неправилно го е лишил от тази възможност да обоснове и докаже тезата си като се има предвид, че в производството по чл.193 ГПК е негова доказателствената тежест да докаже неистинността по отношение на съдържанието на оспорения протокол на СИК. В тази връзка решението е и необосновано, тъй като правните изводи не кореспондират с действителното фактическо положение, което може да бъде установено единствено с надлежно събрани и релевантни по спора доказателства. Като не е изпълнил тези си задължения, съдът е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които ако не бяха допуснати, крайният съдебен резултат вероятно би бил друг, а тази вероятност е достатъчна да ангажира като последица отмяна на решението. Делото следва да бъде върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав на същия съд при спазване на задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона, посочени по-горе. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 и 2 от АПК, Върховният административен съд, Четвърто отделение,