Решение № 10844 от 18.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11149/2014 г.

Решение № 10844 от 18.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11149/2014 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Агенция "Митници", подадена чрез юрк. Даниела Енева срещу решение № 3880 от 12.06.2014 г., постановено по адм. дело № 12464/2013 г. по описа на Административния съд София - град. В касационната жалба се излагат доводи, че решението е незаконосъобразно, поради неправилно приложение на материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че митническият орган законосъобразно е отказал възстановяване на платен акциз за етилов алкохол, тъй като същият е използван за почистване и дезинфекция и не попада в обхвата на чл. 22, ал. 4, т. 2 ЗАДС. Иска се отмяна на обжалваното решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "Биовет" АД е взел становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - Осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК. Разгледана по същество, е неоснователна. По делото е установено, че на 26.09.2013 г. "Биовет" АД е депозирало молба до Началника на Митница Пловдив за възстановяване на платен акциз за закупен етилов алкохол, поради използването му за дезинфекция в микробиологични лаборатории в ОПК (обединен производствен корпус) I, ОПК 2, ОПК 3, в отдел "качествен контрол" (ОКК) и в института за научна и развойна дейност (ДНИРД) в предприятието за месец август 2013 г. С решение № 1133 от 24.10.2013 г., в т. 2 от него, административният орган отказал възстановяването на сумата от 6732 лева, представляваща платен акциз за използвания етилов алкохол в периода от 01.08.2013 г. до 30.08.2013 г. за "почистване и дезинфекция". Отказът е обжалван по реда на чл. 27, ал. 4 от ЗАДС пред Директора на Агенция "Митници" с жалба с вх. № ЗАДС-2151 от 01.11.2013 г. В законния срок по-горестоящият административен орган с обжалвания акт е потвърдил отказа. Предмет на съдебен контрол в производството пред АССГ е било Решение № 585 от 27.11.2013 г. на Директора на Агенция "Митници", потвърждаващо Решение № 1133 от 24.10.2013 г. на Началника на Митница Пловдив изцяло в частта по т. 2 от него, с което се отказва възстановяването на платен акциз за използван етилов алкохол в размер на 6732 лева, издадено по заявление с вх. № ЗАДС-2151 от 26.09.2013г, на "Биовет" АД за възстановяване на платен акциз за закупен етилов алкохол. За да постанови спорното решение АССГ е приел, че използването на етилов алкохол за дезинфекция е част от използването му за проби за анализ, необходими производствени изпитвания и за научни цели, в какъвто смисъл е заключението на вещото лице по изслушаната експертиза. Въз основа на гореизложеното съдът е приел, че акцизът за използвания етилов алкохол подлежи на възстановяване в хипотезата на чл. 22, ал. 4, т. 2 ЗАДС. Въз основа на изложеното е направен извод в обжалваното съдебно решение, че дезинфекцията не е част от почистването по смисъла на чл. 22, ал. 7 ЗАДС. Решението е правилно. По сходен казус по касационна жалба на директора на Агенция "Митници" беше образувано адм. д. № 13340/2013 г. на ВАС, VIII отделение, по което се отправи преюдициално запитване до СЕС в Люксембург, като съдът поиска СЕС да отговори какъв смисъл е вложен в понятието "производствен процес" в чл. 27, § 2, б. г) от Директива 92/83/ЕИО на Съвета за хармонизиране структурата на акцизите върху алкохола и алкохолните напитки и включва ли се в това понятие почистването и/или дезинфекцията като процеси за постигане на определени степени на чистота, предвидени от добрата производствена практика на лекарствени продукти. Съдът е включил в преюдициалното си запитване въпрос относно това дали чл. 22, ал. 7 ЗАДС ограничава въведено от държава-членка освобождаване от акциз чрез възстановяването му за алкохол, използван като средство за почистване. С решение от 15.10.2015 г. по дело С-306/14 г. по повод отправеното преюдициално запитване от ВАС, VIII отделение, СЕС е приел, че чл. 27, § 1 от Директивата трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в тази разпоредба задължение за освобождаване от акциз се прилага и за етиловия алкохол, използван за почистване и/или дезинфекция на оборудване на помещения, служещи за производството на лекарства. Предвид изложеното тълкуване, както и съгласно чл. 22, ал. 4, т. 2 ЗАДС етиловият алкохол, независимо дали се счита за използван за производството на лекарства или за използван за дейността в лабораториите на ответника по касация, свързана с вземане на проби за анализ, за необходими производствени изпитвания или за научни цели, подлежи на освобождаване от акциз. Наред с горното, следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл. 22, ал. 7 ЗАДС, в сила от 17.07.2012 г. за целите на прилагане на ал. 3 и ал. 4, т. 4 не се смятат за вложени или използвани в производствен процес алкохол и алкохолни напитки, използвани като средство за почистване. В тази връзка законосъобразни са изводите на съда, че дезинфекцията е от изключително значение при извършването на лабораторни анализи за производствени изпитвания и научни цели. Пробите задължително следва да се вземат и изследват в стерилни и асептични условия, тъй като ако се допусне замърсяване, това ще доведе до грешни резултати и ще повлияе на верността на направените изследвания. По категоричен начин от данните по делото е установено, че дейността в лабораториите, свързана с вземане на проби за анализ, за необходими производствени изпитвания или за научни цели, е невъзможно да бъде извършвана без дезинфекция на лабораторна стъклария, апаратура, работни плотове, подове и стени на лабораторните помещения, при която се използва 70% разтвор на етилов алкохол. Правилно съдът се е позовал на § 1, т. 18 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (З.). Счита, че "Дезинфекция" е комплекс от методи и средства за обезвреждане на патогенни микроорганизми върху живи или неживи обекти. Приложима в случая е и Наредба № 69 от 16.05.2006 г. за изискванията за Добрата производствена практика (ДПП) при производство на ветеринарномедицински продукти и активни субстанции (Загл. доп. ДВ, бр. 6 от 2010 г.). Правилно и законосъобразно първоинстанционният съд въз основа на заключението на вещото лице е приел за установено, че така описаните дейности на института всъщност се извършват преди даден продукт да бъде въведен в експлоатация в промишленото производство, т. с. платеният и изразходван етилов алкохол от 612 л. /акциз в размер на 6732 лв./, не е вложен, а е използван само по време на процеса за почистване и дезинфекция на помещения и на лабораторна стъклария, при извършване на пробите за анализ от жалбоподателя. С оглед гореизложеното съдебното решение не страда от сочения от касационния жалбоподател порок и предвид решението на СЕС, което е с тълкувателен характер и е задължително за съдилищата на държавите-членки, решението като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. На ответника по касация не следва да се присъждат разноски, поради липса на представени доказателства за направени такива. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение