Решение № 516 от 11.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1263/2011 г.

ВАСVIII отделение11.01.2012 г.докладчик Свилена Проданова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решението № 2188/28.10.2010 г., постановено адм. дело № 46/2010 г. по описа на Административен съд Варна, първо отделение, девети състав. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 516 от 11.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1263/2011 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, във вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Ани" ЕООД с адрес за кореспонденция гр. София, чрез управителя Тодор Иванов Тодоров, против решението, постановено по адм. дело № 46/2010 г. по описа на Административен съд Варна /АС Варна/, с което е отхвърлена жалбата на "Ани" ЕООД срещу Ревизионен акт /РА/ № 180900420/27.08.2009 г. на орган по приходите при ТД на НАП Русе, потвърден с решение № 701/23.11.2009 г. на зам.-директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" /"ОУИ"/ Варна при ЦУ на НАП. Касаторът излага съображения за необоснованост и материална незаконосъобразност на съдебното решение, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че ревизионният акт е издаден в нарушение на процедурата, при неизяснена фактическа обстановка, не съответства на законовите изисквания, което не било съобразено от съда при постановяване на решението. Моли решението да бъде отменено. Ответната страна - Директор на Дирекция "ОУИ" Варна при ЦУ на НАП - не изразява становище по допустимостта и основателността на подадената касационна жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като обсъди наведените в жалбата касационни основания и доказателствата по делото, и извърши преценка на валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, приема следното: Предмет на касационна проверка е решението на АС Варна, с което е отхвърлена жалбата на "Ани" ЕООД, подадена против РА № 180900420/27.08.2009 г. на орган по приходите при ТД на НАП Русе, потвърден с решение № 701/23.11.2009 г. на зам.-директора на Дирекция "ОУИ" Варна при ЦУ на НАП. С РА са определени задължения по ЗДДС - 1./ за данъчен период м. 09. и 10.2007 г. - по две фактури, издадени от "Анверс" ЕООД, поради отказано право на приспадане на данъчен кредит по тях, 2./ за данъчен период м. 05, 08, 11.2008 г. и - м. 01.2009 г. по фактури, по които е издател и получател на едни и същи стоки, без да е налице реално движение на стоките между фирмите, които са свързани лица, при което е отказано право на приспадане на данъчен кредит на получателя и е прието, че неправомерно е начислен ДДС от доставчика, 3/ невнесен деклариран данък ДДС за м. 09.2008 г., 4/ за данъчен период м. 01.2008 г. от невнесен ДДС от продажба на стоки, закупени от "Яско комерс" ЕООД. Определени са и задължения по ЗКПО - 1/ за 2007 г. - преобразуван е в посока увеличение финансовият резултат поради неотчетени приходи и разходи и поради определена от приходните органи данъчна основа по сделка, сключена между свързани лица, в условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчното облагане в отклонение и 2/ за 2008 г. е преобразуван финансовият резултат със счетоводни разходи, които не са документално обосновани и на база определена от приходните органи данъчна основа на сделки, сключени между свързани лица и при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчното облагане. Начислени са лихви за забава. За да отхвърли жалбата срещу РА съдът е приел, че при издаването му не са допуснати съществени нарушения на процедурата, налице е изискуемата компетентност за провеждане на ревизията и издаване на акта. Приел е също, че констатациите в акта са обосновани, като макар и да не са били налице предпоставките за облагане по реда на чл. 122 ДОПК, а оттам и за прилагане на презумпцията за вярност на фактическите констатации в акта, уредена в разпоредбата на чл. 124, ал. 2 ДОПК, то при прилагане общите правила за разпределение на доказателствена тежест в процеса, фактическите изводи на приходните органи се подкрепят от събраните доказателства, а обратното - насрещните твърдения на жалбоподателя не се подкрепят. Приел е също, че РА е материално законосъобразен, тъй като въз основа на обоснованите фактически изводи, правилно е приложен и тълкуван приложимият материален закон. Решението е правилно. Наведеното касационно оплакване е за необоснованост и незаконосъобразност на решението, с което неправилно било прието, че при издаване на РА не са допуснати нарушения на процесуалните правила предвид установеното обстоятелство, че в искането, отправено от приходните органи до ревизираното лице е посочен друг номер на заповедта за възлагане на ревизия /ЗВР/, каквато не е съществува, не е представена впоследствие, нито изискана от съда, липсват данни да е поправена техническата грешка, ако е налице такава, както е приел съда. Оплакването е неоснователно. Безспорно е установено от доказателствата по делото, че ЗВР № 900115/11.02.09 г. е връчена редовно на ревизираното лице с ИПДПОЗЛ изх. № 7495/16.02.2009 г., т. е. налице е редовно уведомяване за започналата данъчна ревизия и за задължението за представяне на документи. Поради непредставяне на документите в срока до 31.03.2009 г. и последвали две посещения на 09.04.2009 г. и на 23.04.2009г, при което лицето не било намерено на адреса за кореспонденция, било прието, че са налице обстоятелства по т. 4 и т. б на чл. 122, ал. 1 от ДОПК. Уведомление по чл. 124, ал. 3 за наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1 ДОПК заедно с ИПДПОЗЛ изх. № 20384/29.04.2009 г. са връчени на представляващия дружеството лично на 29.04.2009 г. като още същия ден са били представени документи. В тази връзка на лицето е било връчено ново ИПДПОЗЛ изх. № 20384/29.04.2009 г., като с вх. № 22421/13.05.09 г. от лицето са представени договори, счетоводни регистри както и декларации по чл. 124 от ДОПК за 2005 г., 2006 г., 2007 г. и 2008 г. Връчено е и ИПДПОЗЛ с изх. № 26662/30.05.2009 г., в което е посочено, че документите във връзка с извършени доставки с "Анверс" ЕООД се искат във връзка с извършвана ревизия възложена със ЗВР № 8000115 от 11.02.2009 г., след което дружеството представя исканите документи с молба вх. № 29971/11.0б. 2009 г. При тези данни, които не са спорни между страните и са обсъдени, както в решението на решаващия орган, така и в обжалваното съдебно решение, правилно е прието, че с връчване на искането от 30.05.2009 г., в което е посочен различен, несъществуващ номер на заповедта за възлагане на ревизия, е допуснато процесуално нарушение, което обаче не е от категорията на съществените. То не е довело да нарушаване правото на защита на жалбоподателя, до затрудняване или препятстване възможността му да участва в производството, да сочи доказателства и да изпълнява вменените му процесуални задължения. Тези изводи се основават на обстоятелствата, че това конкретно искане е предхождано от няколко сходни по съществото си искания във връзка със същата ревизия, за която лицето е било надлежно известено, допусната грешка в номера на заповедта е само в една цифра, а освен това лицето е представило исканите от него доказателства в дадения срок, т. е. собственото му процесуално поведение красноречиво опровергава тезата за нарушено право на защита. Допусната е грешка, която не представлява съществено процесуално нарушение, тъй като не е довела до възможност за постановяване на различен по естеството си краен акт, нито до нарушаване на правото на защита на ревизираното лице. Останалите касационни оплаквания са общо формулирани и касаят твърдения за необоснованост и незаконосъобразност на ревизионния акт, които не са съобразени от съда. Оплакванията, маркирани като такива, са неоснователни. Съдът е изложил подробни съображения относно обосноваността и законосъобразността на РА, които е възприел. Тези съображения се приемат от настоящата касационна инстанция като правилни. Обосновано е било приета законосъобразност и обоснованост на ревизионния акт в частта относно облагането по ЗДДС. В тежест на ревизираното лице е било да установи предпоставките за ползване на данъчен кредит по фактурите, издадени от "Анверс", вкл. и извършването на услугите като такива. При липса на доказателства в тази връзка правилно е била приета нереалност на доставките. Предвид установеното префактуриране на стоки между свързани лица - касатора и дружествата "Анверс" ЕООД, "Епи 2005" ЕООД и "Вега В3" ООД, е установено, че липсва реално движение на стоките, поради което доставките не могат да се приемат за осъществени. Предвид нереалността на сделките, правилно е прието, че неправомерно е начислен ДДС по фактурите, издадени от ревизираното лице и неправомерно е искано право на приспадане на данъчен кредит по фактурите, по които ревизираното лице и доставчик. Установени са също така наличие на невнесен деклариран ДДС за м. 09.2008 г., както и наличие на невнесен и недеклариран ДДС за период м. 01.2008 г. Относно произхода на внесените суми в дружеството, на два пъти през м. 01.2008 г., не са представени никакви документи. С оглед формиране на основата за облагане от органа по приходите обосновано е прието, че постъпилите суми в касата на дружеството в размер на 170000.00 лв. и в банковата сметка на дружеството в размер на 19350.00 лв., общо в размер на 189350.00 лв., са с произход постъпления от продажбата на стоките, закупени от "Яско комерс" ЕООД. Тези изводи са счетоводно обосновани и не са опровергани от събраните по делото доказателства. Правилни са изводите и в частта на РА за облагане по ЗКПО. За 2007 г. са установени недекларирани приходи на дружеството в размер на 4931.26 лв., с които е преобразуван в посока увеличение финансовият резултат. Съгласно чл. 78 от ЗКПО, при определяне на данъчния финансов резултат, счетоводният финансов резултат се коригира с приходите и разходите, които е следвало да бъдат отчетени през текущата година, съгласно изискванията на нормативен акт, но не са отчетени от данъчно задълженото лице. Финансовият резултат е преобразуван към увеличение и с разход по фактура, издадена между свързани лица, с предмет услуга, за която е установено, че не е извършена реално. Налице са били предпоставките по чл. 22 и чл. 23 , във връзка с чл. 16, ал. 2, т. 4 от ЗКПО. За 2008 г. е установено несъответствие на приходите от дейността на дружество по оборотна ведомост и по ОПР и ГДД по чл. 51 от ЗКПО, както и на данъчните основи на доставките, декларирани в подадените за 2008 г. СД по ЗДДС и дневници за продажби. С тези приходи, както и с непризнати за данъчни цели счетоводни разходи, които не са документално обосновани, правилно е извършено преобразуване на финансовия резултат. Предмет на касационна проверка е първоинстанционното решение по изложени в касационната жалба оплаквания. Касационният съд следи служебно за съответствието на решението с материалния закон. Предвид приетата неоснователност на касационните оплаквания и след извършена служебна проверка за валидност, допустимост и материална законосъобразност на обжалваното решение, не се откриха пороци на същото, водещи до неговата отмяна. Решението като правилно следва да се остави в сила. Решението е правилно и в частта относно определените разноски. В тази си част решението се оспорва по конкретно изложени в жалбата съображения. Според касатора присъденото в полза на ответната страна възнаграждение за юрисконсулт следва да е в размер от 150 лв. като защита по дело с неоценяем интерес, а ако се счете, че делото е с неоценяем интерес, то възнаграждението е неправилно пресметнато. Това оплакване също е неоснователно. Интересът на делото е определен и се покрива с размера на данъчните задължения, определени в РА в тежест на ревизираното лице. Ето защо размерът на възнаграждението следва да се определи по реда на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения. При обжалваем интерес в размер на 75 644,14 лв., то дължимото минимално възнаграждение е в размер на 1965,28 лв. /сбор от определената твърда сума от 650 лв. и 2 % за горницата над 10 000 лв./. Съдът е определил същото по размер възнаграждение, с което е постановил обоснован, законосъобразен акт, и в тази му част. Разноски за настоящата инстанция не се присъждат, тъй като няма данни да са направени и поискани такива от ответника по касация. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2, пр. 1-во АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,

Цитирани разпоредби

1