Решение № 10124 от 10.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16620/2011 г.

Решение № 10124 от 10.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16620/2011 г., III о., докладчик съдията Георги Чолаков Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Владимир Иванов Мишев от гр. София, подадена чрез процесуални представители срещу решение № 4926 от 07.11.2011 г. постановено по адм. дело № 2929/2011 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 199 от 16.03.2011 г. на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (комисията), с което е установена и обявена принадлежността му към органите по чл. 1 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (ЗДРДОПБГДСРСБНА). Касационният жалбоподател, чрез процесуалните си представители обстоятелствено развива доводи за неправилност на решението, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, противоречие с материалноправните разпоредби и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяна на първоинстанционното решение ведно с всички последици от това. Представителят на комисията за РДОПБГДСРСБНА в с. з. оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Застъпва становището, че решението на съда е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество и с оглед наведеното с жалбата изрично касационно основание за отмяна - допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, преценява същата за основателна, по следните съображения. С първоначалната си жалба, с която е бил сезиран първоинстанционния съд, касатора е заявил изрично оспорване истинността на всички документи съдържащи се в работно дело IP-5166, представляващо част от административната преписка, както по отношение тяхната автентичност, така и по отношение верността им. По така направеното с жалбата доказателствено искане, състава на първоинстанционният съд не се е произнесъл с нарочен акт относно допускане или недопускане на процедура по оспорване на истинността та тези документи. В протокола от съдебното заседание проведено на 12.07.2011 г., съдът е изложил съображения, че с жалбата е заявено общо оспорване на истинността на документите, без да се сочи какви точно документи се оспорват, не е посочено в какво се изразява това оспорване, нито е било поискано откриване на процедура по оспорване на истинността на документите. В тази връзка се приема, че е процесуално недопустимо служебно откриване на процедура по оспорване на истинността на документи. Липсва обаче произнасяне с изричен акт на съда по това доказателствено искане на страната. С нарочна молба от 14.07.2011 г., касатора, чрез своите процесуални представители повторно е поискал от съдебния състав да се произнесе по това доказателствено искане, свързано с оспорване на истинността на документите приложени към работно дело IP-5166. По тази молба съдът е разпоредил да се изпрати препис от нея на административния орган - комисията по РДОПБГДСРСБНА с възможност за становище по направеното оспорване. Такова становище е постъпило по делото на 09.08.2011 г., в което се застъпва недопустимост на това оспорване, тъй като е било направено след изтичане на преклузивния за това срок. Застъпва се и алтернативно становище за недопустимост, тъй като оспорването не било конкретизирано. На проведеното на 18.10.2011 г. последно с. з. по делото, съдът отново не се е произнесъл по доказателственото искане на страната свързано с оспорване на документите, приложени към работно дело IP-5166. Счел е делото за изяснено от фактическа страна, приключил е съдебното дирене и е дал ход по същество. Настоящия касационен съдебен състав намира, че първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила при разглеждане на делото, което се е отразило на правилността на постановения от него съдебен акт. В конкретния случай касатора в преклузивния срок е заявил оспорване на истинността на документите приложени към работно дело IP-5166, представляващи част от административната преписка. Съгласно нормата на чл. 154, ал. 1 от ГПК приложима по силата на чл. 144 от АПК, оспорване истинността на документ, може да бъде направено най-късно в заседанието, в което той е представен. Ако страната не е присъствувала в това заседание, оспорването може да стане най-късно в следващото заседание. В случая, оспорването е заявено още с депозиране на жалбата, което е станало преди образуване на съдебното производство пред първата инстанция и преди приемането на писмените доказателства по делото, което е сторено от съда с изрично определение държано в с. з. проведено на 07.06.2011 г. Или това доказателствено искане е направено от касатора своевременно в срока по чл. 154, ал. 1 от ГПК. Действително така заявеното от касатора оспорване на автентичност и вярност на всички документи приложени към работно дело IP-5166, като доказателствено искане е недостатъчно конкретизирано. В тази връзка съдът правилно е констатирал в протокола от проведеното по делото с. з. на 12.07.2011 г., че не може да бъде правено такова общо оспорване, без да се посочи конкретно кой точно документ се оспорва и в какво се състои твърдяната от страната неистинност. Предвид данните по делото и поддържаното по време на цялото съдебно производство от оспорващия макар и некоректно формулирано доказателствено искане, за оспорване на истинността на документи, съдът в изпълнение на задълженията си по чл. 9, ал. 4 от АПК за осъществяване на процесуално съдействие на страните за законосъобразно и справедливо решаване на въпроса - предмет на производството, и по чл. 171, ал. 4 от АПК - за съдействие на страните за отстраняване на формални грешки, е следвало да укаже на оспорващия, че следва да конкретизира това свое оспорване. След надлежна конкретизация на това оспорване, съдът е бил длъжен да изиска становище от административния орган, дали ще се ползва от оспорените документи, както повелява нормата на чл. 154, ал. 2 от ГПК, приложима по силата на чл. 144 от АПК. След извършване на такова уточнение, и при изрично изявление на административния орган, че ще се ползва от оспорените документи, съдът е следвало да разпредели доказателствената тежест между страните като съобрази дали оспорването касае частен или официален документ, респективно диспозитивен или свидетелстващ. Като за извършването на всички тези процесуални действия, съдът дължи произнасяне с нарочно определение. Допуснатото от съда нарушение на съдопроизводствените правила се квалифицира от настоящия касационен съдебен състав като съществено, тъй като е ограничило правото на защита на касатора. По изложените съображения, обжалваното съдебно решение е неправилно и следва да бъде отменено, а на основание чл. 222, ал. 1, т. 1 от АПК делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционният съд. При новото разглеждане следва да бъдат извършени съответните процесуални действия, съгласно дадени указания в мотивите на настоящото решение. При така констатираното касационно основание за отмяна на обжалваното решение, касационният съдебен състав намира, че не следва да се произнася по останалите наведени със жалбата доводи за незаконосъобразност на решението на Административен съд София - град. При този изход на спора възлагането на разноските следва да бъде осъществено при новото разглеждане на делото, съгласно чл. 226, ал. 3 от АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,