Решение № 5254 от 1.6.2022 г. на ВАС, II о.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на главния архитект на Столична община против решение 6788 от 18.11.2021 г., постановено по адм.д. 1289/2021 г. по описа на Административен съд София-град. Касаторът навежда доводи за наличие на отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяна на решението и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Ответникът Турист Тръст ЕООД, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът Териториално поделение Държавно горски стопанство София не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за основателна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд София-град отменя заповед РА-30-102/08.01.2021 г. на главния архитект на Столична община, с която на основание чл. 225а, ал. 1 във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, е наредено да се премахне незаконен строеж Сграда за обслужващ персонал, находящ се в ПИ с идентификатор 68134.2097.464, Природен парк Витоша. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма и при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Излага съображения, че процесната сграда е строеж по смисъла на § 5, т. 38 ЗУТ, като сочи, че липсата на издадено разрешение за строеж квалифицира същия като незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2, предл. 2 ЗУТ. Приема, че строежът е реализиран през 1980 г., поради което при изследването на търпимостта му попада в хипотезата на § 16, ал. 1 ПР ЗУТ. Позовава се на приложените по делото актове за държавна собственост и приема, че процесния строеж е част от сградите в комплект Аглика, който е с предназначение да обезпечи изпълнението по дейностите по охраната на комплекса. Съдът прави анализ на относимите нормативни актове, действали към момента на построяване на сградата, като приема, че в случая са приложими чл. 108, ал. 1 и ал. 2 ППЗТСУ (отм.), в редакцията му към месец януари 1980 г. Позовава се на чл. 2, ал. 4 и чл. 11, ал. 2 от Закона за одобрение и приложение на общия градоустройствен план на София (обнародван ДВ бр. 89/1961 г. отм. - 28.01.2007 г.), съгласно които Народните паркове "Витоша" и "Люлин" в границите на общия градоустройствен план, както и районът на Металургичния комбинат - Кремиковци, се включват в Столичната община, а устрояването на народните паркове "Витоша" и "Люлин" в границите на общия градоустройствен план и околностите на язовир "Сталин" и застрояването в тях на почивни домове, хижи, заслони и други строежи за обществени нужди се извършва от Софийския градски народен съвет или с негово съгласие - от други държавни учреждения, предприятия или обществени организации. Констатира, че съгласно чл. 31 от Правилника за приложение на Закона за одобрение и приложение на общия градоустройствен план на София (обн., ДВ, бр. 82 от 22.10.1963 г. отм. 26.04.2002 г.) Народните паркове Витоша и Люлин в границите на общия градоустройствен план, както и околностите на язовир Искър и Плана планина в границите на Софийската градска община се устройват и в тях се застрояват почивни домове, хижи, заслони, ресторанти, спортни и обслужващи съоръжения и други строежи за обществени нужди от Софийския градски народен съвет или с негово съгласие от други държавни учреждения, предприятия и обществени организации по паркоустройствени планове, одобрени от градския народен съвет. Посочва, че съгласно Наредба за реда и начина на строителството в Народен парк Витоша (отм.) строителството в парка се провежда въз основа на одобрен генерален план, като за строителството се издава разрешение за отреждане на терен, придружено със скица, в което се посочват точното местонахождение на бъдещата постройка и прилежащия към него терен. Въз основа на тези норми съдът прави извод, че към 1980 г. не е съществувала абсолютна забрана за строителство на територията на Природен парк Витоша, като същото е следвало да бъде в съответствие с Общия градоустройствен план и да се реализира по правилата на ЗТСУ (отм.) и ППЗТСУ (отм.), въз основа на предвиждане с паркоустройствения план. Стига до заключението, че процесната обслужваща сграда като част от резиденция Аглика" към момента на изграждането й, може да бъде определена като строеж за задоволяване на специфични нужди на народното стопанство за почивни нужди и доколкото комплексът се е използвал и за резиденция на държавния глава като такъв със специално предназначение. Прави извод, че по делото не е установено строежът на комплекса и в частност процесната сграда да е предмет на застроително решение, съобразно изискванията на чл. 108, ал. 1 и 2 ППЗТСУ ( отм.) т.е. за него липсва предвиждане в ПУП, но доколкото в Закона за одобрение и приложение на общия градоустройствен план на София, правилника за приложението му и в Наредбата за реда и начина на строителство в парк Витоша, към момента на изграждането му е били допустимо строителство от вида на процесното, то следва да се приеме, че строежът отговаря на действащите към момента на изграждането му правила и нормативи. По тези съображения е направен извод за търпимост на строежа по смисъла на § 16, ал. 1 ПР ЗУТ. Обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила. В жалбата срещу издадения административен акт се твърди, че процедурата за построяването на бившата правителствена резиденция, ведно с допълващото застрояване и осъществено комплексно благоустройствено мероприятие в прилежащия терен е спазена, въз основа на което е издаден и акт за държавна собственост 5154/18.08.1980 г., като жалбоподателят се позовава и на цитираната в последния заповед 20/12.09.1969 г. на министерството на финансите и ИК на СГНС, която не е приложена по делото. От приложения по делото нотариален акт се установява, че през 2002 г. Турист Тръст ЕООД купува вила Аглика с посочена разгъната застроена площ, съобразно приватизационния договор на праводателя, състояща се от приземен етаж и два жилищни етажа, гараж и площадка за паркиране, разположена пред вилата. В административното производство дружеството твърди, че вила Аглика и хотел Аглика са отделни обособени части от бивш хотелски комплекс Аглика, състоящ се от хотел и вила, като същите са представлявали бивша правителствена резиденция, която е била предмет на приватизация по реда на ЗППДОП (отм.), а впоследствие вилата се придобива от Турист Тръст ЕООД, което ползва КПП и две обслужващи постройки, които са налични към момента на изграждане на вилата. В нарушение на чл. 171, ал. 5 АПК съдът не указва на страните, че за обстоятелства от значение по делото не сочат доказателства, като по този начин не са събрани доказателства за релевантните по делото факти. На жалбоподателя не е указано да установи твърдените от същия факти, от които се ползва. Не са събрани каквито и да било доказателства, свързани със строителството, за да се направи преценка за съответствието на строежа с правилата и нормативите, действали по време на извършването му. Незаконосъобразен е изводът на съда, че строежът е бил допустим по действащия общ градоустройствен план на София, в сила към момента на извършването му, тъй като не е установено теренът върху който е изграден процесния строеж дали е в границите на общия градоустройствен план на София, действащ към 1980 г. Изводът на съда, че строежът е отговарял на действащите към момента на извършването му правила и норми, е незаконосъобразен. Неправилно е прието, че в случая не е нарушен чл. 108, ал. 2 ППЗТСУ (отм.), който извод е обоснован само с характера на целия комплекс правителствена резиденция. По делото не са събрани доказателства, установяващи, както законността на строежа, така и за допустимостта му с действащия градоустройствен план и съответствието му с правилата и нормативите, действали по време на извършването му. Приетото по делото заключение на съдебно-техническа експертиза е относимо към сега действащия План за управление на Природен парк Витоша и действащия ОУП на Столична община, но не и към действащите такива към момента на извършване на строежа, като съответно вещото лице е изготвило заключението си въз основа на проверени от него извадки от лесоустройствени проекти, действали след 1999 г. Следователно в нарушение на съдопроизводствените правила съдът не установява и не изяснява правно релевантните факти, относими към законността на строежа, както и тези относно приложението на §16, ал. 1 ПР ЗУТ. От събраните по делото доказателства е установено, че вила Аглика е приватизирана, като само може да се предположи, че предмет на приватизационната сделка е и допълващото застрояване към нея, но в нотариалния акт процесната сграда не фигурира. За установяване на статута на процесната сграда следва да се съберат доказателства в т.ч. и чрез назначаване на съдебно-техническа експертиза. Следва да се установи включена ли е процесната сграда в дълготрайните материални активи на приватизираното дружество, респективно включена ли е същата в правния анализ и информационния меморандум и с какви характеристики, тъй като в правния анализ следва да са посочени активите на предприятието, изразяващи се в недвижимости върху терени, сгради, съоръжения, с обозначени граници, разгъната площ и други технически данни според вида на обекта, законността на строежа, в регулация ли е или не, време на придобиване, нормативен акт по силата, на което е възникнало придобивното правно основание. Следва да се установи спазени ли са действащите към време на извършване на строежа правила и нормативи като съдът следва да задължи дружеството жалбоподател да представи описаната в акта за държавна собственост заповед 20/12.09.1969 г. на министерство на финансите и писмо-искане от УБО - Държавен съвет 6205/23.07.1980 г. След събиране на тези доказателства и при необходимост съдът следва да назначи съдебно-техническа експертиза, която след като извърши проверка в НАГ - Столична Община, отдел Архивно обслужване и дигитален архив, архив инвестиционни проекти и архив застроителни и регулационни планове, а при необходимост и в Държавен архив, както и след като извърши проверка в Дирекция Природен парк Витоша към Изпълнителна агенция по горите да даде заключение, терена върху, който е построена процесната сграда попада ли в границите на Общия градоустройствен план, действал към 1980 г. и в съответствие ли е с действащия към този момент паркоустройствен план по смисъла на чл. 31 от Правилника за приложение на Закона за одобрение и приложение на общия градоустройствен план на София (отм.), налице ли е застроително решение по смисъла на чл. 108, ал. 2 ППЗТСУ (отм.) за процесната сграда, налични ли са строителни книжа и какви за същата. Неустановяването на посочените факти води до необоснованост на изводите на съда относно наличието на незаконен строеж и относно приложението на § 16, ал. 1 ПР ЗУТ, което е съществено процесуално нарушение, тъй като възпрепятства касационната инстанция да извърши проверка за законосъобразност на обжалвания съдебен акт. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е неправилно поради което и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК следва да се отмени, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото съдът следва да събере относимите към спора доказателства и в зависимост от тях да направи извод за законосъобразност или не на оспорената заповед. Предвид изхода на спора и на основание чл. 226, ал. 3 АПК разноски в настоящото производство не следва да се присъждат. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,