Решение № 16200 от 30.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12467/2009 г.

Решение № 16200 от 30.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12467/2009 г., II о., докладчик председателят Дима Йорданова Производството е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК. Касаторът Кирил Иванов от гр. София е обжалвал решението от 15.06.2009 г. постановено по адм. д. № 277/2006 г. на Софийски градски съд, административно отделение, III"ж" състав, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № РД-14-443/25.08.2005 г. на началника на ДНСК като неоснователна. Наведени са оплаквания за допуснати нарушения на материалния закон и съществени процесуални нарушения по смисъла на чл. 209, ал. 1 т. 3 АПК. Ответникът ДНСК чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на решението. Ответникът Георги Попадински счита решението за законосъобразно. Останалите ответници не изразяват становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за законосъобразност на решението и предлага да се остави в сила. Върховният административен съд, второ отделение след като прецени наведените касационни основания във връзка с доказателствата по делото, прие следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, но разгледана по същество е неоснователна. Решението е законосъобразно. 1) Неоснователно е оплакването за нарушение на административнопроизводствените правила допуснати от административния орган с връчването на заповедта по реда на § 4 от ПЗР на ЗУТ. Процедурата по съобщаването на заповедта не може да влияе върху преценката за законосъобразност на административния акт, както законосъобразно е прието. След като на 16.12.2005 г. касаторът е подал жалба срещу оспорената заповед, с което е реализирал правото си на обжалване не може на това основание същата да се счете за незаконосъобразна. Оспорената заповед видно от доказателствата по делото е съобщена при спазване на процедурата по съобщаването й, а при отсъствие на адресата то се извършва по реда на ГПК. 2) Въз основа на събраните по делото доказателства е направен обоснован извод за наличие на незаконен строеж " прозирна ограда" в УПИ - ХI - 309, кв. 104 по плана кв. "Гео Милев " - София с обща дължина 40.60 кв. м. и височина 2.20 кв. м. констатиран с констативни актове, чието съдържание не е опровергано с други доказателства, както пред административния орган, а така също и пред съда. Установено е по безспорен начин липсата на строително разрешение, поради което е в нарушение на чл. 148, ал. 1, вр. чл. 147, ал. 1, т. 7 ЗУТ и законосъобразно е прието, че подлежи на премахване на основание чл. 225, ал. 2 т. 2 ЗУТ. Строежите могат да се извършват само ако са разрешени, както сочи нормата на чл. 148, ал. 1 ЗУТ. Изключения от това правило са изрично изброени в чл. 151 о ЗУТ като оградата не е сред тях. Следователно независимо от вида на ограждания имот за изграждането на ограда се изисква издаване на разрешение за стоеж. Такова разрешение в случая не е налице, което го определя като незаконен. Съдът е обсъдил всички относими към спора доказателства и е направил обосновани изводи за наличие на строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, а не за извършен текущ ремонт както се поддържа, който цели поддържането и подобряване на обекта. Ето защо приемайки изводите за законосъобразност на оспорената заповед, решаващият състав на съда е постановил решението в съответствие с материалния закон. Не са допуснати твърдяните процесуални нарушения. Съдът е събрал всички относими към делото доказателства като е възприел заключението по назначената съдебно- техническа експертиза, което приел за обосновано и е установил незаконността на процесния обект. . Правилно е преценил, че в конкретния случай са недопустими свидетелски показания в административното производство, с което не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Решението е постановено в отсъствие на отменителните основания посочени в чл. 209, ал. 1, т. 3 изр. 1 и 2 АПК, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 предл. 1 АПК следва да се остави в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение