Решение № 4504 от 8.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12446/2020 г.

Решение № 4504 от 8.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12446/2020 г., IV о., докладчик съдията Владимир Първанов Производството се развива по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по жалба на Ц. Х. против решение № 113 от 8.07.2020 година по адм. д. № 75 по описа на Административен съд Видин за 2020 година. В жалбата се твърди, че решението е неправилно, незаконосъобразно, постановено в противоречие с административнопроцесуалните правила – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Съдът не взел предвид обстоятелството, че оспорения акт противоречи на целта на закона, тъй като ще донесе вреди на жалбоподателката и семейството й, несъизмерими с обществения интерес. Предложението за настаняване на Х. в друго жилище не бела оформена документално. Промяната на предназначението на имота следвало да се съобрази с потребностите на лицето, а не било в рамките на оперативната самостоятелност на административния орган. Решението не било съобразено с изискванията на чл. 8 от ЕКПЧОС. Ответната по касационната жалба страна намира жалбата за неоснователна и моли да се остави без уважение. Представителят на Върховна административна прокуратура намира жалбата за неоснователна. Излага доводи в подкрепа на становището си. Производството пред Административен съд Видин е образувано по жалба на Ц. Х. против Заповед № РД-02-11-64/14.01.2019 г. на Кмета на Община Видин, с която е разпоредено изземване на недвижим имот – частна общинска собственост, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 10971.502.867. 2. 30, с площ от 59, 05 кв. м., находящ се в гр. Видин, [адрес]. С оспореното пред настоящата съдебна инстанция решение, съдът е отхвърлил жалбата и е осъдил Х. да заплати на ответната страна разноски в размер на 100 лева. В хода на съдебното дирене е установено, че с оспорената пред съда заповед е разпоредено изземване от жалбоподателката на недвижим имот-частна общинска собственост, находящ се в гр. Видин, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 10971.502.867. 2. 30, с площ от 59, 05 кв. м., тъй като същия се държи без правно основание. Към момента на издаване на акта, сключеният между Община Видин и жалбоподателката договор за наем от 17.10.2011 г. е прекратен с влязла в сила Заповед № РД-02-11-18/8.01.2018 г. на Кмета на Община Видин, която е потвърдена с влязло в сила решение № 35/19.04.2018 г. на Административен съд - Видин. В определения в заповедта 14-дневен срок за доброволно предаване на жилището лицето не е предало имота. Видно от представените по делото доказателства, с решение № 23 на Комисията по картотекиране и настаняване на граждани в общински жилища по протокол 03/20.07.2011 г., за нуждите на "Инспекторат по образованието" е предоставено ведомствено жилище-апартамент, находящ се на [адрес] в гр. Видин с площ от 56 кв. м., а със Заповед № 38/17.10.2011 г. на Кмета на Община Видин е наредено същото да се предостави за ползване на "Регионален инспекторат по образование" – Видин. На основание тази заповедта е сключен договор за наем между Община Видин и Х.. С решение № 9/2.10.2014 г., комисията по картотекиране е приела, че жалбоподателката отговаря на условията на чл. 5, ал. 1, т. 1 до т. 8 от Наредбата по чл. 45а, ал. 1 от ЗОбС и е картотекирала лицето в 4-та група. Със Заповед № РД 10-2614/2.12.2016 г. на Министъра на образованието и науката служебното правоотношение с Ц. Х. е прекратено, поради което със Заповед № РД-02-11-18/8.01.2018 г. на Кмета на Община Видин наемното правоотношение е прекратено поради прекратяване на трудовото правоотношение и е определен 14-дневен срок от влизане в сила на заповедта за освобождаване на имота. След осъществен съдебен контрол, заповедта за прекратяване на наемното правоотношение е влязла в сила, считано от 12.12.2018 г. На наемателката е предложено друго жилище, но тя не е взела отношение по направеното й предложение. Налице е и отказ на кмета да даде възможност на Х. да закупи ведомственото жилище. От правна страна е прието, че заповедта е издадена от компетентен административен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на приложимите процесуални правила и при съобразяване с приложимите материалноправни норми. Съдът е приел, че са налице всички въведени от законодателя изисквания за изземване на процесния имот, а именно: имота е собственост на общината, държи се от лицето без правно основание и не е доброволно освободен в дадения в нарочен акт на кмета на общината срок. Жалбата е подадена от участник в първоинстанционното производство, срещу подлежащ на оспорване, неблагоприятен за страната акт и в сроковете по АПК, поради което е процесуално допустима. По същество е неоснователна по следните съображения: Първоинстанционият съдебен състав обосновано е приел, че са налице всички изискуеми от закона обстоятелства за издаване на оспорения пред него акт – заповед за изземване на недвижимия имот. От приложения по делото акт за общинска собственост е видно, че имота е собственост на Община Видин и е налице влязла в сила заповед на Кмета на Общината за прекратяване на наемното правоотношение на Х., което води до извод за държането му без правно основание. Налице е и липса на предприети от страна на бившата наемателка действия за доброволното му освобождаване. Настоящата съдебна инстанция напълно споделя описаните по-горе изводи, тъй като същите са подкрепени от събраните в хода на съдебното дирене доказателства и не са оспорени от която и да е от страните в производството. При така установеното от фактическа страна е обосновано и становището, че при произнасянето си административния орган е приложил относимите материално правни норми и е съобразил стриктно поведението си с разписаните от законодателя правила за водене и приключване на административното производство по издаване на акта. Правилно са определени като неоснователни и неотносими към настоящото производство наведените от Х. доводи относно липсата на основание за прекратяване на наемното й правоотношение поради налични жилищни нужди. Тези възражения са били относими към производството по обжалване на заповедта за прекратяване на наемното правоотношение, което, както е установено, са приключили с влязъл в сила административен акт, свързан и с невъзможността за приложение на разпоредбата на чл. 25, ал. 4 от Наредбата за условията и реда за установяване на жилищни нужди на граждани, настаняване под наем и продажба на жилища - общинска собственост, приета от Общински съвет Видин. Правилно е преценено като неоснователно и възражението за допуснати нарушения на чл. 6 от АПК и принципа за съразмерност, както и за нарушение на чл. 8 от ЕКЗПЧОС. В конкретния случай, намесата на администрацията и влиянието на нейните действия при упражняване на гарантираните от чл. 8 от ЕКЗПЧОС права на касационната жалбоподателка е осъществена при условията на чл. 8, § 2 от Конвенцията, т. е. при наличие на законова норма, даваща правомощия на администрацията за предприемане на действия в защита на висок обществен интерес и при съобразяване с принципа на пропорционалност. На жалбоподателката е предоставено ведомствено жилище и неговото ползване е свързано с необходимостта да са изпълнени редица условия, в това число и да е налице съответстващо изискване, а именно лицето да е служител във ведомството. Това изискване е престанало да съществува след прекратяване на служебното и правоотношение, а след влизане в сила на заповедта за прекратяване на наемното правоотношение жалбоподателката е загубила и качеството си на наемател. С оглед пълната защита на правата и интересите на лицето по смисъла на чл. 8 от Конвенцията, свързани с правото и на жилище съобразно жилищната нужда, общината е предоставила възможност за ползване на друго жилище на територията на града, но Х. не се е възползвала от това предложение. Редът за търсене на компенсация за направени в имота подобрения е различен от установения за защита срещу незаконосъобразно изземване на имот – общинска собственост по реда на чл. 65 от ЗОбС. На последно място, съдът не следва да се намесва в оперативната самостоятелност на административния орган във връзка с упражняване на правомощия по ал. 2 на чл. 42 от ЗОбС за промяна на предназначението на имота. Дали е налице потребност за осъществяване на действия в тази насока е решение, което следва и може да вземе кмета на общината при преценка на жилищните нужди, на възможности и други фактори, които са свързани с провеждане на възприетата в тази насока политика и при съобразяване с приетите от органите на местно самоуправление правила. При наличието на възможност за предоставяне на правоимащо лице за ползване на жилище от общинския фонд, явно не са били налице условия и необходимост от промяна на предназначението на конкретния, засегнат от оспорената заповед имот. Предвид описаното жалбата срещу първоинстанционния съдебен акт е неоснователна и следва да се остави без уважение поради липса на сочените в нея касационни основания. Решението като правилно и обосновано следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административният съд, четвърто отделение