Решение № 4736 от 3.5.2023 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК. Образувано е по касационната жалба на Миркат ООД, [ЕИК], гр. София, [жк], [улица], представлявано от Г. Папаконстантину, чрез адв. Желязков, срещу Решение 2090 от 29.03.2022 г., постановено по адм. дело 1969/2021 г. на Административен съд София-град в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за установяване на задължения по декларация 2018-7219ТД26М-1/21.03.2018 г., издаден от орган по приходите в отдел ОП Подуяне на дирекция Общински приходи в Столична община, потвърден с Решение СФД18-РД28-96/16.05.2018 г. на директора на дирекция Общински приходи в Столична община, относно установените задължения по ЗМДТ за данък върху МПС за 2012 г. в размер на 7624,33 лв. заедно с лихви 4312,09 лв. Въведени са трите категории касационни основания по чл. 209, т. 3, АПК, чието осъществяване се аргументира с погрешно броене на давностния срок по чл. 171, ал. 1 ДОПК от първостепенния съд. Поддържа се, че неговият начален момент за данък върху МПС за 2012 г. е 01.01.2013 г., а крайният - 31.12.2017 г. в противовес с приетото от АССГ. Освен това инстанцията по същество не е изпълнила задължителните указания, дадени по реда на чл. 224 АПК с решение по адм. дело 9229/2020 г. на ВАС да приобщи по делото преписката по предходно издаден в тежест на касатора АУЗД с оглед преценка относно спирането/прекъсването на давността и приложението на чл. 172, ал. 2 ДОПК. По тези съображения се обосновава искане за отмяна на решението и за цялостна отмяна на АУЗД с присъждане на деловодните разноски. Ответникът по касационната жалба, директорът на дирекция Общински приходи Столична община, оспорва основателността й в писмен отговор, позовавайки се на постановеното между същите страни решение на ВАС по адм. дело 677/2022 г. и моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалвания съдебен акт. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, след като прецени наведените касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Предмет на съдебен контрол в производството по реда на чл. 226 АПК пред Административен съд София-град е била законосъобразността на Акт за установяване на задължения по декларация 2018-7219ТД26М-1/21.03.2018 г., издаден от орган по приходите в отдел ОП Подуяне на дирекция Общински приходи в Столична община, потвърден с Решение СФД18-РД28-96/16.05.2018 г. на директора на дирекция Общински приходи в Столична община, с който в тежест на Миркат ООД са установени задължения по ЗМДТ за данък върху МПС за 2012 г. в размер на 10095,11 лв. и лихви 5701,24 лв. Според фактическите установявания на първостепенния съд оспореният АУЗД е издаден след отмяната на АУЗД 319804-1/22.12.2017 г. По констатациите на компетентния орган дружеството е собственик на 231 превозни средства, индивидуализирани в акта с регистрационни номера. От отдел Пътна полиция СДВР е изискана информация за регистрираните на Миркат ООД превозни средства, въз основа на която е установено, че през спорния данъчен период 2012 г. по данни от администрацията такива са 181 бр. Прието е заключение на ССчЕ, с което, въз основа на изчисление на данък превозно средство по приложимата наредба е определена данъчна основа и съответстващо й задължение. Жалбата е отхвърлена в частта на АУЗД, касаеща задълженията на дружеството за данък върху превозните средства, чиято собственост е установена по делото. Решаващият извод на АССГ е за неоснователност на възражението за изтекла погасителна давност. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Не се спори, че касаторът е бил собственик на 181 бр. моторни превозни средства и съобразно чл. 52, т. 1 и чл. 53 от ЗМДТ за него е възникнало задължение за данък върху превозните средства за периода 01.01.2012 г. до 31.12.2012 г. Противоречивите позиции на страните по делото касаят материалноправния институт на погасителната давност обща и абсолютна, съответно 5 и 10 годишна. Общинските вземания за данъци и такси са публични вземания по чл. 162, ал. 2, т. 1 и т. 3 от ДОПК, а според чл. 171, ал. 1 ДОПК публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. Разпоредбата на чл. 60, ал. 1 от ЗМДТ определя срокове за внасяне на данъка върху превозните средства на две равни вноски в рамките на годината, за която е дължим. Поради това давностният срок по чл. 171, ал. 1 ДОПК за задължението за данък върху превозните средства за 2012 г. започва да тече на 01.01.2013 г. Хипотезите, при които давността спира или се прекъсва, са уредени в процесуалноправни норми. По силата на чл. 172, ал. 1, т. 1 от ДОПК, давността спира, когато е започнало производство по установяване на публичното вземане - до издаването на акта, но за не повече от една година, а съгласно чл. 172, ал. 1, т. 4 от ДОПК, давността спира, когато актът, с който е определено задължението, се обжалва. Най-накрая, нормата на чл. 172, ал. 2 от ДОПК регламентира, че давността се прекъсва с издаването на акта за установяване на публичното вземане или с предприемането на действия по принудително изпълнение. Ако актът за установяване бъде отменен, давността не се смята прекъсната, а съгласно чл. 172, ал. 3 от ДОПК, от прекъсването на давността започва да тече нова давност. Неоснователен е доводът на касатора, че след като 5-годишният давностен срок по чл. 171, ал. 1 ДОПК е започнал да тече на 01.01.2013 г., е изтекъл на 01.01.2018 г., т. е. преди датата на издаване на оспорения АУЗД. Разглежданият АУЗД 2018-7219ТД26М-1/21.03.2018 г. е издаден след като по първоначалното производство за установяване на публични задължения в тежест на "Миркат" ООД е издаден на АУЗ 319804-1/22.12.2017 г., който е отменен с Решение СФД18-РД28-40/26.02.2018 г. на директора на дирекция Общински приходи в Столична община и преписката е върната за ново произнасяне. По аргумент на чл. 155, ал. 6 от ДОПК административното производство е едно. Началният момент на спиране на давностния срок по отношение на процесния акт е 11.12.2017 г. с издаването на нареждане по чл. 26, ал. 1 от АПК, вр. § 2 от ДР на ДОПК до "Миркат" ООД /л. 27 по номерацията на администрацията, приложение 6 към първоинстанционното дело/, към който момент не е изтекъл 5-годишният давностен срок по чл. 171, ал. 1 от ДОПК. Съгласно посочената норма на чл. 172, ал. 2, изр. посл. от ДОПК, ако актът за установяване на задължение бъде отменен, давността не се смята за прекъсната. Първият АУЗ 319804-1/22.12.2017 г. е отменен с решение на горестоящия орган и поради това с неговото издаване давността не е прекъсната. На основание чл. 172, ал. 1, т. 1 от ДОПК давността е спряна от образуването на административно производство на 11.12.2017 г. до издаването на разглеждания АУЗД 2018-7219ТД26М-1/21.03.2018 г., тъй като, както бе посочено, производството е едно и не е изтекла една година /от 11.12.2017 г. до 21.03.2018 г./. Изтекла е обаче абсолютната 10-годишна давност по чл. 171, ал. 2 от ДОПК с начален момент 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение. По аргумент на чл. 60, ал. 1 от ЗМДТ по отношение на задължението за данък върху превозните средства за 2012 г. този срок започва да тече от 01.01.2013 г. и изтича на 01.01.2023 г., или, към датата на устните състезания в настоящата инстанция е изтекъл. По изложените съображения е дължима отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част, включително в частта на разноските за присъденото на администрацията юрисконсултско възнаграждение за първото касационно производство и за производството пред втората първа инстанция, както и да бъде отменен АУЗД. Съобразно изхода на спора и своевременно заявеното искане на касатора се следват 2861,42 лв. деловодни разноски за всички съдебни инстанции. Мотивиран така, и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение второ АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение