Решение № 7664 от 11.7.2023 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началник сектор Проверки при Териториална дирекция на Националната агенция по приходите /ТД на НАП/ Пловдив, подадена чрез юриск. С. Ангелиева срещу решение 2388 от 14.12.2022 г. на Административен съд Пловдив, постановено по адм. дело 1248/2022 г., с което е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ ВG16RFОР002-2.095-4149/21.03.2022 г., издаден от началник сектор в НАП, потвърден с решение 130/ 08.04.2022 г. на директора на ТД на НАП - Пловдив. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради нарушение на материалния закон касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора, в нарушение на закона съдът е приел, че бъзвъзмездната помощ се предоставя и на предприятия, чиято дейност е била ограничена от действието на заповедите на министъра за здравеопазването за въвеждане на противоепидемични мерки, а не преустановена. В тази връзка и с оглед разпоредбата на чл. 26б от Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците /ЗМДВИППП/, както и по аргумент от Закона за нормативните актове, излага становище, че в случай на противоречие между актове от различна степен следва да бъде приложен по високия по степен акт, а именно правилото, уредено в ЗМДВИППП, а не разпоребите на Условия за кандидатстване и условия за изпълнение за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма Иновации и конкурентоспособност 2014-2020 Схема за набиране на заявления за подкрепа BG16RFOP002-2.095 Подкрепа чрез оборотен капитал за МСП, засегнати от временните противоепидемични мерки /Условията/ към решение 947/18.12.2020 г. на Министерски съвет. Въз основа на подробни мотиви в касационната жалба се иска решението да бъде отменено. Претендира да му бъдат присъдени сторените разноски за двете съдебни инстанции. В условия на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Ответникът Адиса ООД, чрез процесуалния си представител адв. А. Панова, оспорва касационната жалба като неоснователна и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение в представени по делото писмен отговор и писмени бележки. Претендира присъждане на разноски съгласно представен списък. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, състав на първо отделение, след като извърши дължимата служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК и съобрази мотивите на съдебния акт, наведените твърдения на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред административния съд е АУПДВ ВG16RFОР002-2.095-4149/21.03.2022 г., издаден от началник сектор в НАП, потвърден с решение 130/08.04.2022 г. на директора на ТД на НАП - Пловдив, с който в тежест на Адиса ООД е установено публично задължение в размер на 64 728,30 лв. и законна лихва в размер на 6 586,29 лв. От фактическа страна първоинстанционният съд е приел, че Адиса ООД е кандидатствало за безвъзмездна финансова помощ /БФП/ със заявление рег. BG16RFOP002-2.095-4149/08.01.2021 г. по описа на НАП, като е декларирало оборот за референтен период от 28.11.2019 г. до 31.01.2020 г. в размер на 522 009,20 лв. и на тази база е поискало сума за подпомагане в размер на 104 401,84 лв. След извършена проверка и поради установени несъответствия между декларацията и данните, налични в НАП, първоначално декларираният оборот е коригиран от 522 009,20 лв. на 331 614,14 лв. Със заповед 3-ЦУ-226/12.02.2021 г. на изпълнителния директор на НАП е отпусната БФП в размер на 66 322,83 лв. Със заявление рег. BG16RFOP002-2.097-0085/05.05.2021 г. по описа на НАП, Адиса ООД е декларирало оборот за референтен период от 01.02.2020 г. до 29.02.2020 г. в размер на 324 805,48 лв. и е кандидатствало за сума за подпомагане в размер на 64 961,10 лв. След извършена предварителна служебна проверка на декларираните от лицето данни и в резултат на констатирани несъответствия от страна на приходната администрация, първоначално декларираният оборот е коригиран от 324 805,48 лв. на 162 402,74 лв. и със заповед 3-ЦУ-1870/19.05.2021 г. на изпълнителния директор на НАП, на дружеството са изплатени безвъзмездни финансови средства в размер на 32 480,55 лв. В резултат от извършена повторна проверка на данните, отразени в подадените от Адиса ООД заявления, е издаден процесният АУПДВ, с който органът по приходите установява, че част от БФП, изплатена на дружеството въз основа на заповед З-ЦУ-226/12.02.2021 г. и заповед З-ЦУ-1870/19.05.2021 г. на изпълнителния директор на НАП, е неправомерно получена и подлежи на връщане. Административният орган е констатирал, че формираният оборот, деклариран от дружеството, е в резултат на извършени доставки с предмет, който не е преустановен/забранен от заповедите на министъра на здравеопазването и е обоснован извод, че за тези доставки дружеството не следва да ползва подпомагане. От Адиса ООД са изискани удостоверения за категоризация на обектите по смисъла на чл. 124 от Закона за туризма /ЗТ/, документ за собственост или договор за наем, съкратени отчети от всички ФУ за период 28.11.2019 г. - 28.02.2020 г., както и информация за размера на оборота, реализиран за референтния период, по какъв конкретно начин той е формиран, предмета на извършените доставки и др. От представените отговори и извършен анализ на дейността, която се е осъществявала от дружеството в подаденото проектно предложение за подкрепа обекти, е установено, че в обект Заведение, с. Радиново е извършвана дейност по столово изхранване на работниците и служителите на Либхер-Хаусгерете Марица ЕООД, съгласно сключен договор за кетъринг от 07.05.2007 г. за доставка на топла храна и други хранителни продукти за работниците и служителите в завода в с. Радиново. Констатирано е, че дейността не е била преустановявана, храната се е предоставяла в еднократни опаковки, като е намален капацитета на местата в столовата и в резултат на въведените противоепидемични мерки е променена единствено формата на доставка на храна и в някаква степен нейния обем, но не и до степен невъзможност дейността да бъде упражнявана. С оглед изложеното и на основание т. 11 от заповед на министъра на здравеопазването РД-01-677/25.11.2020 г., по силата на която е преустановено посещението на всички заведения за хранене и развлечения по смисъла на чл. 124 ЗТ и по аргумент от чл. 120 ЗТ и чл. 26б ЗМДВИППП, органът е приел, че обектът не попада в обхвата на заповедите на министъра на здравеопазването и въведените с тях временни противоепидемични мерки и не са преустановени доставките и взимането на храна за дома и офиса. По отношение на обект - заведение в гр. Пловдив, бул. Васил Априлов 150 от представен договор за наем е установено, че същият се намира на бул. Васил Априлов 160. Представен е договор от 19.06.2015 г., сключен с Биомашиностроене АД, в качеството му на възложител и Адиса ООД изпълнител, за извършване на кетъринг обслужване на служителите на възложителя в открит на територията на възложителя бюфет. Съгласно представени обяснения от дружеството, в обекта са се предлагали готови ястия за служителите на Биомашиностроене АД на място, като приготвянето на храната и поддържането на чистота и хигиена се осъществявали от персонал на Адиса ООД и за предоставеното от Биомашиностроене АД ведомствено заведението не е заплащан наем. При извършената допълнителна проверка е установено, че на регистрираното от страна на бенефициента ФУ с рег. 4065323 не се установяват маркирани суми след 08.03.2020 г., включително, като е обоснован извод, че Адиса ООД е преустановило дейност в този обект преди издаването на ограничителните заповеди на министъра на здравеопазването във връзка с извънредната обстановка, поради което дружеството не е засегнато от тях и този обект не следва да бъде включен към оборота, на базата, на който се изчислява размерът на БФП. Предвид изложеното е прието, че за референтните периоди 28.11.2019 г. - 28.02.2020 г. Адиса ООД е извършвало дейност на ресторанти и заведения за бързо обслужване, КИД 56.10, само в обектите в гр. Пловдив, ул. Опълченска 4 и гр. Пловдив, ул. Загоре 15-17. Констатирано е, че за периода 28.11.2019 г. - 31.01.2020 г. е формиран оборот от цитираните обекти в размер на 119 438,77 лв. без ДДС, в който не е включен оборот в размер на 176,00 лв., представляващ доставка на храна за вкъщи/офиса, а за периода 01.02.2020 г. - 28.02.2020 г. е формиран оборот от цитираните обекти в размер на 50 936,65 лв. без ДДС, в който не е включен оборот в размер на 84,00 лв., представляващ доставка на храна за вкъщи/офиса. С оглед изложеното административният орган е приел, че размерът на БФП за първа фаза следва да е 23 887,75 лв., а за втора фаза - 10 187,33 лв. В хода на съдебното производство, с цел изясняване на релевантни за спора факти и обстоятелства са изслушани двама свидетели и е назначена съдебно счетоводна експертиза /СчЕ/, кредитирана от съда като компетентно и обективно изготвена. За да отмени АУПДВ, на първо място съдът е приел, че актът е издаден от комепетентен орган, в предвидената в закона писмена форма, при наличието на фактически и правни основания за неговото издаване, при липсата на допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон и неговата цел. Първоинстанционният съд е приел за безспорни обстоятелствата досежно вида и характера на дейността на дружеството и че същото отговаря на изискванията да бъде прието като микро, малко и средно предприятие, както и оборотите взети предвид при изчисляване на дължимата финансова помощ. Безспорно установено според състава е и обстоятелството, че за периода 29.10.2020 г. - до 23:30 ч. на 12.11.2020 г. дейността в стопанисваните от дружеството обекти е била ограничена в резултат на противоепидемичните мерки, а за период от 23:30 ч. на 27.11.2019 г. до 31.01.2020 г. Адиса ООД е преустановил изцяло дейността си на основание заповед РД-01-677/25.11.2020 г. и заповед РД- 01-718/18.12.2020 г. на министъра на здравеопазването. Спорният по делото въпрос според съда се свежда до това дали при наличието на ограничено осъществяване на търговската дейност от дружеството въз основа на заповед РД-01-626/27.10.2020 г., заповед РД-01-655/13.11.2020 г. и заповед РД-01-132/26.02.2021 г. на министъра на здравеопазването, същото е имало право да получи безвъзмездна финансова помощ. Съдът е посочил, че от съдържанието на чл. 26б, ал. 1 от ЗМДВИППП се установява, че право да получат безвъзмездни средства за подпомагане имат тези предприятия, които са преустановили дейността си и с решение 947 от 18.12.2020 г. на Министерския съвет е дадено съгласие Министерството на икономиката със средства по оперативна програма Иновации и конкурентоспособност в размер 156 000 000 лв. да обяви процедура на директно предоставяне с конкретен бенефициент НАП. Във връзка с предоставянето на помощта са утвърдени Условия за кандидатстване и условия за изпълнение за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма Иновации и конкурентоспособност 2014-2020 Схема за набиране на заявления за подкрепа BG16RFOP002-2.095 Подкрепа чрез оборотен капитал за МСП, засегнати от временните противоепидемични мерки. Посочил е, че както в решението на Министерски съвет, така и в Условията е прието, че Безпрецедентната обстановка изисква своевременно предприемане на мерки, чрез които да се окаже адекватна подкрепа на засегнатите икономически субекти. С оглед изложеното съдът е приел, че засягане е налице във всеки случай, в който има неблагоприятно въздействие върху правната сфера на адресат на въведените противоепидемични мерки, като обстоятелството, че Адиса ООД осъществява дейност в стол или заведение за хранене, обекти по смисъла на чл. 120, т. 1 ЗТ и същите не подлежат на категоризиране, според състава не предпоставя извод, че дейностите, осъществявани в тях, не попадат в обхвата на въведените ограничения със заповедите на министъра на здравеопазването и за тях не се следва предоставяне на БФП, тъй като тези дейности са засегнати от въведените противоепидемични мерки. На следващо място съдът е изложил мотиви, че при определяне на референтния период за установяване размера на дължимата БФП съдът дължи съобразяване с критериите, въведени с Условията и след като същите допускат до участие за помощта кандидати, чиято дейност е била ограничена от някоя от посочените по - горе заповеди на министъра на здравеопазването, а не само такива, чиято дейност е преустановена в следствие на тези заповеди, то безвъзмездна помощ се дължи и за периодите на ограничаване на дейността по отношение на обект заведение в с. Радиново в предприятието на Либхер - Хаусгерете Марица ЕООД. В тази връзка се е позовал на практика на Върховния административен съд. След преценка на събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът е приел, че в конкретния случай е налице неблагоприятно въздействие, изразяващо се в ограничаване на дейността на посочения обект, в резултат на противоепидемичните мерки, въведени със заповеди РД-01-626/27.10.2020 г., РД-01-655/13.11.2020 г., РД-01 - 677/25.11.2020 г., РД-01-718/18.12.2020 г., РД-01-20/15.01.2021 г., РД-01- 52/26.01.2021 г. и РД-01-132/26.02.2021 г. на министъра на здравеопазването, като изводът за незаконосъобразност на оспорения АУПДВ произтича и от противоречието на съдържанието на акта с основен принцип на административния процес, уреден в чл. 6, ал. 1 АПК. С оглед изложеното е обосновал краен извод, че АУПДВ е издаден в противоречие със закона и с неговата цел, поради което на основание чл. 172, ал. 2 от АПК същият следва да се отмени в частта по отношение на обект заведение в с. Радиново в предприятието на Либхер - Хаусгерете Марица ЕООД. По отношение на декларирания оборот от обекта в гр. Пловдив, ул. Васил Априлов 150 /160/, с оглед установените факти и обстоятелства, съдът е приел, че правилно същият не е включен в оборота, на базата на който се изчислява размера на БФП, доколкото упражняването на дейност в този обект не е било преустановено в изпълнение на цитираните по - горе заповеди на министъра на здравеопазването, тъй като от 08.03.2020 г. обектът е с преустановена дейност. С оглед даденото в хода на съдебното производство заключение по ССчЕ, първоинстанционният съд е приел, че установените с АУПДВ като неправомерно получени средства от дружеството са в по-малък размер от посочените данни от вещото лице и поради забрана за влошаване положението на жалбоподателя е обосновал краен извод за отмяна на АУПДВ в цялост. Решението е валидно, допустимо и правилно като краен резултат. Неоснователно е възражението на касатора за постановяване на обжалвания съдъбен акт в нарушение на материалния закон. Както правилно е посочил и съда, в утвърдените за програмата Условия за кандидатстване и условия за изпълнение за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма Иновации и конкурентноспособност 2014 2020 г. по схема за набиране на заявление за подкрепа BG16 RFOP002-2.095 Подкрепа чрез оборотен капитал за МСП, засегнати от временните противоепидемични мерки, и по-точно в т.11.1, т. 4) Критерии за допустимост са посочени следните условия - 1) кандидатите да са преустановили или ограничили дейността си в резултат на Заповеди с РД-01-626/27.10.2020 г., РД-01-655/13.11.2020 г., РД-01-677/25.11.2020 г., РД-01-718/18.12.2020 г., РД-01-20/15.01.2021 г., РД-01-52/26.01.2021 г. и РД-01-132/26.02.2021 г. на министъра на здравеопазването в търговските обекти, по отношение на които се заявява подкрепа и 2) да развиват основна или допълнителна икономическа дейност (съгласно данни за 2019 г.) в един от посочените кодове/сектори съгласно КИД 2008, които са допустими за финансиране, като видно и от решението на Министерски съвет, а и от Условията, предприетите мерки с оглед безпрецедентната обстановка са за оказване на адекватна подкрепа на засегнатите икономически субекти. Целта на предоставяната БФП е осигуряване на оборотен капитал за регистрирани в Република България микро, малки и средни предприятия, засегнати от временните противоепидемични мерки, за преодоляване на икономическите последствия. По делото е установено и не е спорно обстоятелството, че дейността на дружеството е по КИД 56.10, който е допустим за финансиране, както и че обектите, за които е кандидатствано за подпомагане са засегнати от цитираните заповеди. Обосновано съдът е посочил, че засягане е налице във всеки случай, в който има неблагоприятно въздействие върху правната сфера на адресат на въведените противоепидемични мерки, тъй като, както се каза по горе, водещо за предоставянето на БФП по този ред е засягането на дейността на търговците, което включва както преустановяване на дейността, така и ограничаването ѝ. /Виж в този смисъл решение 7008 от 27.06.2023 г. на Върховния административен съд, първо отделение по адм. дело 11735/2022 г., решение 6585 от 20.06.2023 г. на Върховния административен съд, първо отделение по адм. дело 9398/2022 г., решение 4461 от 26.04.2023 г. на Върховния административен съд, първо отделение, по адм. дело 8492/2022 г., решение 2974 от 21.03.2023 г. на Върховния административен съд, първо отделение по адм. дело 151/2023 г. и др./ Правилни и в съответствие с утвърдените от изпълнителния директор на НАП Условия за кандидатстване са и достигнатите от първостепенния съд изводи относно липсата на категоризация по смисъла на чл. 124 ТЗ на обекта в с. Радиново, тъй като не е налице такова изискване в регламентираните в т.11.1 критерии за допустимост на кандидатите, не е и сред изброените в т.11.2 критерии за недопустимост, а и същото противоречи на духа и целите на предоставяната БФП. Обстоятелството, че дейността на заведението за хранене в с. Радиново е засегната от въведените противоепидемични мерки се потвърждава и от дадените в хода на съдебното производство свидетелски показания. Обосновано в тази връзка е прието и наличието на нарушение на принципа, прогласен в чл. 6, ал. 1 АПК, а именно, че административните органи упражняват правомощията си по разумен начин и справедливо. След като в случая дружеството е отговаряло на всички установени условия и е получило помощта, то липсват предпоставките по чл. 26б ал. 5 от ЗМДВИППП за връщането ѝ, респ. за частично възстановяване на средства. В контекста на изложеното и предвид определения общ размер на публичното държавно вземане, представляващо подлежащата на възстановяване БФП, обстоятелството, че оборотите, декларирани от дружеството по отношение на обект, находящ се в гр. Пловдив, ул. Васил Априлов 15 /160/ не следва да се включват в базата, върху която е изчислен размерът на БФП, с оглед преустановената след 08.03.2020 г. дейност в същия, не променя достигнатия от съда краен извод за незаконосъобразност на оспорения АУПДВ, доколкото е налице невъзможност да се установи действителният размер на подлежащата на възстановяване помощ. С оглед изложеното, не се установява релевираното в касационната жалба основание по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на съдебното решение и същото следва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо и правилно. С оглед изхода на спора, в полза на ответника по касация следва да бъдат присъдени разноски в размер на 3 500 лева, уговорено и заплатено в брой адвокатско възнаграждение съгласно приложения списък и договор за правна защита и съдействие от 13.03.2023 г. Не е налице прекомерност на възнаграждението, което е в размер до минимално определения съгласно Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения съобразно материалния интерес по делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК, Върховния административен съд, състав на първо отделение,