Решение № 8769 от 5.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5590/2016 г.

Решение № 8769 от 5.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5590/2016 г., III о., докладчик съдията Юлия Раева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадени две касационни жалби срещу Решение № 313 от 25.02.2016 г., постановено по адм. дело № 706/2015 г. по описа на Административен съд - Б., с което съдът в производство по чл. 203 и сл. от АПК, вр. чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ е осъдил Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН) да заплати на С. Й. С., понастоящем в Затвора гр. Б. сумата от 500 (петстотин) лева за претърпени неимуществени вреди през периода от 30.03.2015 г. - 20.05.2015 г. в резултат от незаконосъобразно бездействие на служители на ГДИН, изразяващо се в неосигуряване на проветряване и осветяване на килията, на нормална жилищна площ и непрекъснат достъп до санитарен възел и течаща вода от 20.30 ч. до 6.00 ч. всеки ден през процесния период, лоши санитарно-битови условия, неосигуряване на диетична храна, съответстваща за установените заболявания на ищеца и несвоевременно предоставяне на медикаменти, предписани за ежедневен прием, като е отхвърлил иска за горницата от 500 (петстотин) до 5 000 (пет хиляди) лева като неоснователен и недоказан. Предвид изхода на делото съдът е осъдил ГДИН да заплати в полза на С. Й. С. направените по делото разноски, пропорционално на уважената част от иска в размер на 61 (шестдесет и един) лева. Първата касационна жалба е подадена от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" при Министерството на правосъдието чрез процесуалния представител юрк. Чанев, с която се релевират доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост на обжалваното решение в осъдителната част - касационни основания по см. на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. По касационната жалба на ГДИН е постъпил отговор от С. С. с доводи за необоснованост и неоснователност. Втората касационна жалба е подадена от С. Й. С., понастоящем в Затвора гр. Б., чрез процесуалния му представител адв. Николов, с оплаквания за необоснованост на обжалваното решение - касационно основание по см. на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на съдебния акт и уважаване на иска в пълен размер. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Касационните жалби са подадени от надлежни страни, за които съдебният акт е неблагоприятен, в законоустановения срок и са процесуално допустими. Разгледани по същество, касационните жалби са неоснователни. С обжалваното решение Административен съд - Б. е осъдил ГДИН да заплати на С. Й. С., понастоящем в Затвора гр. Б. сумата от 500 (петстотин) лева за претърпени неимуществени вреди през периода от 30.03.2015 г. - 20.05.2015 г. в резултат от незаконосъобразно бездействие на служители на ГДИН, изразяващо се в неосигуряване на проветряване и осветяване на килията, на нормална жилищна площ и непрекъснат достъп до санитарен възел и течаща вода от 20.30 ч. до 6.00 ч. всеки ден през процесния период, лоши санитарно-битови условия, неосигуряване на диетична храна, съответстваща за установените заболявания на ищеца и несвоевременно предоставяне на медикаменти, предписани за ежедневен прием, като е отхвърлил иска за горницата от 500 (петстотин) до 5 000 (пет хиляди) лева като неоснователен и недоказан. Предвид изхода на делото съдът е осъдил ГДИН да заплати в полза на С. Й. С. направените по делото разноски, пропорционално на уважената част от иска в размер на 61 (шестдесет и един) лева. От събраните по делото доказателства съдът е установил, че ищецът е изтърпявал наказание лишаване от свобода, като е постъпил в затвора Б. на 24.03.2015 г. по изпълнение на влязла в сила осъдителна присъда в размер на 4 месеца лишаване от свобода. Въз основа на събраните по делото доказателства съдът е направил извод, че в случая е налице незаконосъобразно бездействие от страна на служителите на ответника да осигурят на ищеца условия на изтърпяване на наказанието му, които да не създават предпоставки за увреждане на физическото и психическото му здраве и на човешкото му достойнство. Съдът подробно е разгледал разпоредбите на чл. 3 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС), чл. 29, ал. 1 от Конституцията на Р. Б. и чл. 3 от ЗИНЗС. Посочил е, че съгласно разпоредбата на чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит тип, каквото е в настоящия случай, ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения. Въз основа на доказателствата по делото, съдът е направил извод, че килията, в която е настанен ищецът през процесния период, не отговаря на посочените изисквания, тъй е бил препятстван достъпът на ищеца до санитарен възел и течаща вода в продължение на 9 часа и 30 минути всяко денонощие (от 20.30 ч. до 6.00 ч.) и ищецът е бил принуден да облекчава физиологичните си нужди в кофи, които се намират в същото помещение. В тази връзка е приел, че тези неблагоприятни условия, освен пряко водещи до поставяне на лишените от свобода в унизително състояние, представляват потенциална заплаха за тяхното здраве поради липса на реализирани елементарни хигиенни стандарти. От показанията на разпитаните свидетели съдът е приел за установено, че ищецът е бил единствен непушач в килията, която била с ограничени възможности за проветрение - поради установеното ограничено подаване на пара за отопление отварянето на прозорец през зимата е водело до понижаване на температурата в помещението. Според съда тези обстоятелства не просто влияят на комфорта на лишения от свобода, но с оглед данните от представените по делото медицински справки, застрашават здравето му, тъй като последният страда от Идиопатична дилатативна кардиомиопатия - чиито признаци са - умора, задух, сърцебиене и дори синкоп (временна загуба на съзнание), за което свидетелства и св. И. в своите показания. Съдът е приел, че размерът и броят на прозорците не осигурявали достатъчен приток на слънчева светлина. От броя на настанените лица, съотнесен към площта на килията, съдът е обосновал извод за предоставяне на ограничена жилищна площ - почти два пъти по-малка от нормативно регламентирания минимум. От представените в хода на делото доказателства съдът е установил, че ищецът е страда от множество заболявания, но не е получавал своевременно необходимите медикаменти, което е повлияло на общото му жизнено и здравословно състояние. Според решаващия съд е доказано по делото и твърдението на ищеца, че не му е осигурявана здравословна и диетична храна, подходяща за заболяванията, от които страда и най-вече за доказания диабет. С оглед изложеното, съдът е направил извод, че поставянето на ищеца в неблагоприятни условия по смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС представлява третиране, способно да причини твърдените неимуществени вреди. Съдът е счел, че искът за неимуществени вреди е доказан по основание, но е частично основателен от гледна точка на неговия размер. Относно размера на обезщетението съдът е съобразил разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), продължителността и интензитета на увреждането и е преценил, че сумата от 500 (петстотин) лева е достатъчна в конкретния случай, а за разликата до 5 000 (пет хиляди) лева е приел иска за неоснователен и недоказан. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е изяснил в пълнота фактическата обстановка по делото като е събрал относимите за правилното решаване на спора доказателства и ги е обсъдил в тяхната съвкупност. Достигнал е до верни правни изводи, които напълно се споделят от настоящата инстанция. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на гражданите и юридическите лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. За да възникне отговорността на държавата, следва да бъде установена както незаконосъобразността на действията и бездействията, на които се основава искът, така и наличието на реално причинена вреда, произтичаща от тях в пряка причинна връзка. Първоинстанционният съд е обсъдил всички въведени от ищеца обстоятелства, на които се основава предявеният иск по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Дал е подробен, ясен и конкретен отговор кои приема за установени въз основа на събраните по делото доказателства. В обжалваното решение е налице изложение относно установените по делото фактически положения, релевантни за спора. Посочено е въз основа на кои доказателства са приети за установени фактическите положения, кои доказателства съдът кредитира и защо. Изведен е правилният извод за доказаност на изложените в исковата молба обстоятелства, които обуславят присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди по приложимия закон. Правилно съдът е приел, че са доказани и подлежат на обезщетяване вредите, причинени от неосигуряването на нормални битови и санитарно-хигиенни условия на живот в затвора и от неосигуряване в пълен обем на диетична храна и лекарства на ищеца съобразно заболяванията, от които страда. Несъгласието на страните с изводите на съда не основава необоснованост и съответно неправилност на обжалваното решение. При надлежно установената фактическа обстановка административният съд е извел единствено правилният и логичен извод за частична основателност на предявения иск по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ.