Решение № 10932 от 18.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1200/2013 г.

Решение № 10932 от 18.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1200/2013 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Васко Апостолов Апостолов, в качеството му на директор на дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив (сега с ново наименование Дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив), срещу решение № 2676 от 11.12.2012 г. по адм. дело № 2482 по описа за 2012 г. на административния съд - Пловдив, в частта с която по жалба на "Кристал Вода 1" ООД е отменен РА № 161105730 от 09.04.2012 г. на орган по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с решение № 805 от 09.07.2012 г. на директора на същата дирекция, в частта относно отказано право на данъчен кредит в общ размер на 18 672 лв. по фактури, издадени от "Дана 1" ЕООД. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушаване на материалния и процесуалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора и присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - "Кристал Вода 1" ООД оспорва същата като неоснователна в писмен отговор, подаден чрез процесуалния представител адв. Недялко Шилев. Не претендира присъждане на съдебни разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Административният съд е бил сезиран с жалба от търговското дружество срещу ревизионен акт № 161105730 от 09.04.2012 г. на орган по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, относно отказано право на данъчен кредит за данъчни периоди м. 12.2009 г. - м. 02.2010 г. по фактури, издадени от "Дана 1" ЕООД с предмет на доставките извършване на строително-монтажни работи (СМР), на основание чл. 70, ал. 5, във връзка с чл. 68, ал. 1, чл. 69, ал. 1, т. 1 и чл. 9 от ЗДДС. С обжалваното решение е отменен РА в частта относно отказано право на данъчен кредит общо в размер на 18 672 лв. по фактури № 382 от 29.12.2009 г., № 383 от 30.12.2009 г., № 392 от 29.01.2010 г. и частично по фактура № 417 от 26.02.2010 г. Решението в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството по отношение на непризнат данъчен кредит по фактура № 417 от 26.02.10 г. на стойност 16 640 лв. и ДДС 3 328 лв., с прилежащи лихви - в частта за позиции 3 и 4 - боядисване на фасади и изкърпване на фасади, като необжалвано е влязло в сила и не е предмет на разглеждане в настоящото производство. В мотивите на обжалваното решение е обсъдена фактическата страна по спора, събраните доказателства, включително заключението по съдебно-счетоводната експертиза, възраженията на дружеството - жалбоподател и приложените разпоредби, за да се откаже претендираното право. За да отмени ревизионния акт в обжалваната част по доставките с предмет СМР, съдът подробно е посочил представените към тях договор за строителство, и актове обр. 19. Основанието за отказ на правото на данъчен кредит е липсата на кадрова и материална обезпеченост на доставчика за процесните СМР-а, и по-конкретно не е установено кои работници са извършвали строителни дейности на ремонтирания обект, като липсват командировъчни заповеди, документи за транспорт и нощувки на работниците. От доставчика "Дана-1" ООД не са представени първични документи за закупени строителни материали и доставката им до обекта. Обектът, по отношение на който са твърдяните СМР, е наета административно-производствена сграда в консервна фабрика с наемодател "Еко Фрут - 1" ЕООД, като договорът за строителство касае СМР именно на тази сграда. За да реши спора по делото, съдът е направил съпоставка между договора за строителство и актовете обр. 19 и приел, че е налице съвпадение между договорените и приети строително-монтажни работи. Видовете СМР са отразени с конкретни наименования, мярка, количество единична и обща цена. По отношение на работната сила, с която са осъществени ремонтните работи, съдът е отбелязал, че липсата на документирани разходи за командировки, пътни и квартирни от страна на изпълнителя по отношение назначени от същия работници, не води сама по себе си до извода за липса на осъществени от него СМР, при положение, че в хода на ревизията са представени трудови договори на работници при доставчика, наети по длъжности в сферата на строителството. Относно материалите за извършване на процесните СМР съдът се е позовал на изслушаната съдебно-счетоводна експертиза, неоспорена, заключението по която е изготвено след анализ на доказателствата по делото и осъществена проверка на място, като той приема, че материалите, необходими за извършване на строителните дейности са изписани от доставчика. Изводът, че материалите са били за сметка на доставчика се подкрепя и от самия договор за строителство, който по своя характер представлява договор за изработка, а чл. 259 ЗЗД предвижда, че ако не е уговорено друго, изпълнителят е длъжен да изработи поръчаното със свои средства. Решението е правилно постановено. В мотивите на съдебното решение съдът правилно е отграничил и обсъдил основният спорен момент по делото, а именно дали са налице материалноправните предпоставки за признаване правото на данъчен кредит по доставките на услуги от "Дана-1" ООД. По делото не се спори, че фактурираните строително-монтажни работи са били реализирани в обекта на получателя, а относно обстоятелството дали доставчикът е този, който действително ги е осъществил. Неоснователно е основното възражение на касатора, че по делото не са налице доказателства за кадровата обезпеченост на доставчика. Без да бъдат повтаряни мотивите на първоинстанционния съд, следва да се посочи, че след като по делото безспорно са установява наличието на трудови договори с работници в областта на строителството, обстоятелството, че не са налице командировъчни и квартирни за тези работници, не следва да се приема във вреда на ревизираното дружество, с оглед установеното изпълнение на процесните СМР. По повод другия спор относно вложените материали в строителните дейности, следва да се приеме за обоснован изводът на съда, че материалите са били за сметка на доставчика "Дана-1" ООД с оглед на неоспорената експертиза, която е кредитирана от съда и която е установила, че са налице данни за това в счетоводството на доставчика. Предвид изложените съображения следва да се приеме, че изводите на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на РА в тази част са обосновани и правилни. Не са налице твърдяните касационни основания за отмяна, поради което решението следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора съдебни разноски не се дължат, тъй като въпреки претенцията на ответника, не са представени доказателства за направени такива за касационната инстанция. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,