Решение № 322 от 5.07.2012 г. на ВКС по н. д. № 1039/2012 г.

Решение № 322 от 5.07.2012 г. на ВКС по н. д. № 1039/2012 г., II н. о., НК, докладчик председателят Савка Стоянова Производството е по реда на чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК Главният прокурор на Република България е направил искане на основание чл. 420, ал. 1 във вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК да се възобнови н. о. х. д. № 22173/2011 г. на Районен съд- София, н. о. 5-ти състав, отмени постановеното по него определение, с което е одобрено споразумението в частта, в която е определен първоначалния режим на изтърпяване на наказанието в размер на осем месеца лишаване от свобода, наложено на Н. Ц. В. и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на съда. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура поддържа искането по изложените в него съображения. Осъденият лично и чрез назначения му служебен защитник намират искането за неоснователно. Твърдят, че осъденият е изтърпял наложеното наказание изцяло и е освободен по тази причина от затвора през м. май 2012 г. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като прецени становищата на страните и провери изцяло материалите по делото намери за установено следното: Искането за възобновяване на наказателното дело е процесуално допустимо, тъй като е изготвено в предвидения от закона срок, от легитимна страна и касае съдебен акт, подлежащ на проверка по реда на Глава Тридесет и трета от НПК. Разгледано по същество настоящият състав намира, че то следва да се остави без уважение и съображенията за това са следните: Софийският районен съд, н. о. 5-ти състав с определение от 9.02.2012 г. по н. о. х. д. № 22173/2011 г. е одобрил споразумение, с което Н. Ц. В. е признат за виновен по чл. 354а, ал. 3, пр. 2, т. 1, пр. 1 и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, наложено му е наказание осем месеца лишаване от свобода, при първоначален "общ" режим и прекратил наказателното производство по делото. Определението, в частта, в която е определен първоначалния режим на изтърпяване на наказанието е постановено в нарушение на закона- чл. 60, ал. 1 вр. чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС. Видно от данните за съдимост Н. В. е осъждан пет пъти, като с осъждането по н. о. х. д. № 13926/2007 г. в сила от 19.06.2008 г. му е наложено наказание една година лишаване от свобода, при условията на чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен срок от три години. Този факт е достатъчен за да се направи извод, че осъждането на В. по н. о. х. д. № 22173/2011 г. не е първо по смисъла на чл. 59, ал. 1 от ЗИНЗС, при каквато хипотеза е било възможно определянето на първоначален общ режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. Когато се решават въпросите за вида затворническо заведение и първоначалния режим на изтърпяване на наказанието в съответствие с изискванията на чл. 60, ал. 1 и чл. 61, т. 2 ЗИНЗС се вземат предвид всички осъждания на дееца, по които е налагано наказание лишаване от свобода, без да се прави разлика дали то е било изтърпяно ефективно или при условията на чл. 66, ал. 1 от НК. При това съдът най- напред определя типа затворническо заведение, а след това и първоначалния режим, който в настоящия случай, поради миналото осъждане по н. о. х. д. № 13926/2007 г. е следвало да се изтърпи в затворническо заведение от закрит тип, при първоначален строг режим. Допуснатото нарушение от съда не подлежи на отстраняване. Видно от приложеното към делото писмо от Главна Дирекция "Изпълнение на наказанията"- затвора гр. С. Ц. В. е изтърпял наложеното му наказание осем месеца лишаване от свобода и освободен от затвора по тази причина на 11.05.2012 г. т. е. още преди постъпване на искането във ВКС, станало повод за образуване на настоящото дело. По тази причина макар и формално да е налице нарушение на закона, отстраняването му чрез възобновяване на наказателното дело, отмяна на постановеното определение и връщане делото за ново разглеждане е безпредметно, поради което и искането следва да се остави без уважение. Водим от гореизложеното и на основание чл. 424, ал. 1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение