Решение № 730 от 21.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4366/2014 г.

Решение № 730 от 21.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4366/2014 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Столичната здравноосигурителна каса /СЗОК/, чрез пълномощника юрисконсулт Живка Кунева, против решение /без номер и дата/, постановено по адм. дело № 3536/2005 г. по описа на Софийски градски съд, административно отделение, с което е отменена заповед № РД-13-18/11.01.2005 г. на директора на СЗОК за налагане на санкции на ЕТ "Панацея 99 - д-р Станислав Маламов - АИППМП" - гр. София, в размер общо на 960 лв. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в жалбата, касаторът моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против оспорения административен акт. Претендира присъждане на направените разноски и юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - Станислав Енчев Маламов, действащ като ЕТ "Панацея 99 - д-р Станислав Маламов - АИППМП" - гр. София, чрез пълномощника адв. Марен Москов, оспорва жалбата. Излага съображения за правилност на съдебното решение и моли същото да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното: Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на тричленен състав на Софийски градски съд, административно отделение, е отменена заповед № РД-13-18/11.01.2005 г. на директора на СЗОК, с която на ЕТ "Панацея 99 - д-р Станислав Маламов - АИППМП" - гр. София, са наложени санкции: по т. 1 и т. 2 - по чл. 265, ал. 3, т. 5.2, б. "а" от Националния рамков договор /НРД/ - 2003 г. и чл. 47, ал. 3 от индивидуален договор № 22-1350/2003 г. - финансова неустойка в размер на 320 лв. - за констатирано в медицински протокол № М-1660/16.11.2004 г. нарушение на чл. 119, ал. 1 НРД - 2003 г., изразяващо се в неоказване на медицинска помощ в обхвата съгласно Наредба № 27; по т. 3 - по чл. 265, ал. 3, т. 2.2. НРД - 2003 г. - в размер на 640 лв. - двоен размер на първоначално наложена санкция за същия вид нарушение /РД-13-53/2.08.2004 г./, изразяващо се в неспазване на установения в глава единадесета на НРД - 2003 г. ред за предписване на лекарства, заплащани напълно или частично от НЗОК. За да постанови това решение съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената форма и при спазване на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон. Според съда нарушението по т. 1 от медицинския протокол не е допуснато, тъй като по делото е представен регистър на диспансеризираните лица, който отговаря на изискванията на Наредба № 2/2003 г. Наред с това, липсата на регистър по принцип представлява нарушение на задълженията във връзка с работата с медицинската документация, а не нарушение, изразяващо се в неоказване на медицинска дейност. Относно нарушението по т. 2 от медицинския протокол съдът е приел, че направената констатация за неизпълнени от лечебното заведение медицински дейности от пакета за диспансеризирани лица е непълна и неконкретна, тъй като са посочени 30 броя медицински досиета на задължително здравноосигурени лица /ЗЗОЛ/, а в приложенията са описани само 7 досиета; от лекарите-контрольори не са съставени справки или таблици, от които да е видно въз основа на кои досиета /на кои ЗЗОЛ/ са направени констатациите за допуснати нарушения. Наред с това, според съда, след като проверката не обхваща едногодишен период, а само периода от м. април до м. ноември 2003 г., не може да се направи извод за неизпълнение на задълженията по пакета за диспансеризираните лица, който се отнасят за цяла година. Относно нарушението по т. 3 съдът е приел, че също не е извършено, тъй като по делото са представени доказателства за проведена консултация с кардиолог преди изписване на лекарството Корвитол на посоченото ЗЗОЛ, каквото е изискването по указанието за работа с лекарствения списък на НЗОК, издадено на основание чл. 45, ал. 1 НРД - 2003 г. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното съдебно решение е правилно. От фактическа страна е безспорно установено, че между ЕТ "Панацея 99 - д-р Станислав Маламов - АИППМП" - гр. София и НЗОК, чрез СЗОК, е сключен индивидуален договор № 22-1350/14.05.2003 г. за изпълнение на първична извънболнична медицинска помощ, който, съгласно § 1 от заключителните разпоредби на същия, влиза в сила от 1.04.2003 г., а съгласно чл. 48 се сключва за срока на действие на НРД - 2003 г. и е в сила до приемане на нов или промяна на действащия НРД. Със заповед № РД-18-1960/16.11.2004 г. на директора на СЗОК е възложена тематична медицинска проверка относно изпълнение на индивидуалния договор. За резултатите от проверката е съставен медицински протокол № М-1660/16.11.2004 г. от определения в заповедта лекар-контрольор, в който са описани констатираните нарушения по три пункта. Въз основа на протокола е издадена заповед № РД-13-18/11.01.2005 г., от директора на СЗОК, която е предмет на оспорването пред първоинстанционния съд. В заповедна са направени следните констатации: 1. проверяваният лекар не е създал и не поддържа регистри на диспансеризирани пациенти, което е в нарушение на чл. 118, ал. 1, т. 3 НРД - 2003 г.; 2. при проверка на 30 броя медицински досиета на ЗЗОЛ, диспансеризирани от д-р Маламов с диагноза артериална хипертония е установено: във всички досиета липсват необходимите лабораторни изследвания съгласно изискванията на Наредба № 2/2003 г. за организация и провеждане на профилактични прегледи при лица от 0 до 18 години и диспансерно наблюдение на ЗЗОЛ - за периода м. април 2003 г. - м. декември 2003 г.; в медицинското досие на ЗЗОЛ с посочен ЕГН не е спазена периодичността на прегледите - веднъж на всеки шест месеца, съгласно изискванията на Наредба № 2/2003 г., което е в нарушение на чл. 119, ал. 1 НРД - 2003 г. и чл. 6, т. 2 от индивидуалния договор /ИД/; 3. при проверка на медицинското досие на ЗЗОЛ с посочен ЕГН е установено, че през м. февруари 2004 г. и м. април 2004 г. проверяваният лекар е изписвал терапия с медикамента Корвитол без необходимите консултации със специалист - кардиолог, които са основание за предписване на медикаменти от III група, което е в нарушение на т. А4 от задължителното съгласно чл. 45, ал. 1 "Указание за работа с лекарствения списък на НЗОК". Въз основа на тези констатации, със заповедта са наложени следните санкции: по т. 1 и т. 2 - по чл. 265, ал. 3, т. 5.2, б. "а" НРД - 2003 г. и чл. 47, ал. 3 от индивидуален договор № 22-1350/2003 г. - финансова неустойка в размер на 320 лв. - за констатирано в медицински протокол № М-1660/16.11.2004 г. нарушение на чл. 119, ал. 1 НРД - 2003 г., изразяващо се в неоказване на медицинска помощ в обхвата съгласно Наредба № 27; по т. 3 - по чл. 265, ал. 3, т. 2.2 НРД - 2003 г. - в размер на 640 лв. - двоен размер на първоначално наложена санкция за същия вид нарушение /РД-13-53/2.08.2004 г./, изразяващо се в неспазване на установения в глава единадесета на НРД - 2003 г. ред за предписване на лекарства, заплащани напълно или частично от НЗОК. В резултат на обсъждането на събраните доказателства по делото, включително заключението на съдебно-медицинската експертиза, която е изслушана в съдебното производство, първоинстанционният състав на съда е достигнал до обоснования извод, че не е доказано извършването на нарушенията, за които са наложи санкциите с обжалваната заповед. Според съдържанието на диспозитива на обжалваната пред съда заповед № РД-13-18/11.01.2005 г. на директора на СЗОК, първата от двете санкции е наложена за нарушенията, които са описани в т. 1 и т. 2 от заповедта, като наред с това е посочено, че санкцията-финансова неустойка се налага за констатираното в медицинския протокол нарушение на чл. 119, ал. 1 НРД - 2003 г., изразяващо се в неоказване на медицинска помощ в обхвата на Наредба № 27. Както се установява от мотивите на заповедта, по т. 1 е описано нарушение, изразяващо се в това, че проверяваният лекар не е създал и не поддържа регистри на диспансеризирани пациенти, което е в нарушение на чл. 118, ал. 1, т. 3 НРД - 2003 г. В посочената разпоредба на НРД - 2003 г. е предвидено, че лечебните заведения за първична извънболнична медицинска помощ /ПИМП/ водят регистър на диспансеризираните лица съгласно Наредба № 2 от 2003 г. за организация и провеждане на профилактични прегледи при лица от 0 до 18 години и диспансерно наблюдение на ЗЗОЛ /ДВ, бр. 16 от 2003 г./. Предвид изричното посочване на нарушението, за което се налага санкцията в размер на 320 лв., както и правната квалификация на нарушението, за което се налага /по чл. 119, ал. 1 НРД-2003 г./, се обуславя извода, че за нарушението, констатирано по т. 1 от мотивите на заповедта не е наложена санкция, въпреки че в диспозитива на заповедта е посочено, че санкцията се налага и по т. 1. В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че санкцията е определена в размер като за едно нарушение - в максималния размер, предвиден в чл. 265, ал. 3, т. 5.2, б. "а" НРД - 2003 г. Наред с това, следва да бъдат споделени изводите на първоинстанционния съд, че предвид представените в съдебното производство доказателства, нарушението, описано по т. 1 от процесната заповед, не е допуснато. Според заключението на вещото лице по съдебно - медицинската експертиза, представеното копие на регистър на диспансеризираните лица по съдържание отговаря на изискванията на посочената наредба. Доводът в касационната жалба, че регистърът е следвало да бъде представен при проверката, ако е съществувал, е по принцип основателен, но в случая няма данни в административната преписка, че такъв регистър е бил искан на проверявания ПИМП от проверяващия лекар-контрольор /въпреки че в заповедта за възлагане на проверка са определени две лица за извършване на проверката - лекар-контрольор и инспектор, медицинският протокол е подписан само от първия, което налага извода, че проверката е извършена само от него/. Поради това не може да се направи обоснован извод, че въпросният регистър не е съществувал при проверката. Относно нарушението, описано в т. 2 от мотивите на обжалваната пред съда заповед, първоинстанционният съд правилно е приел, че липсват конкретни данни за допуснатите нарушения, изразяващи се в описание /посочване, изброяване по имена или ЕГН/ на ЗЗОЛ, по отношение на чиито медицински досиета са установени нарушенията. Описание липсва както в медицинския протокол, така и в друг съпровождащ документ /протокол, таблица или списък/, който да е съставен в рамките на възложената проверка и за целите на същата и който да представлява част от административната преписка. В този смисъл, не може да бъде направен обоснован извод по отношение на кои медицински досиета са допуснати твърдяните в заповедта нарушения. Последното препятства правото на защита на проверявания ПИМП и представлява самостоятелно основание за отмяна на акта като немотивиран в тази част. Направеното от вещото лице по съдебно - медицинската експертиза описание на съдържанието на медицински досиета на диспансеризирани ЗЗОЛ не може да замести липсващите мотиви на заповедта, поради което правилно не е обсъждано по същество от първоинстанционния съд. Наред с това, санкцията е наложена за нарушение по чл. 119, ал. 1 НРД - 2003 г., който предвижда, че общопрактикуващият лекар оказва първична извънболнична медицинска помощ в обхват съгласно Наредба № 27 от 2002 г. за определяне на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от НЗОК, за здравноосигурени лица, записани в регистрите им. От мотивите по т. 2 от заповедта е видно, че е констатирано нарушение, изразяващо се в липса на необходимите лабораторни изследвания, а не в неназначаване на такива изследвания. Разминаването е съществено, както правилно е приел първоинстанционният съд, тъй като констатацията касае нарушения по водене на документацията, а санкцията е наложена за нарушение на задължението за оказване на медицинска помощ в регламентирания за съответните лица обхват. Втората наложена санкция със заповедта - за нарушение по чл. 265, ал. 3, т. 2.2 НРД - 2003 г., правилно е приета от съда за незаконосъобразна, тъй като нарушението, за което е наложена не е допуснато от проверявания ПИМП. Предвид представеното в съдебното производство медицинско направление от 23.01.2004 г. и заключението на съдебно-медицинската експертиза, съдът е достигнал до обоснования извод, че на посочената дата е проведена консултация на ЗЗОЛ от специалист - кардиолог от "СБАЛССЗ" ЕАД - гр. София. Поради това е спазено задължителното съгласно чл. 45, ал. 3 НРД - 2003 г. изискване по т. А4 от Указание за работа с лекарствения списък на НЗОК, утвърдено със заповед № РД-16-6/4.04.2003 г. на директора на НЗОК - относно предписване от общопрактикуващ лекар на лекарства от група III - във връзка с изписания от проверявания ПИМП медикамент Корвитол през м. февруари и м. март 2004 г. за предварителна консултация с кардиолог. Във връзка с довода в касационната жалба, че въпросното медицинско направление не е било представено при извършената проверка, поради което следва да се приеме за несъществуващо, важат изложените по-горе съображения /във връзка с подобен довод за несвоевременното представяне на регистъра на диспансеризираните лица/. Освен това дори и да се приеме, че при проверката не е съществувал документ в медицинското досие на посоченото ЗЗОЛ, удостоверяващ извършената консултация със специалист-кардиолог, това не води до единствено възможния извод, че такава консултация не е била действително осъществена, а само до извода, че в досието не е била приложена съответната медицинска документация. След като е констатирал при проверката липсата на такъв документ проверяващият орган е следвало изрично да поиска представянето му от проверявания ПИМП и/или да поиска обяснения дали такава консултация е проведена и едва при непредставянето на съответни документи да направи извода, че консултация действително не е проведена. По изложените съображения, първоинстанционният съд правилно е отменил обжалваната заповед. При постановяване на решението не са допуснати твърдяните касационни основания. Съдебното решение формално не отговаря на изискването по чл. 189, ал. 1, б. "а", пр. първо ГПК (отм.), приложим на основание чл. 45 ЗАП (отм.) - за посочване на дата на постановяването му. Въпреки това настоящият състав намира, че това нарушение не представлява основание за отмяна на решението, тъй като според служебно събраните в настоящото производство доказателства - съдебно удостоверение, издадено на 8.08.2014 г. от Софийски градски съд, към което е представена извадка от регистъра по номера на първоинстанционното дело - адм. дело № 3536/2005 г. по описа на СГС, администартивно отделение, както и заверено копие от срочната книга на състава, в която е обявено решението по първоинстанционното дело, се установява, че решението е обявено в срочната книга на 30.09.2013 г. Предвид липсата на други данни и вписването в нарочно съставения за това документ, следва да се приеме, че решението е постановено най-късно на датата, на която е обявено в срочната книга - 30.09.2013 г. При извършената служебна проверка на решението съгласно чл. 218, ал. 2 АПК се установява, че същото е допустимо, като е постановено по допустима и редовна жалба и в рамките на претендираната съдебна защита. Решението е валидно, като постановено от законен съдебен състав в рамките на правораздавателната му компетентност, предвид данните, съдържащите се в удостоверение изх. № 487/20.08.2014 г. от Софийски градски съд, за това че съдиите, които са участвали в съдебното заседание от 23.04.2009 г., на което делото е обявено за решаване, са били съдии в същия съд към датата, на която решението е вписано в срочната книга на съответния състав на съда. Предвид изложеното, обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Разноски за производството пред настоящата инстанция не се възлагат, тъй като от ответната страна по касационната жалба не са претендирани такива. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение