Решение № 15068 от 28.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9217/2012 г.

Решение № 15068 от 28.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9217/2012 г., VI о., докладчик съдията Димитър Първанов Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - гр. Бургас, подадена от неговия директор Енчо Жеков, срещу решение № 567/2012 г. по адм. дело № 210/2012 г. на Административен съд - гр. Бургас. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С посоченото решение Административен съд - гр. Бургас е отменил решение № 4 от 12.01.2012 г. на касационния жалбоподател и потвърденото с него разпореждане № 620816 от 10.10.2011 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване в РУСО - Бургас. За да постанови този резултат съдът е приел, че длъжностното лице е нарушило материалния закон - § 10 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, обн., ДВ, бр. 68 от 2006 г. - като е отказало да признае за стаж по чл. 104, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) осигурителния стаж на Живко Неделчев Иванов, положен на длъжността " минен спасител" за времето от 15.06.1990 г. до 02.02.1992 г. Решението е правилно - законосъобразно, обосновано и напълно съобразено с трайно установената съдебна практика. Още с решение № 8516 от 19.09.2007 г. по адм. дело № 3965/2007 г. Върховният административен съд обърна внимание на пенсионните органи, че "следва да имат предвид и новата разпоредба на § 10 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване (ДВ, бр. 68 от 2006 г., попр., бр. 76 от 2006 г.), с която законодателят разпореди осигурителният стаж на лицата, работили като минни спасители до ръководител на минно-спасителна служба (пункт) включително до влизането в сила на този закон, да се превръща при условията на чл. 104, ал. 3 КСО." След това с решение № 12787 от 15.12.2007 г. по адм. д. № 7525/2007 г. Върховният административен съд изрази следното становище: "Тази разпоредба има тълкувателен характер и важи за минало време относно неразрешените спорове до нейното създаване. Тя е създадена специално да отстрани всяко друго тълкуване кой осигурителен стаж следва да се категоризира по чл. 104, ал. 3 КСО. На основание същата разпоредба осигурителният стаж на минните спасители до 19.09.2006 г., назначени на подземна работа се счита за стаж, положен при условията на чл. 104, ал. 3 КСО и същите могат да ползват правата по този текст на КСО. След като осигурителният стаж на тези лица се превръща по реда на чл. 104, ал. 3 КСО, то повече от очевидно е, че е налице осигурителен стаж по смисъла на същия текст на КСО. При отпускането на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията па § 4, ал. 3 КСО, осигурителният стаж, положен на длъжност "подземен минен спасител", може да ползва правата по чл. 103, ал. 4 ПЗР на КСО." Същото становище е застъпено и във всички последващи решения по въпроса как следва да бъде тълкуван и прилаган посочения по-горе § 10 (виж напр. реш. № 7941 от 16.06.2009 г. по адм. д. № 2073 от 2009 г., реш. № 8560 от 26.06.2009 г. по адм. д. № 2536 от 2009 г., както и по-новото по време реш. № 3605 от 14.03.2011 г. по адм. д. № 9452 от 2010 г., всичките на ВАС-VI отд.). То е основано на генералната идея, че "след като правилото повелява, че осигурителният стаж се превръща по реда на чл. 104, ал. 3 КСО, законодателят е приел, че той е осигурителен стаж по смисъла на същия текст, а щом осигурителният стаж на минните спасители до 19.09.2006 г. се признава за осигурителен стаж по чл. 104, ал. 3 КСО, следва да се приеме, че техният труд е признат за положен при условията на чл. 104, ал. 3 КСО; иначе законодателят щеше да разпореди осигурителният стаж на минните спасители да се превръща по реда на чл. 104, ал. 2 КСО" (реш. № 15625 от 17.12.2009 г. по адм. д. № 6605 от 2009 г. на ВАС-VI отд.). По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е неоснователна. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,