Решение № 7107 от 7.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3939/2015 г.

Решение № 7107 от 7.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3939/2015 г., III о., докладчик съдията Владимир Първанов Производството намира правното си основание в чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по жалба на [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], ЕИК[ЕИК], представлявано от изпълнителния директор, чрез адв. К. Ж., против Решение № 6489/27.10.2015 г. по административно дело № 3939 по описа за 2015 г. на Административен съд София-град. В жалбата се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Депозирано е писмено становище, в което касационната жалба се поддържа изцяло. Претендират се направените по делото разноски. Ответната по касационната жалба страна се представлява от юрисконсулт, който оспорва жалбата като неоснователна. Твърди, че решението е правилно, законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло. Представителят на Върховна административна прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на жалбата и правилност на оспорения първоинстанционен акт. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С оспореното пред настоящата инстанция решение състав на АССГ е отхвърли жалбата на [фирма] срещу Акт за установяване на публично държавно вземане с № 007/2015 от 27.03.2015 г. на Държавна комисия по хазарта и е осъдил дружеството да заплати на последната направените по делото разноски в размер на 830 лв. За да постанови решението си, съдът е приел, че в рамките на дадената от закона възможност Председателят на Държавната комисия по хазарта е издал акт за установяване на публично държавно вземане, според който жалбоподателят има непогасени задължения, представляващи дължима годишна вноска по чл. 10 а, ал. 1, т. 3 от Закона за хазарта в размер на 10 000 лв. за 2014 г. и лихва в размер на законната такава до момента на окончателното изплащане на задълженията. Не се оспорва от страните, че на дружеството е издадено Разрешение за организиране на хазартни игри в игрално казино с № И-1449/23.07.2012 г. Със Заявление изх. № 33/21.09.2012 г. на [фирма] до Държавна комисия по хазарта е изпратено уведомление, че игрално казино "А." преустановява дейност от 01.10.2012 г. за срок от 6 месеца, при което се връща оригинал на издаденото разрешение за организиране на хазартни игри за съхранение в ДКХ. За да издаде оспорения пред първоинстанционния съд АУПДВ с № 007/2015 от 27.03.2015 г. административният орган е приел, че на основание Решение № 448/01.07.2014 г. ДКХ е издала лиценз за организиране на игри в игрално казино за срок от 10 години, за който е издадено Удостоверение № 417/02.07.2004 г. на [фирма] със седалище и адрес на управление в [населено място]. Прието е че има дружеството непогасени задължения за 2014 г. в размер на 10 000 лв., дължими до 31.03.2014 г., както и законна лихва върху тази сума до окончателното й изплащане. Първоинстанционният съд е приел за установена същата фактическа обстановка. Прието е, че съгласно чл. 35, ал. 1, т. 1 от Закон за хазарта лицензът за организиране на хазартни игри се прекратява с изтичането на неговия срок, който в случая е 01.07.2014 г., че в по-ранен срок не е поискано прекратяване на лиценза на друго основание по реда на чл. 35, ал. 2 от същия закон. Приел е, че независимо от неизвършването на дейност през периода 01.10.2012 г. – 01.07.2014 г. притежателят на лиценза дължи сумите предвидени в чл. 10а, ал. 1, т. 2 от ЗХ. Решението е правилно. Вноската за социално отговорно поведение по смисъла на чл. 10а от Закона за хазарта е обвързана с правното качество "организатор на хазартни игри" по смисъла на закона, а това качество зависи единствено от получаване на правото да се организират такива, т. е. от получаване на лиценз за организиране на хазартни игри. След като до 31. 03. на текущата година съответната вноска не е надлежно заплатена, то е налице правна възможност на съответния административен орган да се произнесе по реда на чл. 166, ал. 1 от ДОПК във вр. чл. 162, ал. 2, т. 2 от ДОПК във вр. с чл. 92, ал. 3 от Закона за хазарта и да установи наличието на публично държавно вземане в описания в чл. 10а, ал. 1, т. 2 от Закона за хазарта размер, ведно с законните последици от неизплащането му в описания в закона срок. Дължимоста на описаните в акта суми е обусловена от наличието на лиценз, даващ право на задълженото лице да организирана хазартни игри. Дължимоста на вноската по чл. 10а от Закона за хазарта не зависи от това дали дейността е спряна по реда на чл. 40 от Закона за хазарта. През времето на спиране на дейността организаторът на хазартни игри не губи това свое качество и не престава да бъде носител на правото да ги организира. При временно спиране на дейност от този вид организаторът е длъжен единствено и само да предаде удостоверението за предоставения лиценз. Правото да се организират хазартни игри се губи и прекратява единствено и само по реда и при условията на чл. 35 от Закона за хазарта. По силата на чл. 40 от закона спирането и възобновяването на дейността не се отразява на продължителността на лиценза и притежателя му не губи качеството на "организатор на хазартни игри". Последния има задължение да предаде документа, удостоверяващ правата му в тази насока, и тъй като не губи качеството си на "организатор" има право по всяко време в срока на действие на лиценза да продължи да упражнява дейност. Предвид описаното, първоинстанционният съд е достигнал до правилен и обоснован извод за законосъобразност на оспорения пред него акт за установяване на публично държавно вземане срещу [фирма] и за неоснователност на депозираната срещу същия жалба, и е постановил решение, което следва да бъде оставено в сила. Претенцията на Държавна комисия по хазарта за присъждане на направените разноски в хода на производството пред настоящата инстанция се явява основателна. [фирма] следва да бъде осъдена да заплати на ответника по касационната жалба сумата от 100 лева, направени разноски за юрисконсултско възнаграждение, определена по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 предл. второ от АПК, Върховният административен съд, трето отделение