Решение № 4746 от 9.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15445/2008 г.

Решение № 4746 от 9.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15445/2008 г., I о., докладчик съдията Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от началника на митница София, чрез пълномощник, срещу решение № 1006/27.10.2008 г. по ахд № 1800/2008 г. на Административен съд София - град, първо отделение, шести състав, с което е отменено уведомление изх. № 4400-0070/6.02.2008 г. на началника на митница София, с което на "Форевър ливинг продъктс България" ЕООД, гр. София, са определени допълнителни задължения - мито 23 573, 98 лв. и ДДС - 34 436, 22 лв. Касаторът поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание, че обжалваното решение е неправилно - необосновано, постановено в нарушение на материалното и процесуалното право, излага доводи и за недопустимост на решението, иска отмяната му. Ответникът по касационна жалба - "Форевър ливинг продъктс България" ЕООД, гр. София, чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила и присъждане на разноски. Заинтересованата страна - директорът на дирекция "ОУИ", гр. София, при ЦУ на НАП, не взима становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо "а" отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че обжалваното уведомление има характер на индивидуален административен акт - решение по чл. 220 ЗМ, тъй като с него са определени митнически задължения - допълнително мито и ДДС. Предвид дефиницията в пар. 1, т. 13 от ДР на ЗМ същото представлява решение, тъй като с него се променят дължимите към момента на подаване на декларацията митни сборове по размер, което безспорно засяга правата на отговорното лице по декларацията. Съдът е отменил обжалвания административен акт поради непосочване на фактическите и правни основания за издаването му - задължителен реквизит по чл. 59, ал. 2, т. 4, пр. 1 от АПК. Решението е допустимо и правилно. Безспорно писменото уведомление до длъжника по реда на чл. 206, ал. 1 ЗМ за размера на дължимите митни сборове, взети под отчет, представлява една покана за доброволно изпълнение и не поражда задължения за него. В случая обаче уведомлението съдържа и други реквизити, както е посочил правилно първоинстанционният съд. В изпълнение на правомощията си по чл. 84, ал. 3 от ЗМ, според която правна норма, когато при повторна проверка на декларацията или при последващ контрол се установи, че съответният митнически режим е приложен на основата на неверни или непълни данни, митническите органи вземат необходимите мерки, като отчитат новите обстоятелства. Началникът на Митница София е взел решение за определяне на допълнителни митнически задължения за жалбоподателя. Това негово решение е обективирано в обжалваното пред АССГ уведомление. Безспорно, това решение е такова по прилагане на митническите разпоредби, пораждащо правни последици за неговия адресат - и представлява административен акт, съгласно легалното определение на "решение", съдържащо се в § 13 от ДР на ЗМ, който на осн. чл. 220 от ЗМ подлежи на обжалване по реда на АПК. Правилна е преценката, че липсващите фактически и правни основания за издаването на ИАА водят до невъзможност да се провери волята на административния орган, а освен това е налице и хипотезата на чл. 172, ал. 2 от АПК - предвид естеството на акта, след отмяната му преписката следва да се върне на органа - издател със задължителни указания за излагане мотиви съобразно правилото на чл. 59 от АПК при новото произнасяне. Решението като правилно и допустимо следва да бъде оставено в сила. Ответникът по касационна жалба не е представил доказателства за направени разноски в тази инстанция, поради което искането му за присъждането им не може да бъде уважено. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховен административен съд, първо "а" отделение