Решение № 10102 от 25.10.2023 г. на ВАС по адм. д. № 2289/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториална дирекция Митница Варна, Агенция "Митници", чрез процесуалния му представител юрк. Л. Сърбинска срещу Решение 38 от 30.11.2022 г. по адм. д. 549/2021 г. по описа на Административен съд - Русе, с което е отменено негово Решение с рег. 32-253273/06.08.2021 г. към митническа декларация MRN 21BG002002045283R0/22.02.2021 г., подадена от "Астра Биоплант" ЕООД. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и противоречие с материалния закон- касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора съдът не е осъществил преценка на събраните доказателства, в резултат на което спорът е останал неизяснен от фактическа страна. Счита, че констатациите на вещите лица по основната и допълнителната основната и допълнителната комплексна съдебна икономико - техническа експертиза, прието в съдебното производство са хипотетични и въз основа на тях не може да се приеме, че пробите от стоките са взети некоректно. Твърди, че предназначението на стоката представлява обективен критерий за правилното класиране, като подчертава, че нормативно суровините за производство на биодизел са зададени алтернативно. Поддържа, че пробовземането е извършено от сертифициран сървейор, чиито методи не са оспорени от вносителя. В подкрепа на тезите си излага подробни доводи и претендира отмяна на обжалвания съдебен акт и отхвърляне на жалбата на дружеството срещу процесното митническо решение. Претендира присъждане на разноски за първоинстанционното и касационното производство. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение. Ответникът - "Астра Биоплант" ЕООД, чрез адв. Г. Механджиева,оспорва касационната жалба и изразява становище за правилност на обжалваното решение. Претендира разноски за касационното производство. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, първо отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Предмет на оспорване пред Административен съд - Русе е Решение с рег. 32-253273/06.08.2021 г. към митническа декларация MRN 21BG002002045283R0/22.02.2021 г. на Директора на ТД Митница Варна в Агенция "Митници", с което посочената митническа декларация е коригирана в частта относно декларирания код на внесената стока по Комбинираната номенклатура, като вместо 1518 00 95 е разпоредено същият да се чете 1518 00 99, в резултат на което е коригирана и ставката на митото - от 2 % на 7, 7 % и са установени публични задължения за досъбиране - мито (А00) в размер на 40062,37 лв. и ДДС (В00) в размер на 8012,47 лв., ведно с лихви за забава върху тях. За да достигне до извод за незаконосъобразност на обжалваното митническо решение, първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна: На 22.02.2021 г., с митническа декларация MRN 21BG002002045283R0/22.02.2021 г. "Астра Биоплант" ЕООД е декларирал с режим "допускане за свободно обращение" стока, описана като "Отработено масло от растителен произход за технически цели", 20 контейнера, бруто тегло 438 500 кг., с деклариран код по ТАРИК 1518009590, със ставка на митото по отношение на трети страни 2 %, държава на износ Китай, деклариран произход Китай, условие на доставка СPT Варна, обща фактурна стойност 702848,76 BGN. Към митническата декларация са приложени: търговска фактура 1000000287 от 16.02.2021 г., търговска фактура К2020/0134 от 28.11.2020 г., опаковъчен лист от 28.11.2020 г., коносамент HLCUSZX2011BKRZ6 от 28.11.2020 г., информационен документ, съпътстващ превози на отпадъци, съгласно Регламент (ЕС) 1013/2006 - чл. 18 и приложение ANNEX VII- 20 броя, договор между "KAZHOU PTELTD и "Астра Биоплант" ЕООД, сертификат за произход от 28.11.2020 г., сертификат за анализ от 28.11.2020 г., фактура за терминални разходи от 12.01.2021 г., фактура за митническо представителство от 17.02.2021 г., уведомление до РИОСВ Варна от 22.02.2021 г., писмо рег. 32-63887 от 24.02.2021 г. на РИОСВ Варна относно възникнало съмнение при трансграничен превоз на отпадъци, писмо на РИОСВ Варна 32-69784 от 01.03.2021 г. за уведомление за трансграничен превоз на отпадъци, констативен протокол на РИСОВ от 26.02.2021 г. На 26.02.2021 г. от стоката по горепосочената митническа декларация е взета проба за проверка на тарифно класиране с Протокол за вземане на проба 30/26.02.2021 г. Пробите са изпратени до Централна митническа лаборатория (ЦМЛ) с писмо с рег. 32-70820/02.03.2021 г. и Заявка за анализ/експертиза. От ЦМЛ е изготвена митническа лабораторна експертиза (МЛЕ) 06_05.03.2021/04.06.2021 г. за анализ на стока с описание "Отработено масло от растителен произход за технически цели", по протокол за вземане на проба рег. 30/26.02.2021 г. Съгласно експертизата, анализираната проба не показва наличие на животински мазнини. Характеризира се като смес от растителни мазнини и масла или техни фракции, с различен ботанически произход. Високото съдържание на свободни мастни киселини, както и органолептичните характеристики , дават основание стоката да се определи като смесени използвани пържилни масла, негодни за консумация. При този анализ на лабораторната експертиза митническите органи са приели, че на основание правила 1 и 6 от Общите правила за тълкуване на КН и предвид Общите разпоредби към Обяснителните бележки към Хармонизираната система за описание и кодиране на стоки за позиция 1518, стоката, с определените с МЛЕ характеристики и съгласно данните от приложените документи, попада в обхвата на код 1518 00 99 на КН, различен от декларирания. Предвид състава на стоката митническият орган е приел, че приложимият ТАРИК код е 1518 00 99 90 със ставка на митото по отношение на трети страни - 7, 7 %. Преценил е, че стоката не се класира в декларирания код 1518 00 95 на КН, тъй като последният обхваща негодни за консумация смеси или препарати от животински мазнини и масла или от животински и растителни мазнини и масла и техните фракции, а анализираните стоки представляват негодна за консумация смес единствено от растителни мазнини и масла. След анализ на проведените изследвания и цялостната експертна оценка, с Решение 32-253273/06.08.2021 г. към митническа декларация MRN 21BG002002045283R0/22.02.2021 г., Директорът на ТД Митница Варна при Агенция "Митници", на основание чл. 29 от Регламент (ЕС) 952/2013, чл. 48 от Регламент (ЕС) 952/2013, вр. с чл. 84, ал. 1, т. 1 ЗМ, чл. 56 Регламент (ЕС) 952/2013, вр. чл. 5, т. 39 от Регламент (ЕС) 952/2013, вр. чл. 77, § 1, вр. чл. 85, § 1, вр. чл. 101, § 1, вр. чл. 102 от Регламент (ЕС) 952/2013, вр. с чл. 54, ал. 1 и чл. 56 от ЗДДС, чл. 59, ал. 2 от ЗДДС и чл. 59 от АПК, е коригирал МД MRN 21BG002002045283R0/22.02.2021 г. относно Е. Д. 6/14 "Код на стоката - код по Комбинираната номенклатура", като е разпоредил същият да се чете 15180099; Е. Д. 6/15 "Код на стоката код по ТАРИК" да се чете 90; данните в поле "Задължения" за стока 1 да се четат съобразно отразеното в таблицата в решението и са установени публични задължения за досъбиране мито 40 062,37 и ДДС в размер на 8012,47 лв., ведно с лихва за забава върху размера на дължимите вземания, на основание чл. 114 от Регламент /ЕС/ 952/2013 г., вр. с чл. 59, ал. 2 ЗДДС. В хода на първоинстанционното производство са събрани гласни доказателства и са изготвени основна и допълнителната комплексна съдебна икономико - техническа експертиза. Според заключенията, кредитирани изцяло от административния съд като обективно и компетентно дадени, преценени съобразно останалите писмени доказателства, в изследваните проби от стоката не е установено отсъствие на животински мазнини. Наред с това, при вземането на пробите не са спазени изискуемите се стандарти относно хомогенност на продукта, вземането на точкова проба и формирането на обединена и лабораторна проба, като количеството на обединената проба трябва да бъде поне 5 литра. Уточнено е, че съгласно БДС ЕN ISO 5555: 2001/A1 не е възможно да се вземат проби от гъвкав контейнер, след като е бил напълнен. Вземането на проби следва да извърши по време на процеса на пълнене или разтоварване. При така установените факти АС - Русе е приел, че в хода на административното производство са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила както във връзка с реда и начина на вземане на проба от процесната стока, така и при нейния лабораторен анализ в Дирекция "Централна митническа лаборатория", като тези нарушения са обусловили и неправилното приложение на материалния закон от гледна точка на извършеното тарифно класиране на стоката. Според съда приложеният способ за вземане на проби изцяло не съответства на този, описан в БДС EN ISO 5555, с приложимото негово изменение относно вземане на проби от гъвкави контейнери за транспортиране на течни продукти (т. нар. флекситанкове). Преценено е, че това обстоятелство напълно компрометира представителността на пробата предвид възможното разслояване на стоката според степента на наситеност на съдържащите се в нея мастни киселини и последващото преминаване на стоката от течно в твърдо агрегатно състояние предвид температурата, при която са вземани пробите - на 26.02.2021 г., на терминал "Варна Запад" на Пристанище Варна. Обстоятелството, че пробите са взети от представител на "Контрол Юнион България" ЕООД, осъществяващо независим сървей на внасяната стока, е отчетено като неосвобождаващо митническите органи от отговорността за правилното пробовземане съгласно приложимия стандарт, посочен в съответната карта (процедура) за вземане на проби, а именно SAM-102 "Храни, течни, висок вискозитет" в Ръководството по вземане на проби за митническата и данъчната администрация (SAMANCTA), приложима и за стоки с код 1518 от раздел III, глава 15 от КН, между които са примерно изброени и следните: животински мазнини и високо вискозни растителни масла, сланина, маргарин, какаово масло, фъстъчено масло, растителна мазнина и подобни продукти. Съдът е посочил, че дори и да се приеме, че пробата е представителна, то при нейното изследване в ЦМЛ също са допуснати нарушения, констатирани от заключението по проведената в рамките на съдебното производство експертиза. Позовал се е на писмените доказателства по делото и на поясненията на вещото лице, според които приложеният при изпитването метод за установяване на мастнокиселинен профил не е в обхвата на акредитация на ЦМЛ. Поради това е приел, че митническият орган не е доказал, че процесната стока е смес само от растителни мазнини и масла, както е прието в обжалваното митническо решение, което обуславя извода за неговата незаконосъобразност. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд правилно се е концентрирал върху процесния спор между страните относно правилното тарифно класиране по КН на процесния продукт - "отработено масло за технически цели" по код 1518009590 или 15180099. Митническото класиране на стоките, внесени в Европейския съюз, се регламентира от Комбинираната номенклатура /КН/, която се основава на хармонизираната система за описание и кодиране на стоките (наричана по-нататък "ХС"), съставена от Съвета за митническо сътрудничество, понастоящем Световна митническа организация (СМО), и установена с Конвенцията за създаване на този съвет, сключена в Брюксел на 15 декември 1950 г. Според член 12 от Регламент 2658/87 Европейската комисия приема всяка година с регламент пълен текст на КН, заедно със съответните автономни и конвенционални равнища на митата по Общата митническа тарифа, така както произтича от мерките, приети от Съвета на Европейския съюз или от Комисията. Част първа от КН съдържа съвкупност от уводни разпоредби. Съгласно дял A, който е озаглавен "Общи правила за тълкуване на КН", класирането на стоките в КН се подчинява на следните принципи: Текстът на заглавията на разделите, на главите или на подглавите има само индикативна стойност, като класирането се определя законно съгласно термините на позициите и на забележките към разделите или към главите. Част втора от КН включва раздел III, озаглавен "Мазнини и масла от животински или растителен произход; продукти от тяхното разпадане". Според КН в код 1518 се включват "животински или растителни мазнини и масла и техните фракции, обработени чрез загряване, окислени, обезводнени, сулфурирани, продухани, полимеризирани чрез загряване във вакуум или в инертен газ или по друг начин химически модифицирани, с изключение на тези от 1516; негодни за консумация смеси или препарати от животински или растителни мазнини или масла или от фракции от различни мазнини или масла от настоящата глава, неупоменати, нито включени другаде". Под код 1518 00 95 е посочено, че това класиране се отнася за "негодни за консумация смеси и препарати от животински мазнини и масла или от животински и растителни мазнини и масла и техните фракции", а по код 1518 00 99 са класифицирани "други" видове мазнини, различни от тези, изброени в позиции от 1518 00 до 1518 0095. Според практиката на Съда на Европейския съюз, в интерес на правната сигурност и улесняването на проверките, решаващият критерий за тарифното класиране на стоките по правило трябва да се търси в техните обективни характеристики и качества, определени в текста на позицията от КН и на бележките към разделите или главите (решение Delphi Deutschland, C-423/10). Предназначението на даден продукт може да представлява обективен критерий за класиране, доколкото то е свойствено на този продукт, като тази свойственост трябва да може да се прецени в зависимост от обективните характеристики и качества на продукта (решения Agroferm, C-568/11, т. 41 и Oliver Medical, C-547/13, т. 47). В допълнение, предназначението на продукта е релевантен критерий, само ако продуктът не може да бъде класиран въз основа единствено на обективните си характеристики и качества (решение Skoma-Lux, C-339/09). Следователно, правилно АС - Русе е приел, че от съществено значение за определяне на тарифния код на стоката са нейните обективни характеристики и състав, като под код 1518 00 95 се изисква по съдържанието си стоката да е от смесен произход, без да е посочено изискване към конкретното съотношение на растителни към животински мазнини в нея. Неоснователни са доводите на касатора за необоснованост на обжалваното решение. Правилно първоинстанционният съд е счел, че отговорите на вещите лица по основната и допълнителната комплексна съдебна икономико - техническа експертиза са компетентно, обективно и обосновано дадени, като в изпълнение на чл. 202 ГПК вр. с чл. 144 АПК, е обсъдил същите с останалия събран по делото доказателствен материал. Според вещите лица, пробата е взета при нарушение на редица приложими стандарти, независимо от доказателствената сила на съставения протокол, подписан без възражения. Същият е изготвен от трето за митническия орган лице, а е следвало да бъде съставен под неговото ръководство, както и взетата проба, анализирана от ЦМЛ, да бъде представителна с оглед начина на извършеното пробонабиране. Според вещото лице наличието на животински масла и мазнини и техните фракции във внесената стока не би могло да се изключи, а това обстоятелство е основание за класирането й в декларирания код 1518 00 90 на КН. Неоснователни са доводите на касатора, че предназначението на стоката е водещ обективен критерий за правилното й класиране. Действително, предназначението на продукта е релевантен критерий, но само ако продуктът не може да бъде класиран въз основа единствено на обективните си характеристики и качества. Съгласно практиката на Съда на ЕС, решаващият критерий за тарифното класиране на стоките по правило трябва да се търси в техните обективните характеристики и качества, определени в текста на позицията от КН и на бележките към разделите или главите. Предназначението на даден продукт може да представлява обективен критерий за класиране, доколкото то е свойствено на този продукт, като тази свойственост трябва да може да се прецени в зависимост от обективните характеристики и качества на продукта. С оглед на горното, правилно административният съд е обосновал, че в случая тарифното класиране на стоката, предвид събраните по делото доказателства, може да бъде извършено и само въз основа на обективните й характеристики, без за това да се прибягва до нейното предназначение като допълнителен критерий. Както обосновано АС Русе е посочил, в процесния случай митническият орган не се е справил с доказателствената тежест, разписана в чл. 170, ал. 1 АПК. Събраната от митническия орган информация не е достатъчна, за да обоснове корекция на декларирания от дружеството код по ТАРИК 1518009590 в процесната митническа декларация за процесната стока, а възприетото фактическо основание за неговата промяна не се подкрепя от събраните доказателства. Настоящата касационна инстанция изцяло възприема мотивите на АС Русе, подробно изложени в обжалваното решение, обосноваващи крайния извод за незаконосъобразност на митническия акт, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК същите не следва да бъдат преповтаряни, а настоящото решение препраща към тях. Следователно, касационната жалба се явява неоснователна и обжалваният съдебен акт като правилен следва да бъде оставен в сила. С оглед изхода на спора, в полза на ответника по касация следва да бъдат присъдени разноски за уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 2500 лева, като възражението на касатора за прекомерност на същото се явява неоснователно, доколкото възнаграждението е в размер на минималното, установен с чл. 8, ал. 1 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение