Решение № 61 от 29.03.2019 г. на ВКС по н. д. № 153/2019 г.

Решение № 61 от 29.03.2019 г. на ВКС по н. д. № 153/2019 г., III н. о., НК, докладчик съдията Мая Цонева Производството е по глава тридесет и трета от НПК. Образувано е по искане на осъдения И. И. Б. за възобновяване на н. о. х. д. № 5709/2011 г. по описа на Районен съд Пловдив и на в. н. о. х. д. № 267/2012 г. и за отмяна на постановените по тях съдебни актове. В искането са изложени доводи а наличие на основанията по чл. 423, ал. 1 от НПК. Поддържа се, че осъденият не се е укривал, а е заминал да работи в чужбина и не е бил уведомен за образуваното наказателно производство и за постановената присъда. Направено е искане присъдата и потвърждаващото я въззивно решение да бъдат отменени и делото да бъде върнато за ново разглеждане. В съдебно заседание служебният защитник на осъдения поддържа искането по изложените в него съображения. Наред с това акцентира върху съдържанието на Европейската заповед за арест, въз основа на която е предаден осъденият на българските власти, като поддържа, че са предоставени гаранции за възобновяване на наказателното производство. Осъденият И. Б. се солидаризира с аргументите на адв. К. и моли производството по делото да бъде възобновено. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение, че искането е неоснователно, тъй като осъденият е участвал лично в досъдебната фаза на наказателния процес, а за съдебните заседания е бил редовно призован чрез своите близки. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното: Искането за възобновяване с правно основание чл. 423, ал. 1 от НПК е допустимо, защото е направено от процесуално легитимиран субект и има за предмет акт по чл. 419, ал. 1, изр. 1 от НПК. Спазени са сроковете по чл. 423, ал. 1 от НПК, тъй като осъденият е узнал за постановената присъда на 12.12.2018 г. (за дата на узнаване следва да се приеме постъпването му в местата за лишаване от свобода на територията на Република България), а искането за възобновяване е депозирано по пощата във ВКС на 04.01.2019 г. Разгледано по същество искането е неоснователно. С присъда № 40/27.01.2012 г., постановена по н. о. х. д. № 5709/2011 г., Районният съд - Пловдив е признал подсъдимите И. И. Б. и А. М. А. за виновни в това, че на 11.014.2011 г. в [населено място], при условията на опасен рецидив, чрез повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот, чрез използване на техническо средство и след предварителен сговор помежду си отнели от владението на Л. Г. Й. чужди движими вещи на обща стойност 305 лева без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 4 и 5 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. "А" и "Б" от НК и чл. 54 от НК ги е осъдил както следва: Б. – на четири години лишаване от свобода при първоначален строг режим, а А. – на три години лишаване от свобода при първоначален строг режим като ги е оправдал за част от вещите – предмет на обвинението. Присъдата е проверена по жалба на подсъдимите и с решение № 116/23.04.2012 г., постановено по в. н. о. х. д. № 267/2012 г. по описа на Окръжен съд Пловдив, е потвърдена. Процесуалното развитие на делото е следното: С постановление от 01.07.2011 г. по ДП № 213/2011 г. по описа на VI РУП – Пловдив И. И. Б. е привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 4 и 5 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. "А" и "Б" от НК. На същата дата, в присъствието на служебен защитник е заявил, че ще се ползва от правото си да откаже да дава обяснения. В протокола за разпит осъденият е посочил адрес за призоваване [населено място], [улица]. Определена му е мярка за неотклонение подписка и Б. изрично е предупреден, че не следва да променя местоживеенето си. Нито в постановлението за привличане в качеството на обвиняем, нито в протокола за разпит е отразено изявление на осъдения, че живее и работи извън страната или че възнамерява да се установи в чужбина. На 11.07.2011 г. разследването е предявено на осъдения и служебния му защитник, а разследващият орган отново не е уведомен за евентуално намерение на Б. да търси препитание извън България. След приключване на разследването в Пловдивския районен съд е внесен обвинителен акт срещу И. Б. за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 4 и 5 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. "А" и "Б" от НК, като обстоятелствата, описани в сезиращия съда документ, не се различават от посочените в постановлението за привличане в качеството на обвиняем. Образувано е н. о. х. д. № 5709/2011 г. и първото съдебно заседание по делото е насрочено за 12.10.2011 г. Първоначално Б. е призован чрез началника на затвора в [населено място], но след постъпила информация, че е освободен на 12.08.2011 г., призовка е изпратена на домашния му адрес. Същата е получена на 14.09.2011 г. от брата на осъдения със задължение да му я предаде. В призовката изрично е отбелязана възможността за разглеждане на делото в отсъствие на подсъдимия. В посоченото съдебно заседание осъденият не се е явил и тъй като не е посочил уважителни причини за отсъствието си, мярката му за неотклонение е изменена в задържане под стража. Тъй като за заседанието на 18.11.2011 г. призовката за Б. е върната в цялост със забележка, че е напуснал адреса и е в неизвестност, районният съд е предприел действия по установяване на местонахождението му – събрал е информация, че няма нов постоянен или настоящ адрес, че не се намира в затворите и арестите на страната и няма данни за задгранични пътувания. По нареждане на съда известният по делото адрес периодично е посещаван от служители на ОЗ "Охрана" с цел проверка дали Б. не се е завърнал. Поискано е и обявяването му за общодържавно издирване, което е сторено с телеграма № 41037/30.11.2011 г. След като се е убедила въз основа на представените докладни записки, че издирването е безрезултатно, първата инстанция е разгледала и решила делото в отсъствие на подсъдимия. Призовката за въззивното съдебно заседание също е върната в цялост със забележка, че И. Б. е напуснал адреса, а близките му не желаят да получат призовката. Извършени са нови проверки за местонахождението на осъдения и е установено, че той не е променял адресната си регистрация, не е напускал страната и не е задържан в някое от местата за лишаване от свобода. Общодържавното издирване също не е дало резултат. При тези данни съдът е дал ход на делото и след изслушване на съдебните прения е обявил, че ще се произнесе в законния срок, след което с решение № 116/23.04.2012 г. е потвърдил първоинстанционния съдебен акт. Както пред първата, така и пред въззивната инстанция И. Б. е бил защитаван от служебния защитник, назначен още в досъдебната фаза с постановление на водещия разследването. При така установената фактическа обстановка касационната инстанция намира, че не са налице предпоставките на чл. 423, ал. 1 от НПК за възобновяване на наказателното производство. За основателността на искането не е достатъчно делото да е било разгледано в отсъствие на осъденото лице. Необходимо е освен това да се установи, че то не е било запознато с характера и естеството на повдигнатото срещу него обвинение, т. е. изобщо не му е било известно, че срещу него се води наказателно производство, както и че неучастието му е последица от неизпълнение на служебните задължения за уведомяването му от страна на органите на досъдебното производство или съда, респ., от отсъствието на дължимата процесуална активност за установяване на местонахождението му, а не се дължи на собственото му недобросъвестно процесуално поведение. В настоящия случай не е налице нито една от посочените предпоставки. Осъденият е участвал лично в досъдебната фаза на наказателния процес, като собственоръчно е подписал постановлението за привличане в това процесуално качество, а непосредствено след това е бил разпитан и е се е възползвал от едно от основните си процесуални права – да откаже да дава обяснения. По този начин той е бил информиран за фактическите и правните параметри на обвинението, а съпоставката на постановлението за привличане с обвинителния акт показва, че тези параметри не са претърпели промяна в различните фази на наказателния процес. Ето защо не се подкрепя от материалите по делото твърдението на Б., че не е бил информиран за наличието на наказателно производство и за повдигнато обвинение по него. Нещо повече, изпълнена е била и процедурата по чл. 254, ал. 4 от НПК (отм.); , тъй като призовката с указанията за възможно разглеждане на делото в отсъствие на подсъдимия е била връчена при условията на чл. 180, ал. 2 от НПК, а родственикът на Б. не се е възползвал от правото си да откаже приемането й, нито е уведомил, че няма връзка с него. В същото време след внасяне на делото с обвинителен акт в съда осъденият е напуснал адреса, който сам е посочил. Не е изпълнил и задължението си да уведоми ръководно-решаващия орган за новото си местопребиваване. По този начин И. Б. е демонстрирал ясно и недвусмислено своя отказ от правото си на лично участие и лична защита в наказателния процес. Коментираното поведение представлява укриване по смисъла на чл. 423, ал. 1 от НПК и съставлява процесуална пречка за възобновяване на наказателното производство, тъй като никой не може да черпи права от собствените си противоправни действия. От своя страна съдилищата са предприели необходимите действия, за да гарантират правото на лично участие на Б. в наказателния процес. Изискана е справка относно промяна на адреса на осъдения, както и такава за пребиваването на лицето в местата за лишаване от свобода и за възможните му задгранични пътувания. Поискано е обявяване за общодържавното му издирване и съдилищата са се информирали относно предприетите издирвателни мероприятия и резултатите от тях. Едва след като са се убедили, осъденият е напуснал адреса си и новото му местоживеене е неизвестно и не е установено след щателно издирване, т. е., че по този начин Б. е демонстрирал нежеланието си да вземе лично участие в съдебната фаза на наказателния процес, са дали ход на делото в негово отсъствие, но при участие на служебен защитник. Основание за възобновяване на наказателното производство не дава и служебно изисканата Европейска заповед за арест от 14.02.2018 г. Действително в същата е посочено, че при връчване на решението осъденият ще бъде уведомен за правото му на обжалване или повторно разглеждане на делото с негово лично участие, но само по себе си това не е достатъчно да предизвика претендираните от защитата процесуални последици. В случая българските съдебни власти в качеството им на органи на издаващата държава са поели единствено ангажимент за осигуряване на възможност за атакуване на съдебния акт, постановен в отсъствие на осъдения, каквато се явява процедурата по чл. 423 от НПК, но не и задължение за безусловно възобновяване на наказателното производство (в същия смисъл и Р. № 288/2016 г. по н. д. № 1144/2016 г. на І н. о.). В същото време отсъстват доказателства, че предаването на осъдения е поставено в зависимост от гаранции за повторно разглеждане на делото, изискани от изпълняващата и дадени от издаващата държава. Предвид тези съображения искането на осъдения И. Б. за възобновяване на наказателното производство на основание чл. 423, ал. 1 от НПК се явява неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Така мотивиран Върховният касационен съд, трето наказателно отделение