Решение № 439 от 18.10.2013 г. на ВКС по н. д. № 1337/2013 г.

Решение № 439 от 18.10.2013 г. на ВКС по н. д. № 1337/2013 г., III н. о., НК, докладчик съдията Цветинка Пашкунова Касационното производство е образувано по протест от представителя на обвинителната власт срещу въззивен акт на Апелативен съд /АС/ - Велико Търново от 12.04.2013 г., постановено по внохд № 55/2013 г., с което е изменена присъда от 05.03.2012 г. на Русенски окръжен съд /ОС/. В депозирания протест се релевират оплаквания за допуснати от контролираната инстанция съществени процесуални нарушения и за дерогиране на материалния закон, довели до явна несправедливост на наложените на подсъдимите Н. Н. и Ц. Н. наказания. В подкрепа на визираните касационни основания се излагат съображения за пренебрегване на задължителните указания, дадени с решение № 47 от 18.02.2013 г. на В., 3-то н. о., по н. д. № 2069/2012 г. и за налични противоречия в атакувания въззивен акт при отмерване на санкционните последици, създаващи неяснота досежно действителната воля на съда. Поставя се акцент и на несъблюдаване на материалноправните норми на чл. 58а, ал. 1, вр. чл. 54, чл. 66 и чл. 36 от НК, в контекста на установените изисквания за съответност на наказанията на конкретната тежест на инкриминираното престъпно деяние и на личната опасност на извършителите, при индивидуализация на отговорността. Предлага се връщане на делото за повторно разглеждане на Великотърновски АС за ревизия на решението в санкционната му част, чрез определяне на наказания на Н. Н. и Ц. Н. от ЕДНА ГОДИНА И ОСЕМ МЕСЕЦА лишаване от свобода, които да бъдат изтърпени ефективно в затворническо общежитие от открит тип, при общ режим. Подадена е и бланкетна жалба от защитника на подсъдимите лица, обективираща недоволство от въззивния акт и съдържаща декларативни искания за правоприлагане на чл. 66 от НК по отношение на Н. Н. и за намаляване на присъденото обезщетение по приетия граждански иск. В съдебно заседание на 15.10.2013 г. прокурор при В. след обстоен преглед на материалите по делото поддържа касационния протест. Подсъдимите лица Н. Н. и Ц. Н., и техният договорен защитник, се явяват лично пред ВКС, като в хода на съдебните прения обосновават неоснователност на касационния протест, и пледират за корекция на въззивния съдебен акт чрез приложение на института на условното осъждане спрямо Н. Н.. Конституираните по наказателното дело частни обвинители и граждански ищци Д. Д. и П. Д., и процесуалният им повереник, редовно уведомени не участват в настоящото производство. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, в пределите на инстанционната проверка по чл. 347 от НПК, взе предвид следното: С присъда от 05.03.2012 г., по нохд № 41/2012 г., след проведено съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК, Русенски ОС е признал Н. С. Н. и Ц. С. Н. за виновни в това, че на 11.10.2010 г., в [населено място], чрез умишлено нанесена средна телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, временно опасно за живота на Б. Д. З., причинили по непредпазливост неговата смърт, поради което и на основание чл. 124, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 129 от НК от НК ангажирал тяхната наказателна и гражданска отговорност. На подсъдимите лица са наложени наказания - ДВЕ ГОДИНИ И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода, при условията на чл. 66 от НК, като изпълнението им е отложено с ПЕТГОДИШЕН изпитателен срок и същите са осъдени да заплатят на встъпилите в наказателния процес в качеството на граждански ищци наследници на починалия - Д. З. Д. и П. Б. Д., по 50 000 /петдесет хиляди/ лева, обезщетение за претърпените от престъплението неимуществени вреди. По протест на прокурора и жалби на подсъдимите Н. Н. и Ц. Н., и на частните обвинители и граждански ищци, е инициирано съдебно производство по внохд № 151/2012 г., финализирало с въззивен акт № 198/10.09.2012 г. на АС - Велико Търново, с което е изменена първоинстанционната присъда, чрез преквалификация на престъпното посегателство по чл. 124, ал. 1, пр. 3, вр. чл. 130, ал. 1 от НК, с произтичащото от това редуциране на наказателните санкции, съответно на ЕДНА ГОДИНА И ОСЕМ МЕСЕЦА лишаване от свобода, при ТРИГОДИШЕН изпитателен срок, и чрез намаляване на размера на отмерената неимуществена обезвреда на по 25 000 /двадесет и пет хиляди/ лева, за всеки от конституираните ищци. С решение № 47/18.02.2013 г. на ВКС постановеният съдебен акт е отменен, поради констатирани пороци при диференциране на наказателната и гражданска отговорност на Н. Н. и Ц. Н., довели до определяне на санкционните последици при пренебрегване на разпоредбите на чл. 36 и чл. 66 от НК, и до прекомерна заниженост на присъдените обезщетения за неимуществени вреди /отмерени при незачитане на събрания доказателствен материал/, като делото е върнато за ново разглеждане, от друг съдебен състав на въззивния съд. В рамките на възложената му компетентност по внохд № 55/2013 г., Великотърновски АС е обявил атакуваното решение № 75 от 12.04.2013 г., ревизиращо присъда 05.03.2012 г., като инкриминираното деяние по чл. 124, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 129 от НК е преквалифицирано в по-леко наказуемо престъпление по чл. 124, ал. 1, пр. 3, вр. чл. 130, ал. 1 от НК и наложените наказания ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА са намалени на ЕДНА ГОДИНА И ОСЕМ МЕСЕЦА лишаване от свобода за Н. Н., което да се изтърпи в затворническо общежитие от открит тип и на ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода за Ц. Н., с приложение на института на условното осъждане за ПЕТГОДИШЕН изпитателен срок. Касационният протест е основателен. При осъществения инстанционен контрол настоящият съд констатира визираните от представителя на обвинителната власт нарушения на процесуалния и материален закон, довели до несправедливост на наказанията. С решение № 47/18.02.2013 г. на ВКС, 3-то н. о., атакуваният въззивен акт, постановен по нохд 151/2012 г. на АС-Велико Търново е отменен, поради установено от касационния състав игнориране от съдебните инстанции на нормативния регламент на чл. 14 от НПК, при анализа и оценката на релевантните за наказателната отговорност обстоятелства, в аспекта на предписанията на чл. чл. 36 и 66 от НК, и делото върнато за ново разглеждане. След обсъждане на фактите, очертаващи предварителната подготовка на Ц. Н. и Н. Н. за инкриминираното посегателство; с поставен акцент на конкретиката на неправомерните прояви на 11.10.2010 г. и настъпилите вредоносни последици, сочеща на демонстрирана изключителна жестокост и агресия спрямо Б. З., характеризиращи ги като брутална саморазправа; и при отдаване на нужното значение на вида на престъплението със специфичната му зависимост от засегнатите обществени отношения, неговата повтаряемост /честота в официалната статистика/ и доказана социална нетърпимост, касационният съд е извел категорично заключение за неправилно приложение на института на условното осъждане. Отлагане изпълнението на определеното наказание - лишаване от свобода, предпоставя кумулативната даденост на лимитираните в чл. 66 от НК изисквания относно размера на наложената санкция и съдебното минало на подсъдимия, които компетентният орган е суверенен и оправомощен да цени съвкупно с възможната реализация на индивидуалната и генерална превенция Обликът на извършеното от Ц. Н. и Н. Н. инкриминирано деяние, субсумиращо престъпния състав на чл. 124, ал. 1, пр. 3, вр. чл. 130, ал. 1 от НК и общественият отзвук на тези посегателства не обуславят прилагане на правната норма на чл. 66 от НК, поради визираната в нея необходимост за предупредително и поправително-възпитателно въздействие на наказанието спрямо осъдения и останалите граждани. Тежестта на конкретното престъпление, в което като акт на поведение се проявяват социалните, психологически и индивидуални качества на подсъдимите и динамиката на тези посегателства против личността налагат корелиращи на целите в чл. 36 от НК, наказателни санкционни последици. Констатациите на ВКС във връзка с интерпретацията на относимите към института на условното осъждане фактически данни и очертаното в решение № 47/18.02.2013 г., по н. д. № 2069/2012 г. тълкуване на разпоредбата на чл. 66 от НК, са пренебрегнати от въззивната инстанция, по внохд № 55/2013 г., при диференциране на отговорността на Ц. Н.. Неизпълнението на задължителните указания на ВКС по чл. 355, ал. 1, т. т. 2 и 3 от НПК съставлява съществено нарушение на процесуалните правила и е самостоятелно касационно основание, предпоставящо действия по отмяна на съдебния акт и връщане на делото на компетентния орган. /Р318/27.06.2000 г. на I н. о., Р394/18.11.2002 г. на I н. о., Р453/16.12.2004 г. на III н. о., Р1003/21.05.2007 г. на I н. о. и Р381/20.10.2008 г. на I-во н. о. на ВКС на РБ/ Упражняване на правомощията по чл. 354, ал. 1, т. 4 от НПК обосновават и установените в атакуваното решение на контролирания съд противоречия и непълноти, и грубото несъблюдаване на материалния закон /чл. 58а, ал. 1 и чл. 66, ал. 2 от НК/, при отмерване на санкциите на подсъдимите лица. В обстоятелствената част на въззивния акт, АС - Велико Търново е изложил съображения, изразяващи несъгласие с първоинстанционната присъда, в санкционната й част по отношение на Н. Н. и аргументиращи ефективно изтърпяване на определеното на подсъдимия наказание - ЕДНА ГОДИНА И ОСЕМ МЕСЕЦА лишаване от свобода. В диспозитива на решението липсва обаче обективирана воля за отмяна на приложения с акта на Русенски ОС институт на условното осъждане спрямо Н. Н., като същият словно отразява само мястото на изпълнение на наложената санкция - затворническо общежитие от открит тип. Съдебният акт представлява единство между диспозитив и мотиви, явяващи се различни етапи от формирането на вътрешното съдийско убеждение, което не може да бъде многозначно и противоречиво. Наличието на несъответствия в тях го опорочават и обосновават отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. /Р12/85 г. на ОСНК, Р35/89 г. на ВК, Р145/92 г. и Р940/92 г. на 1 н. о./. При индивидуализация на наказателната отговорност на подсъдимия Ц. Н. въззивната инстанция е дерогирала и материалноправните норми на чл. 58а, ал. 1, вр. чл. 54 и чл. 66, ал. 2 от НК. Разпоредбата на чл. 58а, ал. 1, вр. чл. 54 указва начина на определяне на санкционните последици, при постановяване на съдебен акт, в случаите на чл. 373, ал. 2, вр. чл. 371, т. 2 от НПК, при признание на фактите, посочени в обвинителния акт от подсъдимото лице. Императивните предписания налагат индивидуализация на наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, по общите правила, установени в чл. 54 от НК, с последваща редукция с една трета (1/3). В съобразителната част на въззивното решение съществуват неяснота и непълнота досежно волята на оправомощения да отмери наказанието съд, който се е задоволил само с визиране на подлежащата на изтърпяване санкция, без да е посочил индивидуализираното по чл. 54 от НК наказание и да е описал следвания механизъм, предхождащ лимитираната санкция, намалена от ДВЕ ГОДИНИ И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода на ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода. Нарушен е материалният закон и при правоприлагането на института на условното осъждане, като АС - Велико Търново не е спазил изискванията на чл. 66, ал. 2 от НК, императивно предписваща, че изпитателният срок не може да надминава срока на индивидуализираната наказателна санкция ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА с повече от ТРИ ГОДИНИ. При лимитираните параметри на наложеното наказание от ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода, възможният максимален изпитателен срок, при условията на чл. 66 от НК е ЧЕТИРИ ГОДИНИ И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА, което решаващият въззивен орган не е съобразил. Очертаните пропуски и недостатъци в процесуалната дейност на въззивния съд и при приложение на материалноправната уредба, обусловили явна несправедливост на наложените наказания, мотивират налични касационни основания на чл. 348, ал. 1, т. т. 1-3 от НПК и предпоставят реализиране на предоставената от чл. 354, ал. 1, т. 4 от НПК компетентност. Касационната жалба на подсъдимите Ц. Н. и Н. Н. е процесуално недопустима. Производството, предпоставящо упражняване на правомощията на касационната инстанция, е уредено в чл. 346 - чл. 355 от НПК. Граматическото, логическо и систематическо тълкуване на инкорпорираните в цитираната нормативна база процесуални предписания очертава обхвата на инстанционен контрол, детерминиран от определените процесуални субекти, от предмета на касационно обжалване, от касационните основания и данните които ги подкрепят. Несъблюдаването на тези императивни разпоредби мотивира невъзможност касационният съд да изпълни възложените му задължения и да реализира правата, с която е оторизиран. Процесуалният представителят на Ц. Н. и Н. Н. е игнорирал предявените изисквания да посочи съображения, обезпечаващи релевираните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 3 от НПК. В словно пестеливата по своето съдържание касационна жалба липсват визирани конкретни форми на проявление на декларираното от защитника на подсъдимите лица несъблюдаване на материалния закон и не са предложени фактически и юридически аргументи, обосноваващи релевираните от него бланкетни оплаквания за явна несправедливост на наложените наказания. Очертаните обстоятелства предпоставят служебен контрол от касационната инстанция, недопустим от действащото законодателство. Логическа последица от това е приетото от настоящия съдебен състав, че подадената от договорния адвокат на подсъдимите лица Ц. Н. и Н. Н. жалба, следва да бъде оставена без разглеждане. Воден от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 4, вр. чл. 348, ал. 1, т. т. 1-3 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение