Решение № 1464 от 11.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 944/2015 г.

Решение № 1464 от 11.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 944/2015 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадена в срок касационна жалба на Юлиан Асенов Иванов от гр. София срещу решение № 7484/04.12.2014 г. по адм. дело № 8194/2014 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № А-466/23.07.2014 г. на председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор за прекратяване на служебното му правоотношение. Касаторът иска отмяна на първоинстанционното съдебно решение с доводи за нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Ответната страна - председателят на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор оспорва жалбата чрез адв. Коцева. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, за да се произнесе по жалбата на Иванов, съобрази следното: Жалбоподателят изпълнява длъжността "главен директор" на главна дирекция "Инспекция за държавен технически надзор" при ДАМТН до издаване на заповед № А-466/23.07.2014 г. на председателя на агенцията, с която на основание чл. 107, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 и чл. 27 от Закона за държавния служител (ЗДСл) е прекратено служебното правоотношение с държавния служител. В съображенията, изложени в заповедта, административният орган посочва наличието на несъвместимост за заемане на държавната служба от касатора, произтичаща от съпружески отношения и неспазено задължение за уведомяване по чл. 27 от ЗДСл. Юлиян Иванов и съпругата му-Ива Иванова, изпълняваща длъжността "директор" на дирекция "Административно-правно и информационно обслужване" са в йерархическа връзка на ръководство и контрол според издателя на заповедта. За да постанови обжалвания правен резултат първоинстанционният съд приема, че оспорената пред него заповед на председателя на агенцията е издадена от компетентен административен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на административната процедура и при наличие на материалноправните предпоставки за произнасянето и-107, ал. 1, т. 4, вр. чл. 27, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 ЗДСл за едностранно прекратяване на служебното правоотношение. Приема, че независимо от ръководните длъжности, които заемат двамата съпрузи налице са зависимости и сътрудничество между двете длъжности, произтичащи от определените с Устройствения правилник на агенцията служебни задължения. След тълкуване на понятията "йерархическа връзка на ръководство и контрол" и "йерархична подчиненост", употребени в ЗДСл, съдът приема, че йерархическата връзка на ръководство и контрол не означава само двамата съпрузи да са в отношение на служебна подчиненост един от друг, каквато в случая не е налице, но обратното тълкуване води до игнориране на нормативните гаранции за независимост и безпристрастност на държавните служители при изпълнението на служебните им задължения. Решението е неправилно. Фактическият състав на основанието за прекратяване на служебното правоотношение по чл. 107, ал. 1, т. 4 ЗДСл предполага бездействие от страна на държавния служител, изразяващо се в неподаване на декларация за уведомяване за наличие на обстоятелства по чл. 27. Според чл. 27 ЗДСл, когато по време на осъществяване на служебното правоотношение възникне някое от основанията за недопустимост по чл. 7, ал. 2 от с. з., служителят е длъжен в 7- дневен срок от настъпването на това основание да уведоми органа по назначаването за несъвместимостта с изпълняваната служба. Това е така, тъй като законодателят разглежда възникването на което и да е от обстоятелствата по чл. 7, ал. 2 ЗДСл като пречка както за назначаване на държавния служител, така и за продължаване на изпълнението на длъжността. В разглеждания случай анализът и съпоставянето на длъжностните характеристики на двамата служители-място на длъжността, основни цели, области на дейност, задължения и др. по никакъв начин не разкриват връзки, които да степенуват двете длъжности по начин едната да е ръководна и контролираща спрямо другата. Според схемите, онагледяващи мястото на длъжността в структурата на организацията (подчинеността) в двете, представени по делото длъжностни характеристики, както главният директор на главна дирекция "Инспекция за държавен технически надзор" (ГД "ИДТН"), така и директорът на дирекция "Административно-правно и информационно обслужване" са пряко подчинени на председателя на агенцията, като възлагането на работата се извършва от председателя, заместник-председателя и главния секретар, отчитането и-също. Обсъдените в първоинстанционното решение разпоредби на Устройствения правилник на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор (УП ДАМТН) също не разкриват йерархическо отношение между сравняваните характеристики. Неправилно в тази връзка е позоваването на административния съд на разпоредбата на чл. 13, т. т. 1-3 от правилника, обосноваваща изводи за зависимости и сътрудничество. Структурирането на длъжностите в обща и специализирана администрация и произтичащото от това взаимодействие, очертано в цитираната разпоредба, изразяващо се във възложените на дирекция "АПИО" задачи за правно-нормативно подпомагане на цялата администрация на агенцията, на участието и в разработване на проекти на нормативни актове, даване на становище за законосъобразността на проекти на договори, заповеди и документи, свързани с дейността на ДАМТН не определя тази дирекция като ръководна спрямо останалите дирекции, включително и ГД "ИДТН". Взаимодействието между обсъдените звена, респективно ръководещите ги служители в администрацията на държавната агенция според нормативно установените им функции, права и задължения не може да бъде идентифицирано с йерархична подчиненост както приема административния съд. Вложения от законодателя смисъл в израза "йерархическа връзка на ръководство и контрол" разкрива и изисква степенуване на низша към висша длъжност, при което по-висшата длъжност да е ръководна и контролираща на по-нисшата. В разглеждания казус такава връзка не се разкрива предвид направения по-горе анализ на двете длъжности и еднаквото им място в структурата на агенцията. Като разсъждава в обратна насока първоинстанционният съд постановява неправилен съдебен акт в нарушение на материалния закон- чл. 107, ал. 1, т. 4 вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 и чл. 27 ЗДСл, който следва да бъде отменен с настоящото решение и делото решено по същество с отмяна на оспорената заповед на председателя на ДАМТН. За яснота на изложението настоящият състав на ВАС, Пето отделение, намира, че следва да отбележи следното: В оспорената пред административния съд заповед органът по назначаване излага на първо място мотиви, свързани с предположение за недобросъвестно, необективно и пристрастно изпълнение на правомощията и /или задълженията по служба, възможност за лично, съвместно въздействие при осъществяване на държавната служба от страна на двамата съпрузи, заемащи ръководни длъжности, и на второ място-в заповедта са изложени конкретни обстоятелства по повод изпълнението на служебните задължения от директора на дирекция "АПИО" и главния директор на ГД "ИДТН" при ДАМТН, които според административния орган обективират действия, нарушаващи служебните задължения, поради неподаването на декларации по чл. 27 ЗДСл. Заповед за прекратяване на служебното правоотношение не може да бъде мотивирана с предположения за допуснати от държавния служител нарушения на изискванията и задълженията при изпълнение на държавната служба от една страна, а от друга предвид изложеното по-горе относно липсата на йерархическа връзка на ръководство и контрол между двамата съпрузи, за никой от двамата не възниква и задължение по чл. 27 ЗДСл за обсъждания период да подава декларация за несъвместимост. На последно място, в случаите на нарушение на служебната дисциплина от държавния служител органът по назначаване разполага със съответния законово регламентиран инструментариум да наложи дисциплинарно наказание за конкретно нарушение. Предвид изхода на съдебния спор държавната агенция следва да бъде осъдена да заплати на касатора направените по делото разноски в размер на 500 (петстотин лева) възнаграждение за един адвокат. Воден от горното, ВАС, Пето отделение